Аксел Лунд Свиндал: Още не съм осъзнал колко ще ми липсват ските
От идващия сезон на зимните спортове ще липсва една огромна фигура – майсторът на скоростните дисциплини Аксел Лунд Свиндал. На 36-годишна възраст олимпийският и петкратен международен първенец приключи кариерата си, за която самият той приказва в изявление, излъчено в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
В горещите летни месеци всеки мечтае за прохладата на планината, а скиорите изпитват носталгия по заснежените скатове и с неспокойствие чакат зимния сезон. Магията на планината, огромната височина, синьото небе и приказната природа са запалили доста хора по зимните спортове. Един от тях е Алекс Лунд Свиндал – експертът по втурване, супергигантски и великански слалом. Това е човек, който се усеща най-добре в снега със ски на краката, търсейки най-хубавата траектория по наклона.
Изминалият сезон бе финален в кариерата на 36-годишния норвежки играч. След отказването му от спорта белият кортеж губи една от най-силните си фигури. Свиндал слиза от зимната сцена с богата визитка от триумфи, която му носи популярност на най-хубавия норвежки алпиец за всички времена. Неговият съотечественик Киетил Андре Аамод има повече оценки от олимпиади, само че Свиндал го превъзхожда по победи в надпреварите за Световната купа.
Олимпийски първенец в супергигантския слалом от игрите във Ванкувър през 2010 година и в спускането в Пьонгчанг през 2018 година и притежател на още два олимпийски медала – един сребърен и един бронзов – това са най-сериозните триумфи на Свиндал на олимпийската сцена. Освен това той е петкратен международен първенец и повторен притежател на Световната купа. Норвежецът е първият алпиец при мъжете, който съумява да завоюва трофеи от четири следващи международни шампионати. Зад гърба си Свиндал има 386 старта за Световната купа в 17 сезона, в които е спечелил 36 победи и е финиширал 80 пъти в челната тройка.
Не всичко в кариерата на норвежеца минава безпрепятствено. През 2007 година той претърпява грубо рухване на спускането в Бийвър Крийк, когато губи равновесие във въздуха и се приземява по тил. В този миг наподобява невероятно в миналото още веднъж да се състезава, тъй като има 11-сантиметрово скъсване в бедрото, изпотрошени зъби, счупени ребра, счупени лицеви кости и разкъсвания на червата.
Друг призрачен миг за Свиндал е спускането на страховитата писта „ Щрайф “ през 2016 година Но и тогава пострадванията не пречупват коравия дух на викинг у него, нито склонността да гледа с леки очи на тестванията. Носят се митове, по какъв начин часове след рухването, в болничното заведение, той играел на играта „ камък-ножица-хартия “ с различен контузен от надпреварата скиор, с цел да дефинират кой ще се оперира първи.
Такъв е Свиндал – рядка птица, с възприятие за комизъм и податливост към случки и спускания освен по обработената писта, само че и в дълбокия сняг. В последното си съревнование в кариерата – спускането в Оре през февруари, Свиндал приключи втори, изоставайки единствено с две стотни от секундата от своя съотечественик Киетил Янсруд. Забележителен завършек на една забележителна кариера.
- Как се чувствате като състезател, който към този момент е прекратил спортната си кариера?
- Не мога да кажа, че изпитвам нещо доста друго. Все едно сезонът преди малко е завършил и няма повече надпревари. Съвсем естествен завършек на един сезон. Не мисля доста върху въпроса, че през идната зима няма да се състезавам. Не знам дали това е добър или неприятен знак. Иска ми се да имам вяра, че е добър знак и че съм взел вярното решение. Нямам предпочитание да обмислям още веднъж и още веднъж дали в този момент е бил моментът да се откажа от спорта.
- Какво ще ви липсва най-вече оттук насетне, откакто към този момент няма да бъдете професионален играч по ски?
- Точно това ще ми липсва най-вече. Мога да приказвам с часове по тази тематика. Ски надпреварите са нещо извънредно и постоянно са били значима част от моя живот. Знам, че няма къде другаде да изпитам същото чувство. Ските са моят свят. Там са някои от най-хубавите ми другари. Там можеш да се състезаваш против други спортисти и други народи, с цел да спечелиш огромни трофеи.
Това е ужасно. Има неповторима динамичност, тъй като се бориш за стотни от секундата пред очите на всички фенове. Не мисля, че в живота ми оттук насетне ще мога да върша нещо сходно. Сигурно ми предстоят доста забавни неща, само че възприятието няма да е същото – да стигаш до границата на опциите си и да си заобиколен от близки другари, които в същото време са твои съперници за успехите. Това е един свят, който няма аналог. Ще ми липсва и знам, че ще го диря, само че надали ще го намеря още веднъж.
- Вашите рухвания в Бийвър Крийк и Кицбюел са именити. Как успяхте да ги преодолеете?
- Инцидентът в Бийвър Крийк беше по-тежък. Казвам ви го от първо лице, защото го претърпях доста мъчно. Не можех да върша съвсем нищо по-късно. Беше ми мъчно даже да се храня. След това рухване отслабнах фрапантно. Мисля, че изгубих 18 кг за 10 дни. Сценарият беше напряко ужасяващ. Залепен си за болничното легло и не можеш да помръднеш.
Инцидентът в Кицбюел беше по-различен, само че доста по-сложен от позиция на завръщането ми в надпреварите. След като се възвърнах всичко на пръв взор ми беше наред като се изключи това, че едното ми коляно просто не искаше да кара ски. Звучи иронично, само че като че ли това коляно искаше да прави всичко друго, само че не и да се качва на ски. Сякаш ме бойкотираше. А точно моят спорт – спускането, създаваше максимален стрес и най-голямо натоварване точно в тази точка от тялото ми – контузеното коляно. За спускачите това е най-тежката контузия.
- Как се подготвяхте и по какъв начин се мотивирахте преди присъединяване в огромно съревнование?
- Ако обстановката е такава, че не се усещам стимулиран до дъно, тогава питах треньора кой води в надпреварата. След като научавах името, се концентрирах върху този играч и се надъхвах крепко. Казвах си: „ Ето, в този момент ще му сритам задника! “ Понякога има потребност от такава искра, която да те възпламени. Друг път нямаш потребност от информация какво се случва на пистата, а просто би трябвало да се отпуснеш и да се концентрираш. В такива случаи се концентрирах върху себе си, дишах със стомаха и установявах цялостен надзор върху нервите си. Може да се каже, че това е моят обред. Да се вглъбя в себе си, да се съсредоточвам и да намеря най-хубавото решение за дадената обстановка.
- Можете ли да кажете, че сте в положителни връзки с всичките си противници?
- Мога да кажа, че съм играл почтено и съм се отнасял с почитание към всички. Наистина няма нито един скиор измежду моите противници, с който да имам проблем. С всеки от тях мога да изляза и да вечерям.
- Има ли неща, за които съжалявате?
- Не, няма нищо, за което да скърбя. Доволен съм от всичко, в което съм взел участие до този миг. Може да звучи по този начин, като че ли не ми пука, тъй като всички знаем, че нещата в никакъв случай не са съвършени. Но в случай че си благополучен единствено от тези неща, които са съвършени, тогава аз запитвам – кое е 100 % съвършено в живота? Ако е на 99 %, не би трябвало ли да си благополучен? Аз мисля, че би трябвало. Винаги има неща, които биха могли да бъдат малко по-добри, само че това би трябвало да е урок. Да го запомниш и идващият път да не се обръщаш обратно и да си казваш:„ Трябваше да направя това по този метод, а не по оня. “ Всичко минало към този момент е история, която ни е за поука.
В горещите летни месеци всеки мечтае за прохладата на планината, а скиорите изпитват носталгия по заснежените скатове и с неспокойствие чакат зимния сезон. Магията на планината, огромната височина, синьото небе и приказната природа са запалили доста хора по зимните спортове. Един от тях е Алекс Лунд Свиндал – експертът по втурване, супергигантски и великански слалом. Това е човек, който се усеща най-добре в снега със ски на краката, търсейки най-хубавата траектория по наклона.
Изминалият сезон бе финален в кариерата на 36-годишния норвежки играч. След отказването му от спорта белият кортеж губи една от най-силните си фигури. Свиндал слиза от зимната сцена с богата визитка от триумфи, която му носи популярност на най-хубавия норвежки алпиец за всички времена. Неговият съотечественик Киетил Андре Аамод има повече оценки от олимпиади, само че Свиндал го превъзхожда по победи в надпреварите за Световната купа.
Олимпийски първенец в супергигантския слалом от игрите във Ванкувър през 2010 година и в спускането в Пьонгчанг през 2018 година и притежател на още два олимпийски медала – един сребърен и един бронзов – това са най-сериозните триумфи на Свиндал на олимпийската сцена. Освен това той е петкратен международен първенец и повторен притежател на Световната купа. Норвежецът е първият алпиец при мъжете, който съумява да завоюва трофеи от четири следващи международни шампионати. Зад гърба си Свиндал има 386 старта за Световната купа в 17 сезона, в които е спечелил 36 победи и е финиширал 80 пъти в челната тройка.
Не всичко в кариерата на норвежеца минава безпрепятствено. През 2007 година той претърпява грубо рухване на спускането в Бийвър Крийк, когато губи равновесие във въздуха и се приземява по тил. В този миг наподобява невероятно в миналото още веднъж да се състезава, тъй като има 11-сантиметрово скъсване в бедрото, изпотрошени зъби, счупени ребра, счупени лицеви кости и разкъсвания на червата.
Друг призрачен миг за Свиндал е спускането на страховитата писта „ Щрайф “ през 2016 година Но и тогава пострадванията не пречупват коравия дух на викинг у него, нито склонността да гледа с леки очи на тестванията. Носят се митове, по какъв начин часове след рухването, в болничното заведение, той играел на играта „ камък-ножица-хартия “ с различен контузен от надпреварата скиор, с цел да дефинират кой ще се оперира първи.
Такъв е Свиндал – рядка птица, с възприятие за комизъм и податливост към случки и спускания освен по обработената писта, само че и в дълбокия сняг. В последното си съревнование в кариерата – спускането в Оре през февруари, Свиндал приключи втори, изоставайки единствено с две стотни от секундата от своя съотечественик Киетил Янсруд. Забележителен завършек на една забележителна кариера.
- Как се чувствате като състезател, който към този момент е прекратил спортната си кариера?
- Не мога да кажа, че изпитвам нещо доста друго. Все едно сезонът преди малко е завършил и няма повече надпревари. Съвсем естествен завършек на един сезон. Не мисля доста върху въпроса, че през идната зима няма да се състезавам. Не знам дали това е добър или неприятен знак. Иска ми се да имам вяра, че е добър знак и че съм взел вярното решение. Нямам предпочитание да обмислям още веднъж и още веднъж дали в този момент е бил моментът да се откажа от спорта.
- Какво ще ви липсва най-вече оттук насетне, откакто към този момент няма да бъдете професионален играч по ски?
- Точно това ще ми липсва най-вече. Мога да приказвам с часове по тази тематика. Ски надпреварите са нещо извънредно и постоянно са били значима част от моя живот. Знам, че няма къде другаде да изпитам същото чувство. Ските са моят свят. Там са някои от най-хубавите ми другари. Там можеш да се състезаваш против други спортисти и други народи, с цел да спечелиш огромни трофеи.
Това е ужасно. Има неповторима динамичност, тъй като се бориш за стотни от секундата пред очите на всички фенове. Не мисля, че в живота ми оттук насетне ще мога да върша нещо сходно. Сигурно ми предстоят доста забавни неща, само че възприятието няма да е същото – да стигаш до границата на опциите си и да си заобиколен от близки другари, които в същото време са твои съперници за успехите. Това е един свят, който няма аналог. Ще ми липсва и знам, че ще го диря, само че надали ще го намеря още веднъж.
- Вашите рухвания в Бийвър Крийк и Кицбюел са именити. Как успяхте да ги преодолеете?
- Инцидентът в Бийвър Крийк беше по-тежък. Казвам ви го от първо лице, защото го претърпях доста мъчно. Не можех да върша съвсем нищо по-късно. Беше ми мъчно даже да се храня. След това рухване отслабнах фрапантно. Мисля, че изгубих 18 кг за 10 дни. Сценарият беше напряко ужасяващ. Залепен си за болничното легло и не можеш да помръднеш.
Инцидентът в Кицбюел беше по-различен, само че доста по-сложен от позиция на завръщането ми в надпреварите. След като се възвърнах всичко на пръв взор ми беше наред като се изключи това, че едното ми коляно просто не искаше да кара ски. Звучи иронично, само че като че ли това коляно искаше да прави всичко друго, само че не и да се качва на ски. Сякаш ме бойкотираше. А точно моят спорт – спускането, създаваше максимален стрес и най-голямо натоварване точно в тази точка от тялото ми – контузеното коляно. За спускачите това е най-тежката контузия.
- Как се подготвяхте и по какъв начин се мотивирахте преди присъединяване в огромно съревнование?
- Ако обстановката е такава, че не се усещам стимулиран до дъно, тогава питах треньора кой води в надпреварата. След като научавах името, се концентрирах върху този играч и се надъхвах крепко. Казвах си: „ Ето, в този момент ще му сритам задника! “ Понякога има потребност от такава искра, която да те възпламени. Друг път нямаш потребност от информация какво се случва на пистата, а просто би трябвало да се отпуснеш и да се концентрираш. В такива случаи се концентрирах върху себе си, дишах със стомаха и установявах цялостен надзор върху нервите си. Може да се каже, че това е моят обред. Да се вглъбя в себе си, да се съсредоточвам и да намеря най-хубавото решение за дадената обстановка.
- Можете ли да кажете, че сте в положителни връзки с всичките си противници?
- Мога да кажа, че съм играл почтено и съм се отнасял с почитание към всички. Наистина няма нито един скиор измежду моите противници, с който да имам проблем. С всеки от тях мога да изляза и да вечерям.
- Има ли неща, за които съжалявате?
- Не, няма нищо, за което да скърбя. Доволен съм от всичко, в което съм взел участие до този миг. Може да звучи по този начин, като че ли не ми пука, тъй като всички знаем, че нещата в никакъв случай не са съвършени. Но в случай че си благополучен единствено от тези неща, които са съвършени, тогава аз запитвам – кое е 100 % съвършено в живота? Ако е на 99 %, не би трябвало ли да си благополучен? Аз мисля, че би трябвало. Винаги има неща, които биха могли да бъдат малко по-добри, само че това би трябвало да е урок. Да го запомниш и идващият път да не се обръщаш обратно и да си казваш:„ Трябваше да направя това по този метод, а не по оня. “ Всичко минало към този момент е история, която ни е за поука.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ