Ще се завърнат ли в Сирия бежанците
От септември 2017 година насам, се заприказва за „ завършек на войната в Сирия “, откакто сред Иран, Русия и Турция бяха подписани няколко съглашения за определяне на зони за деескалация. Една от задачите на договарянията в Астана предходната година беше сякаш да се основат условия бежанците да се завърнат в страната си. Това, както демонстрира действителността, е друго.
Постепенното преодоляване на територии, държани до момента от "Ислямска страна " и оповестяването на ИД за „ разгромена “, беше употребявано добре за политическия език. Но тази концепция стана съществена и за конференциите, които бяха свикани от края на предходната година насам, дискутиращи „ връщането на стабилността в Сирия “ и „ връщането на бежанците “. Всичко това е изключително значима тематика и за европейските политици, които се надяват на прекъсване на бежански поток и ползват всевъзможни способи за това.
Организация на обединените нации одобри резолюция за 30-дневен мир в Сирия, нова офанзива рани над 50 души
Турция: Русия и Иран да озаптят сирийския режим в Източна Гута
Стотици хиляди завърнали се – и двойно повече избягали
По данни на Международната организация по миграция, към 715 000 сирийци са съумели да се завърнат по домовете си сред януари и октомври 2017 година, като множеството от тези хора са вътрешноразселени, а не бежанци в прилежащи страни. Според същите данни, към 37 000 са разселени наново.
От друга страна, за същият интервал, още 1 450 000 души са били разселени навътре в Сирия, множеството от тях идващи от Ракка и Дейр ез Зор. С това общият брой на разселени в границите на страната става 6,1 милиона. Като се сравнят данните, излиза наяве, че не можем да приказваме за кой знае какъв напор от хора, сполучливо завърнали се по домовете си. Тази песимистична картина се добавя и от отчет, оповестен по-рано този месец от няколко филантропични организации, съгласно който за всеки завърнал се през миналата година, трима са принудени да изоставен дома си поради принуждение.
Отвъд отчетите, има значими елементи, които би трябвало да бъдат упоменати, с цел да се разбере за какво специалистите са песимисти по отношение на завръщането на сирийските бежанци.
На първо време, броят на завърнали се бежанци от прилежащи страни е едвам 66 000 души. За съпоставяне, единствено при последната атака на държавната войска в провинция Идлиб при започване на годината, над 200 000 души пробваха да пресекат границата с Турция.
Второ, през последната година видяхме, че от ден на ден се затварят вратите в прилежащите страни, макар увеличаващият се брой бежанци. Тук не включваме Европа и Съединени американски щати, които ползват даже военни ограничения за прекъсване на потока. В последно време Турция и Йордания също затвориха границите си – над 300 000 души не бяха позволени в тези страни. От юни 2016 година, границата сред Йордания и Сирия е затворена, откакто Аман разгласи граничната зона за „ военна зона “. Турция пък строи стена, дълга 911 километра, която ще бъде подготвена най-вероятно до края на тази пролет. Наскоро Турция съобщи, че е допустимо да се ограничи придвижването и на тези, които имат легални документи и статут на емигрант. Това би засегнало 2,5 милиона души.
Тревожна е обстановката в Ливан. Докато границата със Сирия публично е отворена, атибежанските настроения – или по-точно антисирийски – се ускоряват, с помощта на напъните на локалните политици от блока, обвързван с Хизбулла.
Трето, има малко информация за това кои са тези 66 000 души, завърнали се „ непринудено “ в Сирия от прилежащи страни и Европа. Има аргументи да се счита, че мнозина са били принудително връщани, макар обстановката в Сирия. През септември 2017 година, организацията Human Rights Watch съобщи, че сирийски бежанци в ливанския град Арсал, са били принудени да се върнат в Сирия, където част от тях са били задържани, вместо да бъдат позволени до домовете им.
Ситуацията в Сирия не предлага сигурност за завръщащи се бежанци
Засега няма сигнали за това, че е несъмнено за бежанците да се завърнат, даже в случай че не включваме заканите на водачи на проправителствени милиции, че няма да позволен сирийци да се завърнат по домовете си.
В първата година от сирийския спор, за бежанците се говореше като краткотрайно събитие. В продължение на три години се смяташе, че е въпрос на време милионите бягащи от насилието в страната им, да се върнат и да освободят небрежно направените бежански центрове и лагери. Но с ескалацията на военните дейности, разселванията не са към този момент просто краткотрайно събитие, а наклонност. Последните събития от Източна Гута и Северна Сирия го демонстрират красноречиво. Така да вземем за пример, съгласно съветският външен министър Сергей Лавров, в Гута ще бъде прибавен същият модел като в Алепо, т.е. ще станем очевидци на повече вътрешни разселвания и оттова по-голяма опция за нова бежанска вълна.
Провалът на договарянията в Сочи, ескалацията на насилието и експлоадирането на няколко локални спорове след изтласкването на Ислямска страна значи колапс на споразуменията за зоните за деескалация. Тези събития значат също, че разселванията и бежанските потоци ще се засилят.
Засега не съществува проект за непринудено връщане. Карането принудително на стотици хиляди сирийци да се завърнат в територия, в която в най-хубавия случай е нестабилна, значи повече хора да пробват наново да минават бежанските пътища и да рискуват живота си. На режима в Сирия също не може да се разчита, както се надяват европейските политици изключително като се има поради агресивното отношение на милициите му по отношение на всички избягали.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящо наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Постепенното преодоляване на територии, държани до момента от "Ислямска страна " и оповестяването на ИД за „ разгромена “, беше употребявано добре за политическия език. Но тази концепция стана съществена и за конференциите, които бяха свикани от края на предходната година насам, дискутиращи „ връщането на стабилността в Сирия “ и „ връщането на бежанците “. Всичко това е изключително значима тематика и за европейските политици, които се надяват на прекъсване на бежански поток и ползват всевъзможни способи за това.
Организация на обединените нации одобри резолюция за 30-дневен мир в Сирия, нова офанзива рани над 50 души
Турция: Русия и Иран да озаптят сирийския режим в Източна Гута
Стотици хиляди завърнали се – и двойно повече избягали
По данни на Международната организация по миграция, към 715 000 сирийци са съумели да се завърнат по домовете си сред януари и октомври 2017 година, като множеството от тези хора са вътрешноразселени, а не бежанци в прилежащи страни. Според същите данни, към 37 000 са разселени наново.
От друга страна, за същият интервал, още 1 450 000 души са били разселени навътре в Сирия, множеството от тях идващи от Ракка и Дейр ез Зор. С това общият брой на разселени в границите на страната става 6,1 милиона. Като се сравнят данните, излиза наяве, че не можем да приказваме за кой знае какъв напор от хора, сполучливо завърнали се по домовете си. Тази песимистична картина се добавя и от отчет, оповестен по-рано този месец от няколко филантропични организации, съгласно който за всеки завърнал се през миналата година, трима са принудени да изоставен дома си поради принуждение.
Отвъд отчетите, има значими елементи, които би трябвало да бъдат упоменати, с цел да се разбере за какво специалистите са песимисти по отношение на завръщането на сирийските бежанци.
На първо време, броят на завърнали се бежанци от прилежащи страни е едвам 66 000 души. За съпоставяне, единствено при последната атака на държавната войска в провинция Идлиб при започване на годината, над 200 000 души пробваха да пресекат границата с Турция.
Второ, през последната година видяхме, че от ден на ден се затварят вратите в прилежащите страни, макар увеличаващият се брой бежанци. Тук не включваме Европа и Съединени американски щати, които ползват даже военни ограничения за прекъсване на потока. В последно време Турция и Йордания също затвориха границите си – над 300 000 души не бяха позволени в тези страни. От юни 2016 година, границата сред Йордания и Сирия е затворена, откакто Аман разгласи граничната зона за „ военна зона “. Турция пък строи стена, дълга 911 километра, която ще бъде подготвена най-вероятно до края на тази пролет. Наскоро Турция съобщи, че е допустимо да се ограничи придвижването и на тези, които имат легални документи и статут на емигрант. Това би засегнало 2,5 милиона души.
Тревожна е обстановката в Ливан. Докато границата със Сирия публично е отворена, атибежанските настроения – или по-точно антисирийски – се ускоряват, с помощта на напъните на локалните политици от блока, обвързван с Хизбулла.
Трето, има малко информация за това кои са тези 66 000 души, завърнали се „ непринудено “ в Сирия от прилежащи страни и Европа. Има аргументи да се счита, че мнозина са били принудително връщани, макар обстановката в Сирия. През септември 2017 година, организацията Human Rights Watch съобщи, че сирийски бежанци в ливанския град Арсал, са били принудени да се върнат в Сирия, където част от тях са били задържани, вместо да бъдат позволени до домовете им.
Ситуацията в Сирия не предлага сигурност за завръщащи се бежанци
Засега няма сигнали за това, че е несъмнено за бежанците да се завърнат, даже в случай че не включваме заканите на водачи на проправителствени милиции, че няма да позволен сирийци да се завърнат по домовете си.
В първата година от сирийския спор, за бежанците се говореше като краткотрайно събитие. В продължение на три години се смяташе, че е въпрос на време милионите бягащи от насилието в страната им, да се върнат и да освободят небрежно направените бежански центрове и лагери. Но с ескалацията на военните дейности, разселванията не са към този момент просто краткотрайно събитие, а наклонност. Последните събития от Източна Гута и Северна Сирия го демонстрират красноречиво. Така да вземем за пример, съгласно съветският външен министър Сергей Лавров, в Гута ще бъде прибавен същият модел като в Алепо, т.е. ще станем очевидци на повече вътрешни разселвания и оттова по-голяма опция за нова бежанска вълна.
Провалът на договарянията в Сочи, ескалацията на насилието и експлоадирането на няколко локални спорове след изтласкването на Ислямска страна значи колапс на споразуменията за зоните за деескалация. Тези събития значат също, че разселванията и бежанските потоци ще се засилят.
Засега не съществува проект за непринудено връщане. Карането принудително на стотици хиляди сирийци да се завърнат в територия, в която в най-хубавия случай е нестабилна, значи повече хора да пробват наново да минават бежанските пътища и да рискуват живота си. На режима в Сирия също не може да се разчита, както се надяват европейските политици изключително като се има поради агресивното отношение на милициите му по отношение на всички избягали.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящо наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ