Орбан и ЕНП или пушката като патерица
От решението на Европейската национална партия (ЕНП) да " замрази " присъединяване на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател единствено губят от по този начин развилите се събития.
ЕНП губи, защото тя би трябвало да кооптира, да си сътрудничи и да обслужва ценностните настройки като тези, присъщи за Фидес. В противоположен случай най-голямата секта в Европейския парламент (ЕП) рискува да се маргинализира количествено и да се обезличи ценностно. Това е по този начин тъй като Фидес може да има маджарски етикет, само че наличието й е доста по-мащабно: то включва полезности и настройки, присъщи за Централна и Източна Европа. Тези ценностни настроения са в посока на по-малко миграция и повече пиетет към историческото и културно завещание на Европа.
Ако ЕНП продължи да неглижира този вид настроения, то тя ще се трансформира в по-малко европейска и по-малко национална (кел изгода, че ще си остане партия). ЕНП ще продължи да бъде такава единствено в името си. А контролът й върху хората и партиите, които стоят вдясно от нея, ще бъде изгубен дефинитивно.
Именно това " девствено " и " срамежливо " държание на най-голямата секта в Екологичен потенциал прави към този момент години наред по този начин, че тя освобождава пространство вдясно от себе си, където през избран интервал от време се " посаждат " разнообразни култури: от френски националисти, през полски консерватори до дежурните евроскептици от английския остров.
Да не приказваме, че на партия като ЕНП не й отива другарският съд - било като нрав, било като инструментариум за кавга с врага с партиен билет. Да не приказваме и за това, че ЕНП има задоволително врагове отвън себе си (от Партията на европейските социалисти до предстоящата поява в идващия състав на Екологичен потенциал на демократичната секта на френския президент Еманюел Макрон), с цел да води война вътре в себе си.
Но и другата страна в по този начин създалата се обстановка на предприемане на наказателни ограничения против унгарската партия, самата Фидес, също не печели нищо. На този стадий нейният началник, Виктор Орбан, можеше да бъде посочен като отстъпник и визионер. На човек, на който, в случай че не днешният, то може да принадлежи най-малко утрешният ден. Но границата сред рецензията и правенето на инат е тънка и нейното прекосяване елементарно може да те трансформира в маргинал. Няма партия, която да е спечелила трайно от своята капсулация и произлизащото от нея маргинализиране. Затова пред унгарския министър председател съществува риска да се трансформира в това, което самият той ненавижда: в чудак и в малцинство.
А предвид на това, че Орбан към този момент няколко пъти не бе подсилен от другите консервативни стълбове в ЕНП - австрийския министър-председател, Себастиан Курц, и неговия сътрудник от Бавария, Маркус Зьодер, подсказва точно за възходящата изолираност на унгарския министър председател в границите на европейското семейство.
Ако Виктор Орбан желае да промени ЕНП и политиката на Европейски Съюз, то той има максимален късмет за това до момента в който бъде в рамките и на двете. Няма друга секта в Екологичен потенциал, която може да му даде по-голяма естрада или принадлежности за осъществяване на неговата визия за Европейски Съюз. Може би точно поради това унгарският министър-председател към момента не е напуснал ЕНП, макар поръчките за сходен ход при активирането на наказателните процедури против партията му.
В по този начин създалата се обстановка е редно да обърнем внимание и на българската позиция в този проблем. За нейното вярно образуване трябваше да бъдат съобразени няколко неща.
Първото нещо е, че желанието за намиране на междинен път за разрешаването на спора (т.е. нито изключването на Фидес, нито оставянето на унгарската партия без санкции) е немска самодейност, подсказана от ръководителя на Християн-демократическия съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК). С нея АКК желаеше да направи няколко неща.
Едното, да не се стига до контра-продуктивни за ЕНП крайности, каквито биха се случили при изключване на Фидес. Другото, въпреки всичко да се " покажат " мускули, с които да стане ясно, че произволът, по този начин присъщ за ерата " Меркел ", няма да остане безнаказан. Тъй като каквото и да си приказваме, когато имаш несъгласия с други партии от ЕНП, то разрешаването на тези различия не се реализира с " качването " им на билбордове (както направи Орбан с ликовете на Джордж Сорос и Жан-Клод Юнкер). В допълнение, цел бе не толкоз да се позволи спорът, колкото той да бъде омекотен преди идващите избори за Екологичен потенциал.
Второто нещо, което би трябвало да бъде отчитано, е, че Германия си остава главният стопански сътрудник на нашата страна. Каквито и ценностни конгениалности да имаме с унгарците, то статистиката демонстрира, че те не се репродуцират в пазари и пари.
Третото нещо е, че България е вложила доста политически капитал в Германия през последните години, което единствено човек, на който измежду сбирката му от добродетели въпреки всичко липсва тази на мозъка, би пренебрегнал и зачеркнал. Българският министър-председател Бойко Борисов несъмнено минава през гамата на всички настроения - от смеха до гнева, когато от неговата партия го приканват да низвергне АКК и Ангела Меркел и да прегърне напълно Виктор Орбан.
Четвърто, несъмнено, би трябвало да сложим в равносметките това, че Виктор Орбан даде политическо леговище на някогашния министър-председател на Северна Македония, Никола Груевски, който води анти-българска политика.
И, пето, макар тези и вероятните всевъзможни други съображения против унгарския министър-председател, Виктор Орбан остава доста по-легитимен измежду българските гласоподаватели, в сравнение с е който и да е негов немски еквивалент. Чисто, просто и цинично, Виктор Орбан дава политически капитал.
Имайки поради всичко това, българските партии, членки на ЕНП, не трябваше нито да се пробват да лидират съпротивата против Виктор Орбан, нито да се хвърлят да го пазят непременно.
В последна сметка, българските партии отидоха на събирането на ЕНП с хъс и с ловджийско въодушевление. Но в това време ги пресрещна АКК и се случи като във вица:
Ловец в гората, отвън сезона, метнал глиган на рамо... Среща го горски:
- Я, да забележим какво си имаме тук?
- Ааа, нищо, нищо, горски...
- Ама това е пушка!
- Е, подкрепям си се на нея..
- А какво е това на рамото ви!?
- Ааа... И глиган ме е погазил!
И тези български партии, които желаеха да изключват Орбан, и тези, които не желаеха, финално дадоха заден и гласоподаваха по един и същи метод. Скоростта, с която те се отметнаха от предходните си позиции, бе забележителна.
Но по този начин е в европейската политика. Рано или късно се появява немският горски и пушката се трансформира в патерица.
Кризата сред ЕНП и Фидес обаче подсказва, че в Европа патериците стават повече от пушките.
Мартин Табаков, news.bg
ЕНП губи, защото тя би трябвало да кооптира, да си сътрудничи и да обслужва ценностните настройки като тези, присъщи за Фидес. В противоположен случай най-голямата секта в Европейския парламент (ЕП) рискува да се маргинализира количествено и да се обезличи ценностно. Това е по този начин тъй като Фидес може да има маджарски етикет, само че наличието й е доста по-мащабно: то включва полезности и настройки, присъщи за Централна и Източна Европа. Тези ценностни настроения са в посока на по-малко миграция и повече пиетет към историческото и културно завещание на Европа.
Ако ЕНП продължи да неглижира този вид настроения, то тя ще се трансформира в по-малко европейска и по-малко национална (кел изгода, че ще си остане партия). ЕНП ще продължи да бъде такава единствено в името си. А контролът й върху хората и партиите, които стоят вдясно от нея, ще бъде изгубен дефинитивно.
Именно това " девствено " и " срамежливо " държание на най-голямата секта в Екологичен потенциал прави към този момент години наред по този начин, че тя освобождава пространство вдясно от себе си, където през избран интервал от време се " посаждат " разнообразни култури: от френски националисти, през полски консерватори до дежурните евроскептици от английския остров.
Да не приказваме, че на партия като ЕНП не й отива другарският съд - било като нрав, било като инструментариум за кавга с врага с партиен билет. Да не приказваме и за това, че ЕНП има задоволително врагове отвън себе си (от Партията на европейските социалисти до предстоящата поява в идващия състав на Екологичен потенциал на демократичната секта на френския президент Еманюел Макрон), с цел да води война вътре в себе си.
Но и другата страна в по този начин създалата се обстановка на предприемане на наказателни ограничения против унгарската партия, самата Фидес, също не печели нищо. На този стадий нейният началник, Виктор Орбан, можеше да бъде посочен като отстъпник и визионер. На човек, на който, в случай че не днешният, то може да принадлежи най-малко утрешният ден. Но границата сред рецензията и правенето на инат е тънка и нейното прекосяване елементарно може да те трансформира в маргинал. Няма партия, която да е спечелила трайно от своята капсулация и произлизащото от нея маргинализиране. Затова пред унгарския министър председател съществува риска да се трансформира в това, което самият той ненавижда: в чудак и в малцинство.
А предвид на това, че Орбан към този момент няколко пъти не бе подсилен от другите консервативни стълбове в ЕНП - австрийския министър-председател, Себастиан Курц, и неговия сътрудник от Бавария, Маркус Зьодер, подсказва точно за възходящата изолираност на унгарския министър председател в границите на европейското семейство.
Ако Виктор Орбан желае да промени ЕНП и политиката на Европейски Съюз, то той има максимален късмет за това до момента в който бъде в рамките и на двете. Няма друга секта в Екологичен потенциал, която може да му даде по-голяма естрада или принадлежности за осъществяване на неговата визия за Европейски Съюз. Може би точно поради това унгарският министър-председател към момента не е напуснал ЕНП, макар поръчките за сходен ход при активирането на наказателните процедури против партията му.
В по този начин създалата се обстановка е редно да обърнем внимание и на българската позиция в този проблем. За нейното вярно образуване трябваше да бъдат съобразени няколко неща.
Първото нещо е, че желанието за намиране на междинен път за разрешаването на спора (т.е. нито изключването на Фидес, нито оставянето на унгарската партия без санкции) е немска самодейност, подсказана от ръководителя на Християн-демократическия съюз (ХДС) Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК). С нея АКК желаеше да направи няколко неща.
Едното, да не се стига до контра-продуктивни за ЕНП крайности, каквито биха се случили при изключване на Фидес. Другото, въпреки всичко да се " покажат " мускули, с които да стане ясно, че произволът, по този начин присъщ за ерата " Меркел ", няма да остане безнаказан. Тъй като каквото и да си приказваме, когато имаш несъгласия с други партии от ЕНП, то разрешаването на тези различия не се реализира с " качването " им на билбордове (както направи Орбан с ликовете на Джордж Сорос и Жан-Клод Юнкер). В допълнение, цел бе не толкоз да се позволи спорът, колкото той да бъде омекотен преди идващите избори за Екологичен потенциал.
Второто нещо, което би трябвало да бъде отчитано, е, че Германия си остава главният стопански сътрудник на нашата страна. Каквито и ценностни конгениалности да имаме с унгарците, то статистиката демонстрира, че те не се репродуцират в пазари и пари.
Третото нещо е, че България е вложила доста политически капитал в Германия през последните години, което единствено човек, на който измежду сбирката му от добродетели въпреки всичко липсва тази на мозъка, би пренебрегнал и зачеркнал. Българският министър-председател Бойко Борисов несъмнено минава през гамата на всички настроения - от смеха до гнева, когато от неговата партия го приканват да низвергне АКК и Ангела Меркел и да прегърне напълно Виктор Орбан.
Четвърто, несъмнено, би трябвало да сложим в равносметките това, че Виктор Орбан даде политическо леговище на някогашния министър-председател на Северна Македония, Никола Груевски, който води анти-българска политика.
И, пето, макар тези и вероятните всевъзможни други съображения против унгарския министър-председател, Виктор Орбан остава доста по-легитимен измежду българските гласоподаватели, в сравнение с е който и да е негов немски еквивалент. Чисто, просто и цинично, Виктор Орбан дава политически капитал.
Имайки поради всичко това, българските партии, членки на ЕНП, не трябваше нито да се пробват да лидират съпротивата против Виктор Орбан, нито да се хвърлят да го пазят непременно.
В последна сметка, българските партии отидоха на събирането на ЕНП с хъс и с ловджийско въодушевление. Но в това време ги пресрещна АКК и се случи като във вица:
Ловец в гората, отвън сезона, метнал глиган на рамо... Среща го горски:
- Я, да забележим какво си имаме тук?
- Ааа, нищо, нищо, горски...
- Ама това е пушка!
- Е, подкрепям си се на нея..
- А какво е това на рамото ви!?
- Ааа... И глиган ме е погазил!
И тези български партии, които желаеха да изключват Орбан, и тези, които не желаеха, финално дадоха заден и гласоподаваха по един и същи метод. Скоростта, с която те се отметнаха от предходните си позиции, бе забележителна.
Но по този начин е в европейската политика. Рано или късно се появява немският горски и пушката се трансформира в патерица.
Кризата сред ЕНП и Фидес обаче подсказва, че в Европа патериците стават повече от пушките.
Мартин Табаков, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ