От редактораСкъпи читателю! В днешното издание на приложението за литература,

От редактора

Скъпи читателю!

В днешното издание на приложението за литература, изкуство и просвета ще прочетеш размислите на поета Георги Драмбозов по една настояща и щекотлива тематика - Северна Македония и българските корени...

Приятно четене.

Георги ДРАМБОЗОВ

Скъпи мои! Бих желал да дава на малко нелюбезното ви внимание още няколко въпроса, преди да ви одобряват в Европейски Съюз. Сакралната дата 14 декември 2021 година наближи. Това е датата, за която Евросъюзът ни предизвести, че ще одобри Северна Македония с отворени прегръдки. И да не си вършим сметка, че ще продължаваме да си търсим историческите права. На ти куклите, дай ми парцалите, било, каквото било!... Но тъкмо в този момент и тъкмо пред прага на Европата, който вие, братя и сестри, най-накрая ще прекрачите, не мога да не ви задам упоменатите въпроси. Защото предусещам големия компромис, който зрее в главите на нашите ръководещи от на следващия ден. Защото влизането в " Заедницата ", както вие наричате Европейския съюз, в действителност допуска най-малко да сме Заедно, най-малко да си уеднаквим мненията по отношение на общата ни ЧОВЕШКА история, която преиначавате повече от десетилетия. Няма да дублирам или да проклевам решенията на Берлинския конгрес, няма да се окайвам, че нашият общ другар, руснакът, не е смогнал и вас да освободи през 1878-а. Просто Великите сили (забелязвате ли, че и през днешния ден ги пишем с основна писмен знак?) не са му " дозволили ".

Но всъщност! Първо, Самуил е най-хубавият военноначалник, който се бори паралелно и бди за живота на единствения потомък на Симеоновата династия след убития от българи по простъпка цар Борис Втори. Това е цар Роман. Но и след гибелта на Роман във византийските тюрми - цар на България, а не на региона Македония, става цар Самуил, и то по волята на цар Роман. Второ, благите ни братя Миладинови издават като огромни историци и фолклористи " Сборник с БЪЛГАРСКИ национални песни "! Трето, Мара Бунева несправедливо НЕ се празнува в Северна Македония, а тя е почтена македонка с българско съзнание. Четвърто, носителят на най-големия гръцки приз " Златен венец " за литература и лирика в Атина през 1860 година е българският студент по медицина Григор Пърличев за поемата си " Сердарят ". Той се гордее с произхода си " безчовечен ", т.е. " бугарски ", до края на живота си. Пето, не е ли пристигнало времето годишнините на най-заслужилите дейци в освобождението на България и на братска Македония, тези от ВМОРО или от Вътрешна македонска революционна организация, да се празнуват дружно от Дунава до Вардаро? И тъй наречените, и така нататък..

Освобождението на майка България, част от която и вие сте били тогава, стартира от първия освободен български град на Дунава и това е моят роден Свищов. Тази " переправа " на Дунава, която и през днешния ден се учи в учебниците по военно дело, идващите я Шипченска епопея, Плевен, Стара Загора, Родопската Шипка и така нататък са чудеса от смелост, която съветските, финландските и румънските воини, паралелно с хилядите български опълченци, са показали. Но това на вас не ви е известно, това въобще не го пишат във вашите вестници, не го пишат и във вашите учебници за дребни и огромни или е изтрито от тях. Вие възпитавахте своите деца по сръбски пример, сиреч, че нямате нищо общо с изконния си български генезис, че сте потомци, и то директни, на Филип и Александър Македонски - що за нелепост! По вашия " историчарски " образец аз бих могъл да настоявам, че съм потомък на Севт или на някой различен, още по-древен тракийски цар, само че не бих желал да ставам за смях... Това в действителност беше и един от моите въпроси, въпреки и обагрен от страстта...

Но дано се върнем най-малко 13 века обратно, към 680 година от н.е., когато Велика България на територията на днешна Украйна навлиза в своя заник, великият хан, или по-скоро кан Кубрат, събира синовете си край алегоричен вързоп от пръчки и ги заклева да търсят, всеки със своя армия и по собствен път, онгъла и щастието си по света: " Но в никакъв случай не се делете един от различен - знайте кой къде е и от какво има потребност!... За да бъдете постоянно в снопа, който не може да се счупи елементарно. " Не загатвам тези братя, които се запиляват по Италия и по Унгария. Само двама братя, Аспарух и Кубер, повеждат своите воини дружно с домочадието им по дунавския бряг, в земите на днешна Молдова и днешна Румъния, които още ги нямало като страни. Малко на запад, откакто Дунав се влива в Черното море, макар завета на татко си да не се разделят, само че с изискването, че рано или късно отново ще се съединят, Аспарух и Кубер се простят ритуално.

Аспарухова и Куберова България

Аспарух минава през Дунава и разполага своята войска, дано е " орда ", от храбри воини, дребни кончета, дами и дечица на византийска земя, надълбоко оттатък десния бряг на безконечната река... За хан или кан Аспарух има безчет източници в българската и във византийската историография, прочетете ги... Но по-малкият брат кан Кубер, или вашият пра-пра-пра-дядо, продължава пътя си край реката, минава през днешното Сръбско, прекосява половин Панония и се открива в ширното Керамисийско поле, което е днешното Прилепско-Битолско поле. Да, Кубер е по-млад от Аспарух, само че не по-малко враждебен и смел от своя брат. Кан Кубер изначало влиза в съюз с аварите, само че след това оглавява протеста против тях. Бунтът в действителност е въстание, покровителствано от византийския императорски двор, в което Кубер увлича и славяни, и потомци на античния Рим. Своевременно Кубер си издейства разрешението на византийския император да се засели дружно с българите и славяните, които го следват със фамилиите си, в неговите земи, а това са земите на север от Солун, край Вардар или в днешна Северна Македония. След елиминирането на аварите обаче той прави неколкократни опити да завземе и Солуна града... Българинът си е българин!... Така или другояче, двамата братя се откриват, и то вовеки веков, на византийска земя, която е край Вардара и край Дунава. Тогава точно император на Византия е Константин Четвърти - Погонат. Фамилията Погонат той носи от татко си и дядо си и тя значи Брадатият. Но не това е най-главното, тъй като Константин IV е умел посланик и пред аварите и хазарите е предпочел да договаря с българите. Той първо пуска Аспарух да мине Дунава, да се засели в Мизия и Тракия, само че да го пази от хазарите. Пуска и братчето Кубер да се засели в Керамисийското поле, само че да го брани от аварите!... А двамата Кубратови синове поддържат непрестанно връзка между тях.

Сливането на двете големи елементи от българския народ става допустимо едвам през 836 година, след победния поход на кан Пресиян... Тогава българската страна става втората по величина на Балканите след Византия, а това и до през днешния ден е бодил в очите на Европа. Навремето самият кан Омуртаг или, както са го наричали с обич, Строителя, е писал и предупреждавал потомците, още при изрязването в скалите на Мадарския конник: " Не забравяйте, а канете и спохождайте чичовците ни от Солун! ", т.е. потомците на Кубер...

За вас става дума, мои братя и сестри от Северна Македония! Нека и през днешния ден се каним и спохождаме взаимно. И не ни горете святото знаме. И пазете гробовете на българските офицери и бойци. И не пишете " Смърт, Бугари! " - Господ ще ви накаже... Сега излиза моята книга - алманах " От Дунав до Вардар " с подзаглавие " Уроците на националната ни Голгота ". Тя се издава от софийското издателство " Мултипринт " на писателя Асен Асенов. Посветих я на моя пръв братовчед и нравствен брат от Охрид Климент Билков - предприемач и издател. Ще я дава сърдечно и на вас!... Кажете ни: Добре заварили в Европа!... И сте добре пристигнали.