115 години от рождението на Младен Исаев
От редактора
Скъпи читателю! В приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за Младен Исаев, от чието рождение се навършват 115 години. Ще представим и новата книга за деца на писателката Бистра Ангелова.
Приятно четене!
СЕТИВА
Искам с елементарни земни сетива
да хващам в този свят голям
и шума на младата трева,
и плача на вятър гороломен.
Зад гласа на първия капчук
да зървам пролетно зарево.
Да дочувам всеки вопъл и тон,
всяка наслада, печал и стенание.
Винаги да имам сетива
на душата болката да чувам
и обтегнат като тетива
да съкрушавам хладното безсърдечие.
И да си отида от света
и живял, и дишал на земята
по повелята на съвестта,
на дълга и истината свята.
ОПТИМИСТИЧНО
Живеем в свят обезпокоителен,
в обвеян с стихии дом.
Нима си ти вероятен,
галактически погром!
Затуй ли сме родени
да паднем без диря
в полетата зелени
под нашата звезда?
Животът е вечен
и безконечна - мъдростта.
Напразно мрачен екот
вещае пустош!
Ще стихнат смерч и мълнии.
И единствено хубост
и наслада ще изпълва
след бурите света.
ТВОРЧЕСТВО
Животът ни минава в строго време.
Дочуваме могъщия му глас.
Какво от себе си ще му дадеме?
Пространства ширнали лежат пред нас.
Стоим в този момент, загледани надалеч.
Съзвездия изпълват вечерта.
Не е ли този кротичък свят жертван
на светла наслада и на хубост?
И кой би спрял индивида да мечтае,
да търси нови истини мозъка
и обилно да подари с благосъстояния тая
непокорена, българска земя?
Във този бяг на строгото ни време
животът е пред нас необхватен.
Какво от себе си ще му дадеме?
В каква поема ще го сътворим?
ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна -
това е моята татковина!
Обичам те, земя огромна,
така както се обича мама,
тук блага ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що чувам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато виждам планините
и чувам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз слушам моята татковина.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Животът е превъзходно знамение.
Прекланям се пред светлия му лик.
Аз цвят съм от дървото изумрудно
и капчица от земния топлик.
Опива ме летежа на сокола,
напразно и белите води,
на облаците в синя пролет,
сиянието на далечните звезди...
Примамват ме загадки още тъмни,
до през днешния ден неразгадани от мозъка,
в студената галактическа бездънност
и в пазвите на топлата земя.
Обзема ме и наслада, и паника
за твоята орис, мой земен свят.
При всяка стихия бих желал да мога
от крах да те вардя - жив и млад.
Като плода на южните дървета
земята от обич да натежи
и птиците на насладата в небето
единствена свободна да кръжи...
Животът е превъзходно знамение.
Прекланям се пред светлия му лик.
И дано грей земята изумрудна,
и дано диша земният топлик!
КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ
Аз не съм опак човек по рождение, а целият ми живот се завъртя някак наобратно...
Родих се в малко селце, а пребивавам в огромен град.
От ранно детство за мене беше съкровена фантазия да видя близкия околийски градец, а ориста ме ощастливи да видя три континента от нашата планета.
Някога мечтаех и бях убеден, че ще стана художник, а се захванах с рими и ритми и станах съчинител на стихове.
Като гимназист имах вяра, че в бъдеще ще ме осени огромна писателска популярност, а останах единствено един от стотиците пишещи братя.
Някога бях сигурен, че ще напиша романи и повести, драми и нещастия, а останах създател единствено на лирически миниатюри. Трагедиите останаха единствено мои персонални преживявания, без да получат литературно покритие.
Бях и си оставам мирен и миролюбив човек, а ориста ме свърза с две национални въстания и една война. Съчинявах химн за мира и възпявах бойните подвизи на нашите бойци...
Литературните критици ме водят в графата на революционните пролетарски поети от 30-те години, а сърцето ми все копнее да възпее и планинските потоци, и блясъка на утринната роса, и великолепието на пролетта, пък, в случай че щете, и... любовта.
Чужда ми е всякаква несгода, не нося в пазвата си острите стрели на сатирика. Но тъй като в рохкавата почва на нашата градина се развъждат още доста червеи, аз, кроткият лирик, прописах епиграми.
Да, наобратно се завъртя целият ми живот. Философът ще каже: диалектика!
Може и по този начин да е.
Някога тези въпроси проф. Иван Шишманов е сложил на Иван Вазов и го е помолил за отговор. Същите въпроси години по-късно литературният критик Иван Сарандев слага на редица модерни писатели, измежду които и Младен Исаев. Ето и отговорите на поета.
Коя багра предпочитате?
- Краската на ведро пролетно небе.
Коя е обичаната ви миризма?
- Обичам миризмата на цъфнала морава.
Кое цвете съгласно вас е най-красиво?
- Най-красива е розата, която преди малко е разцъфнала.
Кое животно ви е най-симпатично?
- Конят.
Коя багра на очи и коси предпочитате?
- Предпочитам " краската " на чисти, непорочни очи, които стоплят сърцето; а коси с цвета на берковски кестени.
Коя съгласно вас е най-ценната добродетел?
- Да можеш да отдадеш всичко свое за богатството и щастието на другите.
Кой недостатък ненавиждате най-вече?
- Подлостта.
Кое е вашето обичано занимание?
- След писането на стихове най-вече обичам да ходя измежду природата и да чувам нейните мелодии.
Кое забавление ви е най-приятно?
- Да странствувам по света.
Кой е съгласно вас идеалът на земното благополучие?
- Да сътвориш или да извършиш нещо доста за хората, без да очакваш премия за това.
Коя орис ви се вижда най-много за недоволство?
- Съдбата на поробения, който няма сили и воля да се бори.
Може ли да попита човек на какъв брой сте години?
- Може, само че няма да получи отговор.
Кое кръстно име бихте взели, в случай че бихте си го избрали самичък?
- Същото, което са ми дали моите тогавашни положителни родители.
Кой е бил най-хубавият миг от живота ви?
- Моментът, когато посрещнах свободата след дългата нощ на фашизма.
Кой е бил най-печалният (най-тежкият)?
- Моментът, когато в съда се сбогувах с Вапцаров и го видях да отпътува на разстрел.
Коя е вашата най-голяма вяра?
- Комунистическото бъдеще на човечеството.
Вярвате ли в другарството?
- Да. Макар че доста пъти съм пил горчилката на разочарованието.
Кой е за вас най-приятният миг денем?
- Моментът, когато изгрява слънцето.
Коя историческа персона ви е най-симпатична?
- Васил Левски.
Коя персона от разказ или спектакъл?
- Татяна от " Евгений Онегин ".
В коя страна бихте предпочитали да живеете?
- В България.
Кой публицист предпочитате?
- Димчо Дебелянов.
Кой живописец?
- Владимир Димитров-Майстора.
Кой композитор?
- Шопен.
Каква девиза бихте си избрали, в случай че би трябвало да имате такава?
- Да бъда почтен при всички условия.
Кое е съгласно вас шедьовър на природата?
- Човекът.
От кое място сте запазили най-приятен спомен?
- От вековните гори на Ком.
Кое ядене обичате най-вече?
- Печено пиле с бяло вино.
Предпочитате ли твърдо или меко легло?
- Меко.
Кой непознат народ ви е приветлив?
- Руският.
Напишете една от вашите мисли или откъс, смисъла на който одобрявате?
- Човек - това звучи гордо. (Горки)
София, 28.VIII. 1972 г.
Скъпи читателю! В приложението за литература, изкуство и просвета ще си спомним за Младен Исаев, от чието рождение се навършват 115 години. Ще представим и новата книга за деца на писателката Бистра Ангелова.
Приятно четене!
СЕТИВА
Искам с елементарни земни сетива
да хващам в този свят голям
и шума на младата трева,
и плача на вятър гороломен.
Зад гласа на първия капчук
да зървам пролетно зарево.
Да дочувам всеки вопъл и тон,
всяка наслада, печал и стенание.
Винаги да имам сетива
на душата болката да чувам
и обтегнат като тетива
да съкрушавам хладното безсърдечие.
И да си отида от света
и живял, и дишал на земята
по повелята на съвестта,
на дълга и истината свята.
ОПТИМИСТИЧНО
Живеем в свят обезпокоителен,
в обвеян с стихии дом.
Нима си ти вероятен,
галактически погром!
Затуй ли сме родени
да паднем без диря
в полетата зелени
под нашата звезда?
Животът е вечен
и безконечна - мъдростта.
Напразно мрачен екот
вещае пустош!
Ще стихнат смерч и мълнии.
И единствено хубост
и наслада ще изпълва
след бурите света.
ТВОРЧЕСТВО
Животът ни минава в строго време.
Дочуваме могъщия му глас.
Какво от себе си ще му дадеме?
Пространства ширнали лежат пред нас.
Стоим в този момент, загледани надалеч.
Съзвездия изпълват вечерта.
Не е ли този кротичък свят жертван
на светла наслада и на хубост?
И кой би спрял индивида да мечтае,
да търси нови истини мозъка
и обилно да подари с благосъстояния тая
непокорена, българска земя?
Във този бяг на строгото ни време
животът е пред нас необхватен.
Какво от себе си ще му дадеме?
В каква поема ще го сътворим?
ВИСОКИ, СИНИ ПЛАНИНИ
Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна -
това е моята татковина!
Обичам те, земя огромна,
така както се обича мама,
тук блага ми е всяка птица
и всяка мъничка тревица.
Обичам българските думи,
що чувам по поля и друми,
обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
Когато виждам планините
и чувам да шумят реките,
в шума на Рила и Пирина
аз слушам моята татковина.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Животът е превъзходно знамение.
Прекланям се пред светлия му лик.
Аз цвят съм от дървото изумрудно
и капчица от земния топлик.
Опива ме летежа на сокола,
напразно и белите води,
на облаците в синя пролет,
сиянието на далечните звезди...
Примамват ме загадки още тъмни,
до през днешния ден неразгадани от мозъка,
в студената галактическа бездънност
и в пазвите на топлата земя.
Обзема ме и наслада, и паника
за твоята орис, мой земен свят.
При всяка стихия бих желал да мога
от крах да те вардя - жив и млад.
Като плода на южните дървета
земята от обич да натежи
и птиците на насладата в небето
единствена свободна да кръжи...
Животът е превъзходно знамение.
Прекланям се пред светлия му лик.
И дано грей земята изумрудна,
и дано диша земният топлик!
КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ
Аз не съм опак човек по рождение, а целият ми живот се завъртя някак наобратно...
Родих се в малко селце, а пребивавам в огромен град.
От ранно детство за мене беше съкровена фантазия да видя близкия околийски градец, а ориста ме ощастливи да видя три континента от нашата планета.
Някога мечтаех и бях убеден, че ще стана художник, а се захванах с рими и ритми и станах съчинител на стихове.
Като гимназист имах вяра, че в бъдеще ще ме осени огромна писателска популярност, а останах единствено един от стотиците пишещи братя.
Някога бях сигурен, че ще напиша романи и повести, драми и нещастия, а останах създател единствено на лирически миниатюри. Трагедиите останаха единствено мои персонални преживявания, без да получат литературно покритие.
Бях и си оставам мирен и миролюбив човек, а ориста ме свърза с две национални въстания и една война. Съчинявах химн за мира и възпявах бойните подвизи на нашите бойци...
Литературните критици ме водят в графата на революционните пролетарски поети от 30-те години, а сърцето ми все копнее да възпее и планинските потоци, и блясъка на утринната роса, и великолепието на пролетта, пък, в случай че щете, и... любовта.
Чужда ми е всякаква несгода, не нося в пазвата си острите стрели на сатирика. Но тъй като в рохкавата почва на нашата градина се развъждат още доста червеи, аз, кроткият лирик, прописах епиграми.
Да, наобратно се завъртя целият ми живот. Философът ще каже: диалектика!
Може и по този начин да е.
Някога тези въпроси проф. Иван Шишманов е сложил на Иван Вазов и го е помолил за отговор. Същите въпроси години по-късно литературният критик Иван Сарандев слага на редица модерни писатели, измежду които и Младен Исаев. Ето и отговорите на поета.
Коя багра предпочитате?
- Краската на ведро пролетно небе.
Коя е обичаната ви миризма?
- Обичам миризмата на цъфнала морава.
Кое цвете съгласно вас е най-красиво?
- Най-красива е розата, която преди малко е разцъфнала.
Кое животно ви е най-симпатично?
- Конят.
Коя багра на очи и коси предпочитате?
- Предпочитам " краската " на чисти, непорочни очи, които стоплят сърцето; а коси с цвета на берковски кестени.
Коя съгласно вас е най-ценната добродетел?
- Да можеш да отдадеш всичко свое за богатството и щастието на другите.
Кой недостатък ненавиждате най-вече?
- Подлостта.
Кое е вашето обичано занимание?
- След писането на стихове най-вече обичам да ходя измежду природата и да чувам нейните мелодии.
Кое забавление ви е най-приятно?
- Да странствувам по света.
Кой е съгласно вас идеалът на земното благополучие?
- Да сътвориш или да извършиш нещо доста за хората, без да очакваш премия за това.
Коя орис ви се вижда най-много за недоволство?
- Съдбата на поробения, който няма сили и воля да се бори.
Може ли да попита човек на какъв брой сте години?
- Може, само че няма да получи отговор.
Кое кръстно име бихте взели, в случай че бихте си го избрали самичък?
- Същото, което са ми дали моите тогавашни положителни родители.
Кой е бил най-хубавият миг от живота ви?
- Моментът, когато посрещнах свободата след дългата нощ на фашизма.
Кой е бил най-печалният (най-тежкият)?
- Моментът, когато в съда се сбогувах с Вапцаров и го видях да отпътува на разстрел.
Коя е вашата най-голяма вяра?
- Комунистическото бъдеще на човечеството.
Вярвате ли в другарството?
- Да. Макар че доста пъти съм пил горчилката на разочарованието.
Кой е за вас най-приятният миг денем?
- Моментът, когато изгрява слънцето.
Коя историческа персона ви е най-симпатична?
- Васил Левски.
Коя персона от разказ или спектакъл?
- Татяна от " Евгений Онегин ".
В коя страна бихте предпочитали да живеете?
- В България.
Кой публицист предпочитате?
- Димчо Дебелянов.
Кой живописец?
- Владимир Димитров-Майстора.
Кой композитор?
- Шопен.
Каква девиза бихте си избрали, в случай че би трябвало да имате такава?
- Да бъда почтен при всички условия.
Кое е съгласно вас шедьовър на природата?
- Човекът.
От кое място сте запазили най-приятен спомен?
- От вековните гори на Ком.
Кое ядене обичате най-вече?
- Печено пиле с бяло вино.
Предпочитате ли твърдо или меко легло?
- Меко.
Кой непознат народ ви е приветлив?
- Руският.
Напишете една от вашите мисли или откъс, смисъла на който одобрявате?
- Човек - това звучи гордо. (Горки)
София, 28.VIII. 1972 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ