Мълчанието на родината-мащеха: Малтретират наши сънародници в Украйна, България не реагира
От началото на годината украински „ патриоти “ организираха екстремистки акции против общността на бесарабските българи, населяващи тамошните земи от 200 години, отбелязва " Труд " в публицистичен коментар.
Оскверниха монумент на българските опълченци в Болград, Одеска област. Заляха го с жълта багра, а със синьо (цветовете на националното знаме) написаха унизителен апел „ Чемодан – вокзал София! “ ( „ Куфарът – жп гара София! “). Новината популяризира РИА „ Новости “, не някое подозрително сайтче. Централните медии у нас подминаха тази вандалщина. Официалните управляващи се спотаиха.
Нанесоха нечовечен побой против общинския консултант в Белгород Василий Кащи. Поводът е позицията му против желанието за строителство на православна черква на самопровъзгласилата се, непризната от никого Украинска патриаршия. Следват издевателства – пребиват съветника, заливат го със зелена багра и го захвърлят в кофа за отпадък. Той едвам не ослепял и се наложили интервенции. Насилието против сънародника ни, обичана тематика на българските електронни медии, не беше маркирано. Макар жертвата да е обществена персона.
Преди три дни българите в Украйна се подвигнаха на протест. Искаха оставката на президента Петро Порошенко, наметнали национални трибагреници те издигнаха лозунги „ Порошенко, не пипай българите! “, „ Порошенко, узапти си бабаитите! “. Протестът е бил задоволително оживен, с цел да притегли полиция и представители на локалните управляващи. Българските не реагират.
Мълчанието им окуражава политолога Олег Соскин, консултант на компрометирания някогашен президент Леонид Кучма да заплаши българската общественост с обвинявания в фракционизъм. И в духа на подканата за „ куфара и гарата “ предложи депортация в България за президента на Асоциацията на българите в Украйна – Антон Киссе.
От българска страна – тишина.
В името на погрешно разбрана, сервилна политическа уместност, българската дипломация е безучастна към ориста на сънародниците ни в Украйна, с която е внимателна до угодничество. А каква олелия се подвигна единствено когато Путин загатна анпасан това за кирилицата и македонските земи. А за кръвните ни братя, запазили епохи наред езика и националното съзнание ни шук, ни гък.
При това в ръководещата коалиция вземат участие така наречен обединени патриоти. Техен дълг беше да излязат със мнение по българския проблем в Украйна. Да изискат пояснение от Външно министерство за неналичието му на позиция. Не би. И до момента в който украинските „ патриоти “ бият мирни българи, българските патриоти ортаци във властта постановат арабски бабички по границата и бръщолевят врели-некипели, с цел да оневинят просташките, малоумни фотоси на един от техните в нацистки привет.
„ Човек би трябвало доста да внимава какво приказва, когато влезе в ръководството “ – заключи патриотът – вицепремиер Валери Симеонов, откакто си посипа главата с пепел, че фрагментът на НФСБ се е олял…
Когато човек влезе в ръководството би трябвало доста да внимава и защо мълчи. Мълчанието също може да бъде генератор на гафове, какъвто е казусът с екстремисткия тормоз над етническите българи в Украйна в нарушаване на чл.10 от тяхната конституция.
Същевременно в Народното събрание се вихрят словесни сражения на тематика „ демократизъм и шовинизъм “. Либералите са ясни – за тях диаспората на стремглаво топящия се български народ е редово население на друга страна, което единствено да си бере гайлето. За националистите обаче то би следвало да е обект на предпочитано внимание, да разполагат с идея и тактика за приобщаването му. Или най-малкото най-малко да отмелва по някоя дума на съпричастие и взаимност. Няма такива работи. В това отношение националистът по нищо не се разграничава от либерала. И в случай че от парламентарната естрада произнасят гневни филипики, май под банките нежно са вплели крайници.
От 1989 година насам тематиката за привличането на наши сънародници да се завърнат в родината се дъвче и предъвква. Накрая стига до неизменимата финансова пропаст, в която „ може да се пропада безпределно “ по думите на Остап Бендер. Практиката у нас потвърждава правотата му. Не се е мислило нито за занаят на тези хора, нито по какъв начин да се обезпечат прилични условия за обучение на младите. Единственото, което спорадично се прави е да се пращат пратки с книжки, най-често залежали издания.
В същото време наставниците от Европейски Съюз ни хокат, какъв брой нечовешко посрещаме бежанците. Та какво друго да се чака от хора, които нехаят за личната си кръв, камо ли плачат на непознатото умряло.
А по отношение на „ колосите “ на национализма Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, тръни в очите на Движение за права и свободи и ЕНП, те би трябвало ги толерират и насърчават. Толкова безобидни и безхаберни фигуранти на патриотичната идея не могат да бъдат внедрени даже и от най-заклетите душмани на българщината.
Те са най-семпли службогонци, които откак се добраха до Народното събрание, преустановиха родолюбивата изразителност. Тя не носи финансови изгоди, а хайдушките им речи са толкоз неуместни, колкото националните носии, които излязоха на мода измежду зрелостниците.
Най-тягостното в цялата история е, че нашите българчета в Украйна се усещат напълно осиротели. Украйна ги не ще и ги тормози, а България нехае за тях.
Националните малцинства в недружелюбност
Според българската общественост в Украйна, управляващите и персонално президентът Петро Порошенко нарушават конституцията на страната като употребяват екстремисти на „ Народен фронт “ една от ръководещите партии да подтискат националните малцинства. Българите живеят в този края повече от 200 години и в никакъв случай до момента не са направили посягане. Въпреки миролюбието си то става прицел на националистични издевателства.
Оскверниха монумент на българските опълченци в Болград, Одеска област. Заляха го с жълта багра, а със синьо (цветовете на националното знаме) написаха унизителен апел „ Чемодан – вокзал София! “ ( „ Куфарът – жп гара София! “). Новината популяризира РИА „ Новости “, не някое подозрително сайтче. Централните медии у нас подминаха тази вандалщина. Официалните управляващи се спотаиха.
Нанесоха нечовечен побой против общинския консултант в Белгород Василий Кащи. Поводът е позицията му против желанието за строителство на православна черква на самопровъзгласилата се, непризната от никого Украинска патриаршия. Следват издевателства – пребиват съветника, заливат го със зелена багра и го захвърлят в кофа за отпадък. Той едвам не ослепял и се наложили интервенции. Насилието против сънародника ни, обичана тематика на българските електронни медии, не беше маркирано. Макар жертвата да е обществена персона.
Преди три дни българите в Украйна се подвигнаха на протест. Искаха оставката на президента Петро Порошенко, наметнали национални трибагреници те издигнаха лозунги „ Порошенко, не пипай българите! “, „ Порошенко, узапти си бабаитите! “. Протестът е бил задоволително оживен, с цел да притегли полиция и представители на локалните управляващи. Българските не реагират.
Мълчанието им окуражава политолога Олег Соскин, консултант на компрометирания някогашен президент Леонид Кучма да заплаши българската общественост с обвинявания в фракционизъм. И в духа на подканата за „ куфара и гарата “ предложи депортация в България за президента на Асоциацията на българите в Украйна – Антон Киссе.
От българска страна – тишина.
В името на погрешно разбрана, сервилна политическа уместност, българската дипломация е безучастна към ориста на сънародниците ни в Украйна, с която е внимателна до угодничество. А каква олелия се подвигна единствено когато Путин загатна анпасан това за кирилицата и македонските земи. А за кръвните ни братя, запазили епохи наред езика и националното съзнание ни шук, ни гък.
При това в ръководещата коалиция вземат участие така наречен обединени патриоти. Техен дълг беше да излязат със мнение по българския проблем в Украйна. Да изискат пояснение от Външно министерство за неналичието му на позиция. Не би. И до момента в който украинските „ патриоти “ бият мирни българи, българските патриоти ортаци във властта постановат арабски бабички по границата и бръщолевят врели-некипели, с цел да оневинят просташките, малоумни фотоси на един от техните в нацистки привет.
„ Човек би трябвало доста да внимава какво приказва, когато влезе в ръководството “ – заключи патриотът – вицепремиер Валери Симеонов, откакто си посипа главата с пепел, че фрагментът на НФСБ се е олял…
Когато човек влезе в ръководството би трябвало доста да внимава и защо мълчи. Мълчанието също може да бъде генератор на гафове, какъвто е казусът с екстремисткия тормоз над етническите българи в Украйна в нарушаване на чл.10 от тяхната конституция.
Същевременно в Народното събрание се вихрят словесни сражения на тематика „ демократизъм и шовинизъм “. Либералите са ясни – за тях диаспората на стремглаво топящия се български народ е редово население на друга страна, което единствено да си бере гайлето. За националистите обаче то би следвало да е обект на предпочитано внимание, да разполагат с идея и тактика за приобщаването му. Или най-малкото най-малко да отмелва по някоя дума на съпричастие и взаимност. Няма такива работи. В това отношение националистът по нищо не се разграничава от либерала. И в случай че от парламентарната естрада произнасят гневни филипики, май под банките нежно са вплели крайници.
От 1989 година насам тематиката за привличането на наши сънародници да се завърнат в родината се дъвче и предъвква. Накрая стига до неизменимата финансова пропаст, в която „ може да се пропада безпределно “ по думите на Остап Бендер. Практиката у нас потвърждава правотата му. Не се е мислило нито за занаят на тези хора, нито по какъв начин да се обезпечат прилични условия за обучение на младите. Единственото, което спорадично се прави е да се пращат пратки с книжки, най-често залежали издания.
В същото време наставниците от Европейски Съюз ни хокат, какъв брой нечовешко посрещаме бежанците. Та какво друго да се чака от хора, които нехаят за личната си кръв, камо ли плачат на непознатото умряло.
А по отношение на „ колосите “ на национализма Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, тръни в очите на Движение за права и свободи и ЕНП, те би трябвало ги толерират и насърчават. Толкова безобидни и безхаберни фигуранти на патриотичната идея не могат да бъдат внедрени даже и от най-заклетите душмани на българщината.
Те са най-семпли службогонци, които откак се добраха до Народното събрание, преустановиха родолюбивата изразителност. Тя не носи финансови изгоди, а хайдушките им речи са толкоз неуместни, колкото националните носии, които излязоха на мода измежду зрелостниците.
Най-тягостното в цялата история е, че нашите българчета в Украйна се усещат напълно осиротели. Украйна ги не ще и ги тормози, а България нехае за тях.
Националните малцинства в недружелюбност
Според българската общественост в Украйна, управляващите и персонално президентът Петро Порошенко нарушават конституцията на страната като употребяват екстремисти на „ Народен фронт “ една от ръководещите партии да подтискат националните малцинства. Българите живеят в този края повече от 200 години и в никакъв случай до момента не са направили посягане. Въпреки миролюбието си то става прицел на националистични издевателства.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ