КРИБ се ядоса на синдикатите, прекратяват диалога
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) оферират да пресечен разговора с Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) по редица въпроси, засягащи общественото съдействие в сферите на трудовия пазар и бизнес средата в страната. Това се показва в публикувана до медиите позиция на Управителния съвет (УС) на КРИБ предвид на скорошните оферти и съгласно работодателската организация самоволни дейности на КНСБ в посока фрапантно увеличение на данъчната тежест върху българския бизнес и изключително междинна класа.
В позицията от УС предлагат прекратяване на срещите с КНСБ по тематики като подготовка на чиновници, полемики по отношение на пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни въпроси, и други въпроси, които не са категорично посочени като част от плановете, които КРИБ и КНСБ извършват в съдействие – " Социалното партньорство и човешките запаси на двойния преход " (проект на КРИБ) и " Устойчиво развиване, посредством обществено партньорство " (проект на КНСБ,) по Операция " Социално партньорство ", Програма " Развитие на човешките запаси ".
От управлението на КРИБ предлагат и разяснение на вероятните резултати върху приходите на чиновниците и опциите им да влагат в България, в случай че предложенията за повишение на данъчно-осигурителната тежест се осъществят.
В позицията се показва още, че до момента в който " КНСБ не спре офанзивите си против устойчивото развиване на българския бизнес и неговото угнетяване в полза на разгръщане на заетите в публичния бранш ", от работодателската организация да приоритизират други синдикати като обществен сътрудник за групово трудово договаряне.
От КРИБ настояват, че държанието на КНСБ става все по-неразбираемо през годините, като вместо да пази ползите на служащите, от синдиката се концентрират от ден на ден върху повишението на налозите както върху предприятията, по този начин и върху труда.
" Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има личен интерес да иззема приход от трудещите се на пазарен принцип служащи и създаваното от бизнесмените и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в публичния бранш, чийто интерес явно този профсъюз желае да опълчи на всички останали. Това е непосредствено деяние за всяване на разделяне в българското общество и унищожава обществения разговор и пазарната стопанска система ", декларират от УС в позицията си.
Затова от КРИБ считат, че разговорът с КНСБ би трябвало да бъде понижен и на работещите в предприятията, членуващи в работодателската организация, да бъде разяснено, че точно техният интерес ще бъде най-тежко ощетен от радикалните предложение за повишение на налози и осигуровки.
" КРИБ е виновен обществен сътрудник и като подобен желае да работи в естествен разговор със синдикалните организации, само че те също би трябвало да се държат като същински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи безпорядък и разделяне ", показват от управлението на КРИБ в края на своята позиция.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи в ефира на bTV в края на работната седмица, че през последните 4-5 години става все по-видимо измежду специалистите, че мантрата " не пипаме налози, тъй като са доста ниски и по този начин всички са удовлетворени ", не работи. Съгласно обявата от присъединяване на Димитров в предаването " Лице в лице " на уеб страницата на синдикалната организация, Димитров твърди, че данъчният диалог би трябвало да се състои и не може да остане стигмата, че данъците не се трансформират. Особено през последната година, година и половина става очевидно, че несправедливостта в облагането става все по-голяма. Тази година работещите ще платят с 2 милиарда лева повече от бизнеса като корпоративен налог. Това не се случва на никое място в Европейски Съюз. Бизнесът постоянно заплаща повече, съгласно президента на КНСБ.
Той изясни, че конфедерацията предлага да се вкарат нови данъци, които към този момент дават резултат в други страни от Европейски Съюз. Такива са данъкът върху финансовите преводи, който е за финансовия свят, не за хората и бизнеса, данък върху свръхпечалбите, както и цифровият налог, който е за цифровите компании. Това са необложени браншове. Само цифровият налог и този върху финансовите преводи биха обезпечили 1 милиарда лева повече доходи за бюджета, демонстрират изчисленията на КНСБ.
Димитров изясни и нуждата от нарастване на вноската за първия дирек на пенсионното обезпечаване.
В позицията от УС предлагат прекратяване на срещите с КНСБ по тематики като подготовка на чиновници, полемики по отношение на пазара на труда, бизнес средата, данъчно-осигурителни въпроси, и други въпроси, които не са категорично посочени като част от плановете, които КРИБ и КНСБ извършват в съдействие – " Социалното партньорство и човешките запаси на двойния преход " (проект на КРИБ) и " Устойчиво развиване, посредством обществено партньорство " (проект на КНСБ,) по Операция " Социално партньорство ", Програма " Развитие на човешките запаси ".
От управлението на КРИБ предлагат и разяснение на вероятните резултати върху приходите на чиновниците и опциите им да влагат в България, в случай че предложенията за повишение на данъчно-осигурителната тежест се осъществят.
В позицията се показва още, че до момента в който " КНСБ не спре офанзивите си против устойчивото развиване на българския бизнес и неговото угнетяване в полза на разгръщане на заетите в публичния бранш ", от работодателската организация да приоритизират други синдикати като обществен сътрудник за групово трудово договаряне.
От КРИБ настояват, че държанието на КНСБ става все по-неразбираемо през годините, като вместо да пази ползите на служащите, от синдиката се концентрират от ден на ден върху повишението на налозите както върху предприятията, по този начин и върху труда.
" Днес КНСБ се държи по-скоро като радикална политическа организация, която има личен интерес да иззема приход от трудещите се на пазарен принцип служащи и създаваното от бизнесмените и да ги пренасочва към централния бюджет и работещите в публичния бранш, чийто интерес явно този профсъюз желае да опълчи на всички останали. Това е непосредствено деяние за всяване на разделяне в българското общество и унищожава обществения разговор и пазарната стопанска система ", декларират от УС в позицията си.
Затова от КРИБ считат, че разговорът с КНСБ би трябвало да бъде понижен и на работещите в предприятията, членуващи в работодателската организация, да бъде разяснено, че точно техният интерес ще бъде най-тежко ощетен от радикалните предложение за повишение на налози и осигуровки.
" КРИБ е виновен обществен сътрудник и като подобен желае да работи в естествен разговор със синдикалните организации, само че те също би трябвало да се държат като същински синдикати, а не като радикални и неконтролируеми политически играчи, сеещи безпорядък и разделяне ", показват от управлението на КРИБ в края на своята позиция.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи в ефира на bTV в края на работната седмица, че през последните 4-5 години става все по-видимо измежду специалистите, че мантрата " не пипаме налози, тъй като са доста ниски и по този начин всички са удовлетворени ", не работи. Съгласно обявата от присъединяване на Димитров в предаването " Лице в лице " на уеб страницата на синдикалната организация, Димитров твърди, че данъчният диалог би трябвало да се състои и не може да остане стигмата, че данъците не се трансформират. Особено през последната година, година и половина става очевидно, че несправедливостта в облагането става все по-голяма. Тази година работещите ще платят с 2 милиарда лева повече от бизнеса като корпоративен налог. Това не се случва на никое място в Европейски Съюз. Бизнесът постоянно заплаща повече, съгласно президента на КНСБ.
Той изясни, че конфедерацията предлага да се вкарат нови данъци, които към този момент дават резултат в други страни от Европейски Съюз. Такива са данъкът върху финансовите преводи, който е за финансовия свят, не за хората и бизнеса, данък върху свръхпечалбите, както и цифровият налог, който е за цифровите компании. Това са необложени браншове. Само цифровият налог и този върху финансовите преводи биха обезпечили 1 милиарда лева повече доходи за бюджета, демонстрират изчисленията на КНСБ.
Димитров изясни и нуждата от нарастване на вноската за първия дирек на пенсионното обезпечаване.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ