Приключения от света в „От Гърлото на дявола към Завоите на смъртта”
От къде стартира международният потоп и за какво Ниагара наподобява на локва спрямо водопадите Игуасу?
Как бе основана магнетичната скулптура на Исус Христос, пред която се прекланят милиони вярващи в Рио де Жанейро?
Кой е най-красивият град на земята?
Разкрита ли е тайната на гробището за кораби при Нос Добра вяра?
Каква среща единствено! На водка с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Украйна!
Коя е тази страна, където пътешественикът е посрещан като най-скъп посетител? Хранят го, поят го и го благославят!
Кога колумбийците най-сетне ще решат кървавият наркобос Пабло Ескобар ли е емблемата на страната им, или великият публицист Габриел Гарсия Маркес?
Как божиите ръце на филипинските лечители изцеряват заболели и сакати?
Какви обиколки прави Бай Ганьо по далечни земи, с цел да наглася избори?
И кой е изводът най-после? Поклон пред хляба и пред простите неща в човешкия живот...
На всичките тези и на още доста други въпроси отговори ще намерите в книгата „ От Гърлото на дявола към Завоите на гибелта ” („ Симолини 94 ”) на Стойко Иванов.
Кой е този нов създател, за който максимата „ Колкото по-далече, толкоз по-непознато ” е сериозен тласък да направи пътуванията по международните пътища свое непрекъснато занимание? Той е незнаен публицист, само че още с първата си книга се показва като буен странник и инфекциозен повествовател. Завършил е политология в Софийския университет „ Климент Охридски ”, след това прави магистратура по „ Европейски проучвания ”. България и Европа се оказват тесни за устрема му да опознава нови земи и хора. Любопитството го води по далечни страни. За петнайсетина години е обиколил седемдесет страни на пет континента – от Азия до Америка.
В книгата си Стойко Иванов деликатно се вглежда в природата, историята и съвремието на посещаваните от него страни, с цел да опише след това срещите си със земни чудеса, с непознати култури, с забавни хора. Свежият му комизъм задържа читателското внимание. Приключенията, свързани с визити на рискови и тъмни места, основават напрежение и читателят следи развоя на събитията със съпричастност и огромен интерес.
Ето го Рио де Жанейро – едно от магическите места в света, ето го и чичо Рикардо – притежател на малко хотелче, който с невероятното си гостолюбие и чудната си благотворителност се грижи за гостите си от далечна България. Но ето я и същинска Бразилия – страна с 210 милиона души население, страна на напредък и напредък, само че и страна на опиати, на наркобанди, на принуждение и бедност, която сега е едно от най-опасните места в света. А бразилските фавели са най-известните гета в Латинска Америка.
В ЮАР пък има села и градове, в които бели хора не могат да влязат, тъй като не се знае дали ще оцелеят. В миговете, когато се прехласваш пред величието и хубостта на природата, на основаното от индивида, на някого прерязват гърлото, на различен лишават живота с нож или патрон. На няколко минути в ЮАР се прави злочинство, всеки четвърти мъж си признава, че е правил принуждение.
Оказва се, че историята, която знаем от операта „ Летящият холандец ”, не е фикция, тъй като гробището на стотици морски съдове към Нос Добра вяра съществува и през днешния ден. То е чудовище за моряци и капитани.
Разказът на Стойко Иванов за водопадите Игуасу – едно от седемте нови естествени чудеса на света, е замайващо забавен! Водопадите са „ смазващо, необикновено съвършенство на природата ”! Ненапразно първата американска лейди Елинор Рузвелт възклива при типа им: „ Горката Ниагара! ” И тук неизбежно вършим паралел с описа на огромния ни публицист Алеко Константинов за Ниагара и описанието на Стойко Иванов, който почтено се показва като негов възпитаник и почитател.
Говорим постоянно за славянското и християнското гостолюбие, само че има в света и други религии и култури, които възпитават в желязното предписание да се посрещнат и нахранят чужденци и пасажери, да се окаже помощ на хора в неволя. Това се случва на Стойко Иванов и неговите спътници в Иран. Там всичко е необичайно, шокиращо, като да вземем за пример пътуването с такси – мотор „ Симсон ”, фантазията на моториста у нас, само че преди половин век! Следва вманиачен пазарлък, сетне натъпкване един зад различен, по-точно един върху различен, и щуро препускане с моториста-виртуоз, който за 30 минути не стопира на нито един червен светофар в откачения трафик и най-после... ги завежда на напълно друго място! Шашардисани и щастливи, че са живи, нашите пътешественици са сигурни: „ Повече на мотор в Техеран – НИКОГА! ”
Следват срещите с необикновено гостоприемните иранци, като да вземем за пример с Енсие – учила в Ростов. Тя завежда българската група в заведение, сервира им две табли с храна и им се радва от прилежащата маса, като ги гледа по какъв начин омитат всичко за нула време. Когато нахранените пътешественици я питат за какво тя не яде, дава отговор, че е щастлива да ги нагости, както повелява нейната вяра, и споделя: „ Бог е един за всички и той е в сърцето! ” После безшумно потъва в реката от хора...
Приключенията на създателя и неговите спътници са многочислени – спане в молитвена стая под погледа на Аллах, различен път пък нощуване в компанията на дузина плъхове, след това интервенция, осъществена от филипински лечители, които с голи ръце почистват организма от заболявания и нечистотии. И това е претърпял Стойко Иванов.
Как бе основана магнетичната скулптура на Исус Христос, пред която се прекланят милиони вярващи в Рио де Жанейро?
Кой е най-красивият град на земята?
Разкрита ли е тайната на гробището за кораби при Нос Добра вяра?
Каква среща единствено! На водка с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Украйна!
Коя е тази страна, където пътешественикът е посрещан като най-скъп посетител? Хранят го, поят го и го благославят!
Кога колумбийците най-сетне ще решат кървавият наркобос Пабло Ескобар ли е емблемата на страната им, или великият публицист Габриел Гарсия Маркес?
Как божиите ръце на филипинските лечители изцеряват заболели и сакати?
Какви обиколки прави Бай Ганьо по далечни земи, с цел да наглася избори?
И кой е изводът най-после? Поклон пред хляба и пред простите неща в човешкия живот...
На всичките тези и на още доста други въпроси отговори ще намерите в книгата „ От Гърлото на дявола към Завоите на гибелта ” („ Симолини 94 ”) на Стойко Иванов.
Кой е този нов създател, за който максимата „ Колкото по-далече, толкоз по-непознато ” е сериозен тласък да направи пътуванията по международните пътища свое непрекъснато занимание? Той е незнаен публицист, само че още с първата си книга се показва като буен странник и инфекциозен повествовател. Завършил е политология в Софийския университет „ Климент Охридски ”, след това прави магистратура по „ Европейски проучвания ”. България и Европа се оказват тесни за устрема му да опознава нови земи и хора. Любопитството го води по далечни страни. За петнайсетина години е обиколил седемдесет страни на пет континента – от Азия до Америка.
В книгата си Стойко Иванов деликатно се вглежда в природата, историята и съвремието на посещаваните от него страни, с цел да опише след това срещите си със земни чудеса, с непознати култури, с забавни хора. Свежият му комизъм задържа читателското внимание. Приключенията, свързани с визити на рискови и тъмни места, основават напрежение и читателят следи развоя на събитията със съпричастност и огромен интерес.
Ето го Рио де Жанейро – едно от магическите места в света, ето го и чичо Рикардо – притежател на малко хотелче, който с невероятното си гостолюбие и чудната си благотворителност се грижи за гостите си от далечна България. Но ето я и същинска Бразилия – страна с 210 милиона души население, страна на напредък и напредък, само че и страна на опиати, на наркобанди, на принуждение и бедност, която сега е едно от най-опасните места в света. А бразилските фавели са най-известните гета в Латинска Америка.
В ЮАР пък има села и градове, в които бели хора не могат да влязат, тъй като не се знае дали ще оцелеят. В миговете, когато се прехласваш пред величието и хубостта на природата, на основаното от индивида, на някого прерязват гърлото, на различен лишават живота с нож или патрон. На няколко минути в ЮАР се прави злочинство, всеки четвърти мъж си признава, че е правил принуждение.
Оказва се, че историята, която знаем от операта „ Летящият холандец ”, не е фикция, тъй като гробището на стотици морски съдове към Нос Добра вяра съществува и през днешния ден. То е чудовище за моряци и капитани.
Разказът на Стойко Иванов за водопадите Игуасу – едно от седемте нови естествени чудеса на света, е замайващо забавен! Водопадите са „ смазващо, необикновено съвършенство на природата ”! Ненапразно първата американска лейди Елинор Рузвелт възклива при типа им: „ Горката Ниагара! ” И тук неизбежно вършим паралел с описа на огромния ни публицист Алеко Константинов за Ниагара и описанието на Стойко Иванов, който почтено се показва като негов възпитаник и почитател.
Говорим постоянно за славянското и християнското гостолюбие, само че има в света и други религии и култури, които възпитават в желязното предписание да се посрещнат и нахранят чужденци и пасажери, да се окаже помощ на хора в неволя. Това се случва на Стойко Иванов и неговите спътници в Иран. Там всичко е необичайно, шокиращо, като да вземем за пример пътуването с такси – мотор „ Симсон ”, фантазията на моториста у нас, само че преди половин век! Следва вманиачен пазарлък, сетне натъпкване един зад различен, по-точно един върху различен, и щуро препускане с моториста-виртуоз, който за 30 минути не стопира на нито един червен светофар в откачения трафик и най-после... ги завежда на напълно друго място! Шашардисани и щастливи, че са живи, нашите пътешественици са сигурни: „ Повече на мотор в Техеран – НИКОГА! ”
Следват срещите с необикновено гостоприемните иранци, като да вземем за пример с Енсие – учила в Ростов. Тя завежда българската група в заведение, сервира им две табли с храна и им се радва от прилежащата маса, като ги гледа по какъв начин омитат всичко за нула време. Когато нахранените пътешественици я питат за какво тя не яде, дава отговор, че е щастлива да ги нагости, както повелява нейната вяра, и споделя: „ Бог е един за всички и той е в сърцето! ” После безшумно потъва в реката от хора...
Приключенията на създателя и неговите спътници са многочислени – спане в молитвена стая под погледа на Аллах, различен път пък нощуване в компанията на дузина плъхове, след това интервенция, осъществена от филипински лечители, които с голи ръце почистват организма от заболявания и нечистотии. И това е претърпял Стойко Иванов.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ