От инвалидния стол до световен шампион в смесените бойни изкуства.Звучи

От инвалидния стол до международен първенец в смесените бойни изкуства.

Звучи като сюжет от холивудски филм, само че в действителност това е същинската история на Чарлз Оливейра, един от най-обичаните бойци в ММА.

Бразилецът първо завоюва международната купа в лека категория на UFC против Майкъл Чандлър, а по-късно я отбрани поредно против други две от огромните звезди – Дъстин Порие и Джъстин Гейджи. 

В края на октомври Оливейра загуби в пердах за купата от Ислам Махачев, само че дава обещание, че един ден ще се върне на трона в дивизията.
Как обаче въобще става звезда в меката на бойните спортове, откакто дребен едвам не остава неработоспособен за цялостен живот?
Във всяка от борбите Оливейра е бил в нокдаун и това е знак на целият му живот, написа MMA.bg.

Често пада, само че постоянно става.

Чарлз е роден във фавелите на Сао Пауло в фамилията на чистач и служащ в касапница. 

Както всички млади бразилци Оливейра обожава футбола, само че на седемгодишна възраст се сблъска с покруса: лекарите му не разрешават да тренира.

Те диагностицират необикновени сърдечни шумове и ревматоиден артрит, засягащ глезените. 

Чарлз изпитвал мощни болки и мъчно могъл да се движи, а за момче, захласнато от футбола, това било съществено тестване.

Докторите казвали на родителите му, че може да не помни за спорта и евентуално ще остане неработоспособен за цялостен живот.

„ Докторът сподели, че няма да върви, че ще остане в инвалидна количка. Но ние отговорихме, че в никакъв случай няма да се примирим с това. Знаех, че Бог няма да разреши това “, спомня си майката на Чарлз.

Оливейра не можел да движи глезените си и прекарва две години в болничното заведение.

Майката спяла в отделението – на пода до леглото на сина си. Веднъж тя не се върнала вкъщи цялостен месец. Тя стояла при него през нощта в болничното заведение, а в пет сутринта отивала на работа.
Тогава Чарлз оставал самичък. Днес той си спомня тези моменти с смут.
„ Прекарах две години в болничното заведение и беше гадно, тъй като не можех да отида на никое място. Родителите ми трябваше да работят, тъй че постоянно бях самичък. И беше мъчно да привикна с това. ”, споделя Оливейра.

Нямало задоволително пари за лекуване.

Бащата на Чарлз работил в касапница и продавал яйца на локалния пазар, а майка му била елементарна чистачка в учебно заведение. Но фамилията е подкрепено от нейния началник, шефът на учебното заведение, в чиято къща тя работила на ненапълно работно време. 

Именно той оказал помощ за прехвърлянето на момчето в клиниката, където е подложен на спомагателен обзор.

Когато Чарлз е на единадесет години, той е изписан от болничното заведение.

Младият бразилец не се възвръща изцяло. Веднъж на всеки две седмици лекарите му бият инжекции, които предотвратявали възпалението. 

И макар възбраната на лекарите, два месеца по-късно Чарлз се връща към тренировките, единствено че не на зеления терен. Оливейра се отхвърля от футбола и се влюбва в джиу-джицу.

Той е осведомен с бойния спорт от негов комшия.

За страдание въпросният Пауло по този начин и не съумява да види триумфите на първенеца в UFC. Само две години след първата подготовка на Чарлз, мъжът е убит.
Тогава Оливейра е едвам 14-годишен.
„ Той стана част от нашето семейство, тъй като имаше положително сърце, почиташе родителите ми и обичаше мен и брат ми. Сигурен съм, че отвисоко той вижда историята на живота ми. 

Иска ми се да беше тук, тъй като той беше този, който ме възпламени по джиу-джицу. Сигурен съм, че той се гордее с това, което ми се случи, тъй като постоянно се е радвал на триумфите ми “, признава Оливейра.

Майката на Чарлз е била срещу заниманието на сина си. Тя се страхувала, че той още веднъж ще бъде засегнат. Но бащата поддържа, а триумфът не закъснява.



„ Той стартира джиу-джицу два месеца откакто напусна болничното заведение и два месеца по-късно завоюва локалния шампионат. Когато се върнахме в кабинета, лекарят сподели, че за него това е безусловно невероятно. 

А Чарлз към този момент имаше два златни медала “, спомня си с горделивост татко му. 

Оливейра сполучливо се състезавал, само че продължавал да си инжектира медикаменти. И на 18 години взема решение, че му стига.

„ Предпочитам да умра, в сравнение с да продължа по този начин. Трябва да преследвам това, което обичам, и не желая да върша всичко това повече “, споделил Чарлз на родителите си.
Неговата майка го подкрепила, тъй като са религиозно семейство.
„ Ако вярваш в Исус и вярваш, че си изцелен, значи си оздравял “, споделя майка му.

Оливейра към този момент е звезда в огромния спорт, само че си остава човек от бедните квартали.

Помни корените си, а по време на пандемията не стопира да оказва помощ на хората от родното си населено място. Чарлз се изявява под прякора “Do Bronx ”, което е португалски диалект за човек от фавелите.