Защо трябва да се противопоставим на геоикономическата фрагментация — и как
От, и
Докато политиците и бизнес водачите се насочат към Давос, международната стопанска система е изправена пред може би най-голямото си тестване след Втората международна война.
Нахлуването на Русия в Украйна задълбочи пандемията от Covid-19, наслагвайки рецесия върху рецесия, която погубва човешки животи, забавя растежа и покачва инфлацията. Високите цени на питателните артикули и силата са тежко задължение за семействата по целия свят. Затягането на финансовите условия оказва спомагателен напън върху мощно задлъжнелите страни, компании и фамилии. Държавите и комерсиалните сдружения преоценяват световните вериги за доставки в изискванията на непрекъснати разстройства.
Когато към това прибавим и внезапно нарасналата неустойчивост на финансовите пазари и продължаващата опасност от изменението на климата, сме изправени пред евентуално преплитане на бедствия.
Въпреки това способността ни да реагираме е затруднена от друга последица от войната в Украйна — внезапно повишения риск от геоикономическа фрагментация.
Как стигнахме дотук? През последните три десетилетия потоците от капитали, артикули, услуги и хора преобразиха нашия свят, подкрепени от разпространяването на нови технологии и хрумвания.
Тези интеграционни сили покачиха продуктивността и стандарта на живот, като утроиха размера на международната стопанска система и извадиха 1,3 милиарда души от последна беднотия.
Но триумфите на интеграцията станаха причина за блаженство. Неравенствата в приходите, благосъстоянието и опциите продължиха да се задълбочават в прекалено много страни в продължение на дълъг интервал от време, а през последните години тази наклонност се ускори и сред обособените страни. Хората бяха изоставени, защото промишленостите се трансформираха в изискванията на световна конкуренция. А държавните управления се затрудняват в оказването на поддръжка.
Напрежението в региона на търговията, софтуерните стандарти и сигурността нараства от доста години, подкопавайки растежа и доверието в актуалната световна икономическа система. Проучване на МВФ сочи, че единствено несигурността към комерсиалните политики е намалила световния БВП през 2019 година с близо 1 %. А от началото на войната в Украйнанашият мониторинг демонстрира, че към 30 страни са лимитирали търговията с храни, сила и други основни артикули.
Разходите, свързани с по-нататъшната дезинтеграция, ще бъдат големи за всички страни. Ще пострадат хората на всяко равнище на приходи — от високоплатените експерти и работещите в експортно насочения индустриален бранш междинни приходи, до нископлатените служащи, чието оцеляване зависи от вноса на храни. Все повече хора ще се насочат на рискови пътувания, с цел да търсят благоприятни условия за реализация другаде.
единствено софтуерната фрагментация може да докара до загуби от 5 % от Брутният вътрешен продукт за доста страни.
Или помислете за новите разноски за транзакции за хората и предприятията, в случай че страните разработят паралелни, несвързани платежни системи, с цел да понижат риска от евентуални стопански наказания.
Така че имаме избор: да се предадем на силите на геоикономическата фрагментация, които ще създадат света ни по-беден и по-опасен. Или да променим метода, по който си сътрудничим, с цел да реализираме прогрес в оправянето с общите провокации.
Възстановяване на доверието в световната система — четири целта
За да възстановим доверието в способността на учредената на правила световна система да работи добре в интерес на всички страни, би трябвало да преобразуваме икономическата си тъкан по нов и по-добър метод. Ако стартираме с фокусиране върху неотложни въпроси, по които напредъкът явно ще бъде от изгода за всички, ще можем да изградим доверието, належащо за съдействие в други области, в които има различия.
Представяме четири целта, които могат да бъдат реализирани единствено посредством взаимна работа.
Първо, подсилване на търговията за повишение на устойчивостта.
Можем да стартираме още в този момент, като понижим комерсиалните бариери, с цел да облекчим дефицита и да понижим цените на храните и другите артикули.
Не единствено страните, само че и фирмите би трябвало да диверсифицират вноса, с цел да защитят веригите за доставки и да запазят големите изгоди за бизнеса от световната интеграция. Въпреки че геостратегическите съображения ще продължат да дефинират някои решения за доставяне, това не би трябвало да води до дезинтеграция. Бизнес водачите би трябвало да играят значима роля в това отношение.
демонстрира, че диверсификацията може да понижи на половина евентуалните загуби на Брутният вътрешен продукт от спирания на доставките. Производителите на коли и на други артикули са открили, че проектирането на артикули, които могат да употребяват заменими или по-широко налични елементи, може да понижи загубите с 80 %.
може също да усили икономическата резистентност. Политиките, които биха помогнали в това отношение, включват: възстановяване на инфраструктурата, с цел да се помогне на предприятията да съкратят веригите за доставки, увеличение на широколентовия достъп до интернет и възстановяване на бизнес средата. Световната комерсиална организация също може да помогне с цялостната си поддръжка за по-предвидими и транспарантни търговски политики.
Второ, да се усилят взаимните старания за справяне с дълга.
Около 60 % от страните с ниски приходи са уязвими в забележителна степен във връзка с дълга и някои от тях ще се нуждаят от неговото преструктуриране. Без уверено съдействие за облекчение на бремето им, както те, по този начин и техните кредитори ще бъдат в по-лошо състояние. От друга страна, връщането към положение на резистентност на дълга ще притегли нови вложения и ще подтиква приобщаващия напредък.
Ето за какво Общата рамка за отнасяне на дълга на Групата на двадесетте би трябвало да бъде усъвършенствана неотложно. Това значи да се вкарат ясни процедури и периоди за длъжниците и кредиторите и рамката да стане налична за други уязвими страни с висок дълг.
Трето, модернизиране на трансграничните заплащания.
Неефективните платежни системи са друга спънка пред приобщаващия напредък. Да вземем да вземем за пример паричните преводи: междинните разноски за интернационален превод са 6,3 %. Това значи, че към 45 милиарда $ годишно се насочват към медиатори — надалеч от милиони семейства с по-ниски приходи.
Възможно решение? Държавите могат да обединят старания за създаването на световна обществена цифрова платформа — нова част от платежната инфраструктура с ясни правила, тъй че всеки да може да изпраща пари при минимални разноски и оптималната скорост и сигурност. Тази платформа би могла също по този начин да свързва разнообразни форми на пари, в това число цифрови валути на централните банки.
Четвърто, да се надигнем против изменението на климата: екзистенциалното предизвикателство, което стои над всичко.
По време на конференцията за климата COP26 130 страни, представляващи над 80 % от международните излъчвания, се ангажираха да реализират нулеви чисти въглеродни излъчвания доникъде на века. Трябва обаче незабавно да преодолеем.
За да се форсира зеленият преход, МВФ упорства за изчерпателен метод, който да съчетава ценообразуване на въглеродните излъчвания и вложения във възобновими енергийни източници, както и обезщетения за засегнатите лица.
Прогрес за хората
Неоспорим факт е, че всички ние действахме прекомерно постепенно, когато икономическата ни тъкан стартира да се къса. Но в случай че в този момент страните намерят способи да се обединят към тези незабавни проблеми, които надвишават националните граници и засягат всички нас, можем да стартираме да понижаваме фрагментацията и да укрепваме съдействието. Има и някои обнадеждаващи признаци.
Когато пандемията настъпи, държавните управления започнаха съгласувани парични и фискални ограничения, с цел да предотвратят нова Голяма меланхолия. Международното съдействие беше от значително значение за създаването на ваксини в рекордно къси периоди. По отношение на корпоративното данъчно облагане в международен мащаб 137 страни се споразумяха за промени, които да подсигуряват, че мултинационалните предприятия ще заплащат своя обективен дял на всички места, където правят активност.
Миналата година членовете на МВФ поддържаха историческото систематизиране на 650 милиарда $ от специфичните права на тираж (СПТ) на Фонда за подсилване на запасите на страните. Неотдавна нашите членове се съгласиха да основат Доверителен фонд за резистентност и непоклатимост, който обезпечава по-дългосрочно финансиране на налични цени, с цел да помогне на по-уязвимите ни членове да се оправят с изменението на климата и бъдещите пандемии.
В устрема си към по-нататъшен прогрес всички ние би трябвало да се придържаме към един елементарен управителен принцип: политиките са за хората. Вместо да глобализираме облагите, би трябвало да действаме по този начин, че да локализираме изгодите от един обвързван свят.
Започнете от общностите във всяка страна, които изгубиха от остарялата глобализация и изостанаха още повече по време на пандемията: инвестирайте в тяхното здраве и обучение. Помогнете на разселените служащи да придобият търсени умения и да преминат към кариера в разрастващите се браншове. Например, компаниите, които изнасят, заплащат. Същото важи и за.
Многостранните институции също могат да играят основна роля в преоформянето на световното съдействие и да се опълчват на фрагментацията, в това число посредством по-нататъшно подсилване на тяхното ръководство, с цел да се подсигурява, че те отразяват изменящата се световна икономическа динамичност — идният обзор на капитала и дяловете с право на глас на МВФ ще даде такава опция. Те могат също по този начин да употребяват своята дарба да привикват срещи и да усилят оптимално потреблението на разнообразните принадлежности, с които разполагат. МВФ може да помогне, да вземем за пример, със своя набор от финансови принадлежности, двустранно и световно наблюдаване и равнопоставен метод към всички наши членове.
Няма панацея за оправянето с най-разрушителните форми на фрагментация. Но в съдействие с всички заинтригувани страни по неотложни общи проблеми, можем да стартираме да построяваме по-силна и по-приобщаваща международна стопанска система.
*****
(линк към биографична справка)
Гита Гопинат е първият заместител ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ) от 21 януари 2022 година В тази си роля тя следи работата на личния състав, съставлява Фонда на многостранни конгреси, поддържа контакти на високо ниво с държавните управления на страните членки и членовете на Управителния съвет, медиите и други институции, управлява работата на Фонда по надзора и обвързваните с него политики и управлява научните проучвания и водещите изявления.
Преди това госпожа Гопинат заемаше поста основен икономист на Фонда в интервала 2019-2022 година На тази служба тя беше стопански консултант на Фонда и шеф на неговия отдел за научни проучвания. Тя ръководеше тринадесет издания на отчета „ Световна икономическа вероятност ”, в това число прогнози за въздействието на пандемията Covid-19 върху международната стопанска система. Г-жа Гопинат е съавтор на „ Документа за пандемията ” по отношение на методите за превъзмогване на пандемията COVID-19, в който се слагат утвърдени на международно ниво цели за имунизиране на света и който докара до основаването на Многостранна работна група, формирана от управленията на МВФ, Световната банка, СТО и СЗО, с цел да се подкрепи превъзмогването на пандемията и основаването на работна група с производителите на ваксини за установяване на комерсиалните бариери, пречките в доставките и ускорение на доставките на ваксини за страните с ниски и междинни приходи. Тя също по този начин работи с други отдели на Фонда, с цел да откри съдействие с политици, учени и други заинтригувани страни по отношение на нов изчерпателен метод за подкрепяне на страните да реагират на интернационалните финансови потоци посредством Интегрираната политическа рамка. Г-жа Гопинат също по този начин оказа помощ за основаването на екип по въпросите на изменението на климата в МВФ, който да проучва, наред с други неща, оптималните политики за намаляване на последствията от изменението на климата.
Преди да се причисли към МВФ, тя е учител по интернационалните проучвания и стопанска система в икономическия факултет на Харвардския университет (2005-2022 г.), а преди този момент е помощник по стопанска система в бизнес учебното заведение „ Бут ” към Чикагския университет (2001-2005 г.). Нейните проучвания, които са фокусирани върху интернационалните финанси и макроикономиката, са необятно представени и са оповестени в доста от най-хубавите стопански списания. Г-жа Гопинат е създател на многочислени научни публикации по въпросите на валутните курсове, търговията и вложенията, интернационалните финансови рецесии, паричната политика, дълга и рецесиите на разрастващите се пазари.
Тя е определена за член на Американската академия на науките и изкуствата и на Иконометричното общество, както и за член на Групата на тридесетте. Преди това тя е била съдиректор на програмата „ Международни финанси и макроикономика ” в Националното бюро за стопански проучвания (NBER), член на икономическата консултативна група на Банката на Федералния запас на Ню Йорк и гостуващ академик в Банката на Федералния запас на Бостън. Била е и съредактор на актуалното издание на Handbook of International Economics, а преди този момент на American Economic Review и виновен редактор на Review of Economic Studies.
Г-жа Гопинат е родена в Индия и е гражданка на Съединени американски щати и на Индия. Лауреат е на голям брой награди и оценки. През 2021 година „ Файненшъл таймс ” я подрежда измежду „ 25-те най-влиятелни дами на годината ”, Международната икономическа асоциация я афишира за почетен член на Schumpeter-Haberler, Асоциацията по селскостопанска и приложна стопанска система я отличава с премията „ Джон Кенет Галбрейт ”, а корпорация „ Карнеги ” я показва измежду „ Великите (американски) имигранти ”. Тя е включена в класацията на Bloomberg „ 50-те души, които дефинираха 2019 година ”, в класацията на Foreign Policy „ Топ световен мъдрец ” и в класацията на списание Time „ Жените, които преодоляха големи бариери, с цел да станат първи ”.
Г-жа Гопинат е притежател на премията Pravasi Bharatiya Samman, най-високото отличие, присъждано на индийци в чужбина от държавното управление на Индия, и на премията за бележити ученици на Вашингтонския университет. През 2014 година МВФ я афишира за един от „ 25-те най-хубави икономисти под 45 години ”, през 2012 година е определена за един от „ 25-те индийци с най-обещаващо професионално развиване ” от „ Файненшъл таймс ”, а през 2011 година е определена за млад световен водач от Световния стопански конгрес.
Г-жа Гопинат получава докторска степен по стопанска система от Принстънския университет през 2001 година, откакто е получила бакалавърска степен от колежа „ Лейди Шри Рам “ и магистърска степен от Училището по стопанска система в Делхи и Вашингтонския университет.
Джейла Пазарбашиоглу е шеф на отдел „ Стратегия, политика и обзор ” (SPR) в МВФ. В това си качество тя управлява работата по стратегическите насоки на МВФ и създаването, използването и оценката на политиките на Фонда. Тя също по този начин управлява взаимоотношението на МВФ с интернационалните органи, като Г-20 и Организация на обединените нации.
Докато политиците и бизнес водачите се насочат към Давос, международната стопанска система е изправена пред може би най-голямото си тестване след Втората международна война.
Нахлуването на Русия в Украйна задълбочи пандемията от Covid-19, наслагвайки рецесия върху рецесия, която погубва човешки животи, забавя растежа и покачва инфлацията. Високите цени на питателните артикули и силата са тежко задължение за семействата по целия свят. Затягането на финансовите условия оказва спомагателен напън върху мощно задлъжнелите страни, компании и фамилии. Държавите и комерсиалните сдружения преоценяват световните вериги за доставки в изискванията на непрекъснати разстройства.
Когато към това прибавим и внезапно нарасналата неустойчивост на финансовите пазари и продължаващата опасност от изменението на климата, сме изправени пред евентуално преплитане на бедствия.
Въпреки това способността ни да реагираме е затруднена от друга последица от войната в Украйна — внезапно повишения риск от геоикономическа фрагментация.
Как стигнахме дотук? През последните три десетилетия потоците от капитали, артикули, услуги и хора преобразиха нашия свят, подкрепени от разпространяването на нови технологии и хрумвания.
Тези интеграционни сили покачиха продуктивността и стандарта на живот, като утроиха размера на международната стопанска система и извадиха 1,3 милиарда души от последна беднотия.
Но триумфите на интеграцията станаха причина за блаженство. Неравенствата в приходите, благосъстоянието и опциите продължиха да се задълбочават в прекалено много страни в продължение на дълъг интервал от време, а през последните години тази наклонност се ускори и сред обособените страни. Хората бяха изоставени, защото промишленостите се трансформираха в изискванията на световна конкуренция. А държавните управления се затрудняват в оказването на поддръжка.
Напрежението в региона на търговията, софтуерните стандарти и сигурността нараства от доста години, подкопавайки растежа и доверието в актуалната световна икономическа система. Проучване на МВФ сочи, че единствено несигурността към комерсиалните политики е намалила световния БВП през 2019 година с близо 1 %. А от началото на войната в Украйнанашият мониторинг демонстрира, че към 30 страни са лимитирали търговията с храни, сила и други основни артикули.
Разходите, свързани с по-нататъшната дезинтеграция, ще бъдат големи за всички страни. Ще пострадат хората на всяко равнище на приходи — от високоплатените експерти и работещите в експортно насочения индустриален бранш междинни приходи, до нископлатените служащи, чието оцеляване зависи от вноса на храни. Все повече хора ще се насочат на рискови пътувания, с цел да търсят благоприятни условия за реализация другаде.
единствено софтуерната фрагментация може да докара до загуби от 5 % от Брутният вътрешен продукт за доста страни.
Или помислете за новите разноски за транзакции за хората и предприятията, в случай че страните разработят паралелни, несвързани платежни системи, с цел да понижат риска от евентуални стопански наказания.
Така че имаме избор: да се предадем на силите на геоикономическата фрагментация, които ще създадат света ни по-беден и по-опасен. Или да променим метода, по който си сътрудничим, с цел да реализираме прогрес в оправянето с общите провокации.
Възстановяване на доверието в световната система — четири целта
За да възстановим доверието в способността на учредената на правила световна система да работи добре в интерес на всички страни, би трябвало да преобразуваме икономическата си тъкан по нов и по-добър метод. Ако стартираме с фокусиране върху неотложни въпроси, по които напредъкът явно ще бъде от изгода за всички, ще можем да изградим доверието, належащо за съдействие в други области, в които има различия.
Представяме четири целта, които могат да бъдат реализирани единствено посредством взаимна работа.
Първо, подсилване на търговията за повишение на устойчивостта.
Можем да стартираме още в този момент, като понижим комерсиалните бариери, с цел да облекчим дефицита и да понижим цените на храните и другите артикули.
Не единствено страните, само че и фирмите би трябвало да диверсифицират вноса, с цел да защитят веригите за доставки и да запазят големите изгоди за бизнеса от световната интеграция. Въпреки че геостратегическите съображения ще продължат да дефинират някои решения за доставяне, това не би трябвало да води до дезинтеграция. Бизнес водачите би трябвало да играят значима роля в това отношение.
демонстрира, че диверсификацията може да понижи на половина евентуалните загуби на Брутният вътрешен продукт от спирания на доставките. Производителите на коли и на други артикули са открили, че проектирането на артикули, които могат да употребяват заменими или по-широко налични елементи, може да понижи загубите с 80 %.
може също да усили икономическата резистентност. Политиките, които биха помогнали в това отношение, включват: възстановяване на инфраструктурата, с цел да се помогне на предприятията да съкратят веригите за доставки, увеличение на широколентовия достъп до интернет и възстановяване на бизнес средата. Световната комерсиална организация също може да помогне с цялостната си поддръжка за по-предвидими и транспарантни търговски политики.
Второ, да се усилят взаимните старания за справяне с дълга.
Около 60 % от страните с ниски приходи са уязвими в забележителна степен във връзка с дълга и някои от тях ще се нуждаят от неговото преструктуриране. Без уверено съдействие за облекчение на бремето им, както те, по този начин и техните кредитори ще бъдат в по-лошо състояние. От друга страна, връщането към положение на резистентност на дълга ще притегли нови вложения и ще подтиква приобщаващия напредък.
Ето за какво Общата рамка за отнасяне на дълга на Групата на двадесетте би трябвало да бъде усъвършенствана неотложно. Това значи да се вкарат ясни процедури и периоди за длъжниците и кредиторите и рамката да стане налична за други уязвими страни с висок дълг.
Трето, модернизиране на трансграничните заплащания.
Неефективните платежни системи са друга спънка пред приобщаващия напредък. Да вземем да вземем за пример паричните преводи: междинните разноски за интернационален превод са 6,3 %. Това значи, че към 45 милиарда $ годишно се насочват към медиатори — надалеч от милиони семейства с по-ниски приходи.
Възможно решение? Държавите могат да обединят старания за създаването на световна обществена цифрова платформа — нова част от платежната инфраструктура с ясни правила, тъй че всеки да може да изпраща пари при минимални разноски и оптималната скорост и сигурност. Тази платформа би могла също по този начин да свързва разнообразни форми на пари, в това число цифрови валути на централните банки.
Четвърто, да се надигнем против изменението на климата: екзистенциалното предизвикателство, което стои над всичко.
По време на конференцията за климата COP26 130 страни, представляващи над 80 % от международните излъчвания, се ангажираха да реализират нулеви чисти въглеродни излъчвания доникъде на века. Трябва обаче незабавно да преодолеем.
За да се форсира зеленият преход, МВФ упорства за изчерпателен метод, който да съчетава ценообразуване на въглеродните излъчвания и вложения във възобновими енергийни източници, както и обезщетения за засегнатите лица.
Прогрес за хората
Неоспорим факт е, че всички ние действахме прекомерно постепенно, когато икономическата ни тъкан стартира да се къса. Но в случай че в този момент страните намерят способи да се обединят към тези незабавни проблеми, които надвишават националните граници и засягат всички нас, можем да стартираме да понижаваме фрагментацията и да укрепваме съдействието. Има и някои обнадеждаващи признаци.
Когато пандемията настъпи, държавните управления започнаха съгласувани парични и фискални ограничения, с цел да предотвратят нова Голяма меланхолия. Международното съдействие беше от значително значение за създаването на ваксини в рекордно къси периоди. По отношение на корпоративното данъчно облагане в международен мащаб 137 страни се споразумяха за промени, които да подсигуряват, че мултинационалните предприятия ще заплащат своя обективен дял на всички места, където правят активност.
Миналата година членовете на МВФ поддържаха историческото систематизиране на 650 милиарда $ от специфичните права на тираж (СПТ) на Фонда за подсилване на запасите на страните. Неотдавна нашите членове се съгласиха да основат Доверителен фонд за резистентност и непоклатимост, който обезпечава по-дългосрочно финансиране на налични цени, с цел да помогне на по-уязвимите ни членове да се оправят с изменението на климата и бъдещите пандемии.
В устрема си към по-нататъшен прогрес всички ние би трябвало да се придържаме към един елементарен управителен принцип: политиките са за хората. Вместо да глобализираме облагите, би трябвало да действаме по този начин, че да локализираме изгодите от един обвързван свят.
Започнете от общностите във всяка страна, които изгубиха от остарялата глобализация и изостанаха още повече по време на пандемията: инвестирайте в тяхното здраве и обучение. Помогнете на разселените служащи да придобият търсени умения и да преминат към кариера в разрастващите се браншове. Например, компаниите, които изнасят, заплащат. Същото важи и за.
Многостранните институции също могат да играят основна роля в преоформянето на световното съдействие и да се опълчват на фрагментацията, в това число посредством по-нататъшно подсилване на тяхното ръководство, с цел да се подсигурява, че те отразяват изменящата се световна икономическа динамичност — идният обзор на капитала и дяловете с право на глас на МВФ ще даде такава опция. Те могат също по този начин да употребяват своята дарба да привикват срещи и да усилят оптимално потреблението на разнообразните принадлежности, с които разполагат. МВФ може да помогне, да вземем за пример, със своя набор от финансови принадлежности, двустранно и световно наблюдаване и равнопоставен метод към всички наши членове.
Няма панацея за оправянето с най-разрушителните форми на фрагментация. Но в съдействие с всички заинтригувани страни по неотложни общи проблеми, можем да стартираме да построяваме по-силна и по-приобщаваща международна стопанска система.
*****
(линк към биографична справка)
Гита Гопинат е първият заместител ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ) от 21 януари 2022 година В тази си роля тя следи работата на личния състав, съставлява Фонда на многостранни конгреси, поддържа контакти на високо ниво с държавните управления на страните членки и членовете на Управителния съвет, медиите и други институции, управлява работата на Фонда по надзора и обвързваните с него политики и управлява научните проучвания и водещите изявления.
Преди това госпожа Гопинат заемаше поста основен икономист на Фонда в интервала 2019-2022 година На тази служба тя беше стопански консултант на Фонда и шеф на неговия отдел за научни проучвания. Тя ръководеше тринадесет издания на отчета „ Световна икономическа вероятност ”, в това число прогнози за въздействието на пандемията Covid-19 върху международната стопанска система. Г-жа Гопинат е съавтор на „ Документа за пандемията ” по отношение на методите за превъзмогване на пандемията COVID-19, в който се слагат утвърдени на международно ниво цели за имунизиране на света и който докара до основаването на Многостранна работна група, формирана от управленията на МВФ, Световната банка, СТО и СЗО, с цел да се подкрепи превъзмогването на пандемията и основаването на работна група с производителите на ваксини за установяване на комерсиалните бариери, пречките в доставките и ускорение на доставките на ваксини за страните с ниски и междинни приходи. Тя също по този начин работи с други отдели на Фонда, с цел да откри съдействие с политици, учени и други заинтригувани страни по отношение на нов изчерпателен метод за подкрепяне на страните да реагират на интернационалните финансови потоци посредством Интегрираната политическа рамка. Г-жа Гопинат също по този начин оказа помощ за основаването на екип по въпросите на изменението на климата в МВФ, който да проучва, наред с други неща, оптималните политики за намаляване на последствията от изменението на климата.
Преди да се причисли към МВФ, тя е учител по интернационалните проучвания и стопанска система в икономическия факултет на Харвардския университет (2005-2022 г.), а преди този момент е помощник по стопанска система в бизнес учебното заведение „ Бут ” към Чикагския университет (2001-2005 г.). Нейните проучвания, които са фокусирани върху интернационалните финанси и макроикономиката, са необятно представени и са оповестени в доста от най-хубавите стопански списания. Г-жа Гопинат е създател на многочислени научни публикации по въпросите на валутните курсове, търговията и вложенията, интернационалните финансови рецесии, паричната политика, дълга и рецесиите на разрастващите се пазари.
Тя е определена за член на Американската академия на науките и изкуствата и на Иконометричното общество, както и за член на Групата на тридесетте. Преди това тя е била съдиректор на програмата „ Международни финанси и макроикономика ” в Националното бюро за стопански проучвания (NBER), член на икономическата консултативна група на Банката на Федералния запас на Ню Йорк и гостуващ академик в Банката на Федералния запас на Бостън. Била е и съредактор на актуалното издание на Handbook of International Economics, а преди този момент на American Economic Review и виновен редактор на Review of Economic Studies.
Г-жа Гопинат е родена в Индия и е гражданка на Съединени американски щати и на Индия. Лауреат е на голям брой награди и оценки. През 2021 година „ Файненшъл таймс ” я подрежда измежду „ 25-те най-влиятелни дами на годината ”, Международната икономическа асоциация я афишира за почетен член на Schumpeter-Haberler, Асоциацията по селскостопанска и приложна стопанска система я отличава с премията „ Джон Кенет Галбрейт ”, а корпорация „ Карнеги ” я показва измежду „ Великите (американски) имигранти ”. Тя е включена в класацията на Bloomberg „ 50-те души, които дефинираха 2019 година ”, в класацията на Foreign Policy „ Топ световен мъдрец ” и в класацията на списание Time „ Жените, които преодоляха големи бариери, с цел да станат първи ”.
Г-жа Гопинат е притежател на премията Pravasi Bharatiya Samman, най-високото отличие, присъждано на индийци в чужбина от държавното управление на Индия, и на премията за бележити ученици на Вашингтонския университет. През 2014 година МВФ я афишира за един от „ 25-те най-хубави икономисти под 45 години ”, през 2012 година е определена за един от „ 25-те индийци с най-обещаващо професионално развиване ” от „ Файненшъл таймс ”, а през 2011 година е определена за млад световен водач от Световния стопански конгрес.
Г-жа Гопинат получава докторска степен по стопанска система от Принстънския университет през 2001 година, откакто е получила бакалавърска степен от колежа „ Лейди Шри Рам “ и магистърска степен от Училището по стопанска система в Делхи и Вашингтонския университет.
Джейла Пазарбашиоглу е шеф на отдел „ Стратегия, политика и обзор ” (SPR) в МВФ. В това си качество тя управлява работата по стратегическите насоки на МВФ и създаването, използването и оценката на политиките на Фонда. Тя също по този начин управлява взаимоотношението на МВФ с интернационалните органи, като Г-20 и Организация на обединените нации.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ