От Фейсбук профила на Кеворк Кеворкянwww.kevorkkevorkian.com ПАТРИАРХ И ТЪРЖЕСТВЕН РЕПОРТАЖ

От Facebook профила на Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com

ПАТРИАРХ И ТЪРЖЕСТВЕН РЕПОРТАЖ

Държавата е изнемощяла от зверска приложимост – и може да бъде насилвана от всеки. От всеки властови льольо* имам поради.

Но на репортерите, даже на най-разпасаните всред тях, и през разум няма да им мине, да го питат въпросният херой, усеща ли се заслужен да се халосва с страната, както откри за добре.

Нещо повече – той им харесва подобен, какъвто е, колкото е по-льольосан, толкоз по-добре, толкоз по-бързо ще свикнат с него, той им е по-мярката – телевизионната льольо-мярка на льольодържавата.

Държавата, в която даже възвестяването на новия патриарх може да стане мотив за тъпанарски телевизионни изстъпления.

Репортерка към новоизбрания патриарх: „ Ваше светейшество, чувствате ли се заслужен? “

Какво да отговориш на подобен въпрос – той не е единствено идиотски, той е и подъл, напряко си заслужава да халосаш палето по главата с патриаршеския кръст.

Разбира се, станахме очевидци на друго - на един сдържан, добре обмислен отговор: „ Чувствам се неподобаващ, апелирам се на Бог да ми оказва помощ в служението… “.

Какви са възможностите обаче на въздържанието пред телевизионната хулиганщина? Нулеви, несъмнено. И до там сме се докарали – както съвсем във всичко друго.

И Господ да не издържи тукашните диващини и да слезе и ни заудря по главите, няма да има никакъв резултат. Вече не.

Няма мощ, способна да запуши нечия уста, която ще изфъфли: „ Чувстваш ли се заслужен да си ни Бог? “

Да се върнем към „ тържествения репортаж “ на Би Ти Ви. Ето какво още чухме.

Репортерка: „ Очаквате ли заслужен човек да наследи дядо Неофит? “

И още: „ Има ли заслужен сред тримата/кандидати? “

Въпросите към този момент не са ориентирани към патриарх Даниил – а към една елементарна женица, елементарна вярваща, нормално честна. Тя ще запомни вечно този ден, тъй като е взела участие, без това въобще да зависи от нея, в нещо в действителност мерзко. Ще резервира в паметта си тази преживелица и все ще се пита, за какво е била въвлечена в някакъв мъждив сюжет, с какво го е заслужила, дали се е справила, въпреки и в някаква степен, с позора, който я принуждават да показа с телевизионните нехранимайковци.

На сходно тестване е подложен и целокупният ни Народ - в опита да послужи за оправдание на льльовците и на льльовщината, която ни е превзела по този начин, че към този момент наподобява по-страшна и от всякакво непознато робство.

Не остана празник, който да не е компрометиран по някакъв метод, ние сме единствените, които се съмняваме в личните си празници - и даже единствено с това подозрение ги обезличаваме и унижаваме.

Трябва да имаме кураж и да преценим провалите, които бяха нанесени, да вземем за пример, на Трети март - по какъв начин се опитваха да го подценяват, като го опълчват на 24 май и по този начин да разтерзаят и двата празника.

Вижте ги единствено някои от най-гласовитите „ покровители “ на 24 май – с такива можеш да принизиш и най-светлия празник.

„ Застъпници на духовността “, които докараха до цялостен погром всяко нещо, от което трябваше да получим искрата на Духовността и на Вдъхновението. Какви свети думи – само че те бяха изпразнени от смисъл и наличие и през днешния ден могат само да ни омъчняват.

А разгромът е явен: бяха закрити над две хиляди учебни заведения, единствено този факт е задоволителен.

И чий е тогава 24 май - на закритите учебни заведения и на закритата нематериалност ли?

Друг кореспондент почтително изреди прегрешенията на патриарх Даниил: написал през ноември 2022 година в обществените мрежи за войната в Украйна: „ Никой от участниците в спора не може да бъде оправдан за протичащото се и оневинен за сметка на другия… В същото време, следим наклонност за посяване на ненавист, отричане, злоба, в това число в нашето общество, към една от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор… “.

Никой от участниците не може да бъде оневинен…

А втората част от коментара му може да бъде значим откъс от Библията на всяка уважаваща се медия.

Разбира се, занапред ще бъдат вадени и други словесни „ провинения “ на патриарха, само че те няма да имат никакво значение за него и за православната ни черква.

Критиците му остават да вият – този писък ще бъде безславното

озвучаване на натрапени на медиите внушения, изпълнени като всяко натрапено нещо бездушно или просташки, само че и в двата случая изцяло неефикасно.

Дали зад всичко това отново не наднича това злокобно, мръснишко ругание „ Майната му на православието “ - заръката на Бжежински, комфортно изврякана от покорния прислужник Соломон.

„ Майната му на православието “ - обаче православната ни черква съумя да си избере патриарх и той е единствено на 52 години – и в това е същинската заплаха…

А Митрофанова/руската посланичка се държи като злодеят във филм от интервала на нямото кино – явява се там, където не я чакат, и до края не излиза наяве, каква е ролята й, единствено дето в устатата й липсва нож, от който капе кръв.

С появяването си, тя е в положение да придаде различен смисъл на всяко събитие. Дали не го прави преднамерено, с цел да запише в бележника на русофилството изцяло почтени душици?

Българското русофилство няма потребност от сходни услуги, добре си е и без помощта на Митрофанова. Други неща са го вкарали в гена български и крепко са го вградили там.

Политическите ни кастрати три десетилетия му посягаха, само че без триумф.

Освен „ Майната му на православието “ те се деряха и с други позивни – примерно, „ Майната му на Вазов “ и на останалите първенци на българската книжовност. Безнадеждни опити с един народ, който примира да се прави на елементарен, подготвен е видимо да се съгласи и с най-абсурдните льольовщини - само че, все пак, си знае своето и си го брани.

Закриваха учебни заведения и читалища, закриваха и откриваха Вазов и Ботев - а резултатът наподобява на успеха на новите цивилизатори в Ирак: една чудовищна неистина, последвана от колосален неуспех.

Имаше години, в които ни досаждаха с девиза си „ Всички гледни точки “. Накрая осъзнаха с грамадно забавяне и надалеч след публиката, че това е нещо, невероятно тук. Продавали са на публиката една машинация.

Библията, по която фъфлят множеството медии и най-много малките екрани, няма нищо общо със свещените правила на журналистическия поминък, даже към този момент не си спомнят за тях.

Как беше: „ Журналистиката – да изстискаш сълзи от камък “…

Байдън трябваше да ни разплаче с коментара си след дебата с Тръмп: като всеки различен американец, щял да се изправи след провалянето. Обаче щяхме да се кикотим и до в този момент, в случай че бяха ни посочили даже някакъв дребен откъс от присъединяване му в дебата. Но не посмяха.

И той ще се изправя още веднъж – апропо, и с цел да ни завлече дружно със себе си. Тъй ще бъде – ще ни тропосват личните си проблеми, пътьом ще заличат и последните останки от обективно знание за дребния си братовчед.

А ние ще се изправяме отново и отново – въпреки чудесно да знаем, че това не е никакво изправяне, а най-обикновено влачене в прахоляка.

Дявол да ви вземе, опознайте го най-накрая този Народ.

Това няма да е елементарно, той ни се води, ни се кара – изключително с евтини шарлатани. И даже да го опознаете, надали ще имате огромен триумф в омагьосването му, само че най-малко пробвайте. Докато не стане късно.

Надеждата ви е той да скъса със самия себе си, да се откаже от себе си. И това е допустимо, само че във всеки случай ще трае много по-дълго от всяка друга война.

* Льольо: смотан и презрян мъж, нормално доста муден или с плачевен тип.

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***