От Фейсбук профила на журналистката и писателка Мария Касимова-МоасеВ тези

От Facebook профила на журналистката и писателка Мария Касимова-Моасе

В тези непоносими две нещастия, които претърпяваме като общество - гибелта на децата в пламналата дискотека в Кочани и зверствата над животни, направени от двама " индивиди " за пари - за първи път от доста време реагираме като хора.

Когато умират деца, няма политика. Няма исторически искания, национализъм, екстремизъм и обтягане на тиранти. Няма закани, няма закани, няма условия. Когато ги няма децата, които желаеха просто да танцуват, хората са само майки и татковци, осиротели майки и татковци. Мисля, че у Ели Визел бях чела, че болката от загуба на дете е толкоз неописуемо огромна, че човечеството не е измислило дума за осиротели родители. Това е нещо, което не може да бъде посочено, за такава болежка не може да съществува дума. На тази болежка съчувстваме и тя ни кара да се молим за децата в лечебните заведения, да даряваме кръв, да се опитваме да оказваме помощ на съседите с каквото можем. Ние не сме българи, те не са македонци - в този момент всички сме хора, майки и татковци, сестри и братя, другари. И децата са наши, на всички ни.

Садистичните извращения над животни на една млада жена и нейния другар, за които интервюираният в ефирен репортаж комшия би споделил " доста кротки хора, не основават проблеми, поздравяват ", ни оставиха в потрес. Тези, които могат за пари пред камера да умъртвят морско свинче, мишле, зайче или коте, са хора към нас, едни от нас. Обмисляли са клипчетата  и хореографията в тях, набавяли са си костюми и жертви, работили са, инсталирали са, пращали са готовия материал... Това е премислен, дълъг и открит развой, през който са минавали безусловно наясно и за. Убивали са животните, а вечерта са си лягали и са си заспивали. На сутринта са разхождали личното си кученце. Окото им не е мигвало.

Ето това не можем да понесем - студенокръвието, жестокостта да отнемаш живот на създание, което с нищо не е заплашило твоя и не го е поискало. Реагираме освен тъй като обичаме животни, а и тъй като знаем, че който нарани животно, на следващия ден ще го направи с дете, с безсилен човек, със дъртак.

При цялата ни всеобща настървеност, при взаимоомразата, при непоносимостта ни към каквото и да е разграничение, ние въпреки всичко изпратихме помощ на съседите и излязохме на митинг, поради животните. Може би към момента умеем да съ-чувстваме. В крайни обстановки може би към момента се задейства някакъв инстинкт на емпатия, който ни блокира чипа с политически пристрастия и въздействия и ни връща в някакъв тип прочувствена нормалност.

Колко е тъжно, че тази наша човешка нормалност може да се провокира единствено от човешката аномалия! Поредният абсурд на оглупяващото човечество, което се сеща за гибелта единствено, когато я види очи в очи.

Бог да елементарни тези благи недотанцували си деца и да ускопои в страданието им околните им!

Измъчените животинчета нека могат да ни простят - за разлика от индивида, животното убива единствено от апетит или боязън, не за наслаждение.