От Фейсбук профила на икономическия анализатор Владимир СиркаровВъзможността финансовото министерство

От Facebook профила на икономическия анализатор Владимир Сиркаров

Възможността финансовото министерство да употребява по-гъвкаво така наречен фискален запас стана мотив за много разнопосочни отзиви от депутатите в бюджетната комисия. Тезата на министър Велкова е, че сега законово е блокирана опцията за прилагане на огромна част от фискалния запас (малко над 10 милиарда лева към края на май), а това слага проблем пред ефикасното ръководство на обществените финанси. Една част от депутатите, включително Румен Гечев, показаха обаче терзания, че в случай че тези бариери бъда отстранени, може да се стигне до обстановка на бързо нулиране на кешовите салда по сметките на бюджетните организации и целевите фондове, като така наречен Сребърен фонд, вземанията от фондове на Европейски Съюз, нуклеарните фондове и тн.

Всъщност и двете тези имат съответни причини в своя поддръжка. По своята същина и законов порядък фискалният запас съставлява общ брой от редица бюджетни сметки, които са част от така наречен единна сметка по Закона за обществените финанси. От 2000 година Министерството на финансите има опцията да ръководи общия запас без да се лимитира в настоящото (през годината) прецизно поддържане на заложените предели по обособените сметки, като целевите фондове. Ако тези средства не се употребяват към избран интервал, то финансовото министерство може да ги употребява за други разплащания, с ясния проект за тяхното компенсиране в последващи месеци. Тази еластичност носи със себе си по-голяма успеваемост и резултатност. Тази опция все още е лимитирана, което апропо влиза в колизия със Закона за обществените финанси.

Странно обаче, че не се засегна една значима тематика:

Очевидно е, че до края на 2023 година ще има потребност от нов дълг, на база плановете на МФ за съществуване на бюджетен недостиг. Възможността за по-гъвкаво ръководство на фискалния запас, в обстановка на дефицитно харчене, слага въпроса по кое време е по-удачно да се тегли нов дълг. Дали е по-добре първо да употребяваме наличните средства и след това да търсим финансиране или авансово да се изтеглят размери дълг, с което да се поддържат кешови буфери.

Министър Велкова показа, че сега обстановката на интернационалните пазари е много по-неблагоприятна от преди година и половина и доходността по възможни излъчвания ДЦК ще са много високи. Това е реалност, само че до края на годината тези обстановка няма да се промени – стягането на паричната политика от ЕЦБ продължава и преди средата на 2024 година надали ще има намаление на главните лихви. В този подтекст идва риторичният въпрос каква рискова награда би сложил един вложител при: 1. страна с 10 милиарда лева фискален запас и 2. Държава с 3-4 милиарда лева фискален запас.

Решенията по тези тематики се придвижват в ръцете на новия постоянен кабинет, който се надявам да мине сполучливо гласуването в Народно събрание. Основните стъпки, които би трябвало да се създадат:

- Мерки за оптимално съкращаване на бюджетния недостиг. В актуалната политическа обстановка, може би това е 2-2,5%. От макроикономическа позиция, сега въобще не би трябвало да приказваме за дефицитно харчене, но…

- На база плановете за годишния недостиг, да се подхващат дейности за дълговото му застраховане допустимо по-рано, с оглед рисковете за още по-високи награди до края на годината. Подобни решения могат да се вземат единствено след приемане на Закона за държавния бюджет за 2023.

- Дори да отпаднат рестрикциите за гъвкавото ръководство на единната сметка, фискалният запас не би трябвало да пада под 6-7 милиарда лева