Свети Иван Рилски – “Средецката слава”
От днешна София цар Петър (927-969) потегля към Рила, с цел да търси съвет от мъдрия аскет
На 19 октомври означаваме паметта на св. Иван Рилски – фамозният нравствен отец, просветител и врач, който повече от хилядолетие е уважаван като небесен покровител на нашия народ и страна. Цели професионални общности, да вземем за пример българските медици и миньори от Перник, са приели популярния духовник от далечния Х век за собствен настойник. Св. Иван е патрон на десетки църкви, учебни заведения, лечебни заведения и т. н. в цялата страна, както и на български сдружения и храмове във Виена, Лондон, Лисабон, Чикаго, Печ (Унгария), Сидни (Австралия), Ниагара Фолз (Канада)… Църквата уважава паметта на св. Иван Рилски на 18 август (денят на неговото успение) и на 19 октомври – датата на преместването на неговите мощи от Средец/София в старопрестолно Търново през 1195 година от цар Асен I. Това е по този начин, тъй като с помощта на Търновската патриаршия и нейните книжовници култът към светеца се утвърждава и прониква измежду други православни нации. Дори и актуалният Ден на националните будители е на „ Отчов ден “ – 19 октомври, преизчислен по нов жанр на 1 ноември.
Както е известно, св. Иван е роден към 876 година в Скрино, Дупнишко (Кюстендилска област). Приема монашеството в манастира „ Св. Димитър “ при Бобошево, а по-късно търси усамотение на разнообразни места: при Земен, в планината Витоша, в Искърския пролом, а най-сетне във „ Великата Рилска пустиня “. Живее във времето на няколко владетели: св. княз Борис-Михаил, княз Владимир Расате, цар Симеон Велики и св. цар Петър. Славата му на влъхва и врач, търсещ избавление и разтуха от близко и надалеч, пораства. Постепенно идват и негови почитатели, с което поражда Рилският манастир – духовната цитадела на Христовата религия и българската националност. „ Като посял добре (…) и направил огромни и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост… “ св. Иван се отдръпва в усамотение до гибелта си на 18 август 946 година
Св. Иван Рилски е канонизиран скоро след гибелта си, а мощите му към 989–992 година са пренесени в Средец/София от цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил. След завладяването на Велики Преслав от Византия през 971 година Средец е краткотрайна столица на царството и резиденция на българските патриарси. Търсената протекция от св. Иван Рилски е акт на одобряване на държавността в тежките години на битката с византийската експанзия. Затова така наречен Средецка работа е най-ранният монумент в възхвала на „ всесветото величие на света “ и „ Средецка популярност “. Отначало светите мощи са в античната базилика „ Св. София “, по-късно в храма „ Св. Апостол и евангелист Лука “ в региона на днешната улица „ Позитано “, а в края на ХІ век – в новоизградена черква на негово име. Около храма поражда манастир, в който се стичат доста поклонници. Византийският свещеник, воден от изгода, се стреми да заграби приходите на манастира, само че се сблъсква с несъгласието на тогавашния свещеник. Упоритият българин, чието име е незнайно, търси правдивост от Алексий І Комнин (1081-1118) и реализира своята цел – императорът издава дарствена грамота в поддръжка на манастира.
В средата на ХІІ век при един градски пожар църквата понася съществени вреди, а „ …известният Груд… “, български болярин от Македония, подарява средства за нейния ремонт. При боен поход против Унгария пред светата ракла се покланя император Мануил І Комнин (1143-1180). Пак в тези години пред нетленните мощи е доведен тежко болният Георги Скилица, византийският шеф на Средец. Знатният придворен оздравява и в символ на признателност основава гръцко житие, непокътнато в старобългарски превод. През 1183 година нахлулите в рамките на Византия унгарци отнасят светите мощи в Естергом (Гран). Скептично настроеният маджарски архиепископ е причина за следващото знамение. И в случай че през ХІІ век този католически свещеник се е усъмнил в православния отец, при започване на ХХІ век за папа Йоан Павел ІІ св. Иван Рилски е „ …пример за подражателство към този момент повече от 1000 години за всички монаси в Европа и по целия свят “. През 1186 година унгарците връщат мощите в Средец. Девет години по-късно градът е освободен от войските на цар Асен І (1186-1196). Мощите на рилския вълшебник са пренесени в столицата Търново, а шествието се трансформира в церемониален акт на обновената българска държавност. Раклата на св. Иван е положена в новоизградена черква на негово име на хълма Трапезица, където обитава близо три епохи. За мястото се спори, само че може би е прав проф. Константин Тотев, че това е един дребен, само че внушителен храм, открит при археологическите разкопки през 2009 година От Търново славата на светеца отеква в Сърбия, Влашко, Молдова, съветските княжества, на Атон. През март 2018 година дружно с проф. Николай Овчаров попаднахме на съветска икона, защитавана в Екатеринбург, удостоверение за почитта към св. Иван Рилски измежду така наречен старообрядници през XVIII век оттатък Урал и в просторите на необятния Сибир!
След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.) мощите на св. Иван са преместени от Трапезица в храм, отдаден на неговата памет, в днешната Асенова махала, оголен от проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев. В знаковата търновска черква „ Св. Апостоли Петър и Павел “ е един от най-ранните стенописни портрети на светеца. През 1469 година рилското монашеско приятелство получава султанско позволение да придвижи светите мощи в Рилския манастир. Шествието минава през дунавския Никопол, Плевен, Луковит, Карлуковския манастир, Враца… Навсякъде се стичат хиляди българи в израз на волята на поробените ни прародители да опазят праотеческата религия и националност. В София, последната спирка преди Рилската обител, светата ракла шест дни е обект на всенародна респект в тогавашната митрополитска черква – ротондата „ Св. Георги “, през днешния ден в двора на хотел „ Балкан “ и Президентството.
За св. Иван Рилски може да се споделя доста и доста – като се стартира с известното ни от земното му съществуване, през преданията и легендите, до многото исторически събития, свързани с неговия фетиш. Нека сложим акцент на връзката със София, която още през X век е карала книжовниците да величаят скромния аскет като „ Средецка популярност “! Патриарх Евтимий Търновски разяснява за своите читатели, че светецът е роден „ в рамките на фамозния град Средец “ Именно от днешна София цар Петър (927-969) потегля към Рила, с цел да търси съвет от мъдрия аскет. И, както стана дума, повече от двеста години мощите на светеца притеглят в града поклонници, измежду които двама византийски императори и един маджарски крал.
Това се е помнело и през „ търновския интервал “ от развиването на култа – цар Иван Шишман издава своята Рилска грамота (1378 г.) точно в София. Повече от парадоксално е обаче, че през днешния ден в нашата столица отсъства даже най-скромен знак за светата обител, пазела епохи паметта за св. Иван Рилски. Знае се, че манастирът е бил построен покрай лековитите минерални извори. След гибелта на средновековна България той запада, а през 1567 година върху част от територията му е построена джамията „ Баня баши “. Според преданието „ …храмът стоял край баните и по-късно бил опустошен от турците, които са създали на неговото място огромната баня… “ Факт е обаче, че и през 1578 година покрай джамията е имало черква „ Св. Йоан “, както категорично отбелязва немският странник Стефан Герлах. Според археолозите храмът се е намирал западно от бул. „ Мария Луиза “ и покрай улица „ Пиротска “. Така или другояче, в региона на тогавашната манастирска обител, т.е. директно до минералните извори, джамията „ Бяня баши “ и недалече от актуалния „ Музей за историята на София “ би трябвало да бъде построен най-малко един паметник-параклис, отдаден на нашия народен светец.
В своя „ Завет “ св. Иван ни е оставил послания, израз на морална мощ, мъдрост и великодушие: „ Най-много се пазете от сребролюбивата змия, тъй като сребролюбието е корен на всички злини… “ В своето писмо до цар Петър светецът споделя: „ И въпреки да е писано: „ Държавата на царя е благосъстоянието “, само че то е да го използва за оръжие и войнство, не за своите сладости (удоволствия), а най-много за сакатите и бедните, за голите и бездомните (…) Не се уповавай на неправдата, не желай хищничество! Бъди мирен, спокоен и наличен, имайки отворени очите си за всички… „ И още нещо, което звучи повече от настоящо и през днешния ден: „ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, тоест мъже /…/, превъзхождащи всички по разсъдък и духовно разсъждение… “
На 19 октомври означаваме паметта на св. Иван Рилски – фамозният нравствен отец, просветител и врач, който повече от хилядолетие е уважаван като небесен покровител на нашия народ и страна. Цели професионални общности, да вземем за пример българските медици и миньори от Перник, са приели популярния духовник от далечния Х век за собствен настойник. Св. Иван е патрон на десетки църкви, учебни заведения, лечебни заведения и т. н. в цялата страна, както и на български сдружения и храмове във Виена, Лондон, Лисабон, Чикаго, Печ (Унгария), Сидни (Австралия), Ниагара Фолз (Канада)… Църквата уважава паметта на св. Иван Рилски на 18 август (денят на неговото успение) и на 19 октомври – датата на преместването на неговите мощи от Средец/София в старопрестолно Търново през 1195 година от цар Асен I. Това е по този начин, тъй като с помощта на Търновската патриаршия и нейните книжовници култът към светеца се утвърждава и прониква измежду други православни нации. Дори и актуалният Ден на националните будители е на „ Отчов ден “ – 19 октомври, преизчислен по нов жанр на 1 ноември.
Както е известно, св. Иван е роден към 876 година в Скрино, Дупнишко (Кюстендилска област). Приема монашеството в манастира „ Св. Димитър “ при Бобошево, а по-късно търси усамотение на разнообразни места: при Земен, в планината Витоша, в Искърския пролом, а най-сетне във „ Великата Рилска пустиня “. Живее във времето на няколко владетели: св. княз Борис-Михаил, княз Владимир Расате, цар Симеон Велики и св. цар Петър. Славата му на влъхва и врач, търсещ избавление и разтуха от близко и надалеч, пораства. Постепенно идват и негови почитатели, с което поражда Рилският манастир – духовната цитадела на Христовата религия и българската националност. „ Като посял добре (…) и направил огромни и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост… “ св. Иван се отдръпва в усамотение до гибелта си на 18 август 946 година
Св. Иван Рилски е канонизиран скоро след гибелта си, а мощите му към 989–992 година са пренесени в Средец/София от цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил. След завладяването на Велики Преслав от Византия през 971 година Средец е краткотрайна столица на царството и резиденция на българските патриарси. Търсената протекция от св. Иван Рилски е акт на одобряване на държавността в тежките години на битката с византийската експанзия. Затова така наречен Средецка работа е най-ранният монумент в възхвала на „ всесветото величие на света “ и „ Средецка популярност “. Отначало светите мощи са в античната базилика „ Св. София “, по-късно в храма „ Св. Апостол и евангелист Лука “ в региона на днешната улица „ Позитано “, а в края на ХІ век – в новоизградена черква на негово име. Около храма поражда манастир, в който се стичат доста поклонници. Византийският свещеник, воден от изгода, се стреми да заграби приходите на манастира, само че се сблъсква с несъгласието на тогавашния свещеник. Упоритият българин, чието име е незнайно, търси правдивост от Алексий І Комнин (1081-1118) и реализира своята цел – императорът издава дарствена грамота в поддръжка на манастира.
В средата на ХІІ век при един градски пожар църквата понася съществени вреди, а „ …известният Груд… “, български болярин от Македония, подарява средства за нейния ремонт. При боен поход против Унгария пред светата ракла се покланя император Мануил І Комнин (1143-1180). Пак в тези години пред нетленните мощи е доведен тежко болният Георги Скилица, византийският шеф на Средец. Знатният придворен оздравява и в символ на признателност основава гръцко житие, непокътнато в старобългарски превод. През 1183 година нахлулите в рамките на Византия унгарци отнасят светите мощи в Естергом (Гран). Скептично настроеният маджарски архиепископ е причина за следващото знамение. И в случай че през ХІІ век този католически свещеник се е усъмнил в православния отец, при започване на ХХІ век за папа Йоан Павел ІІ св. Иван Рилски е „ …пример за подражателство към този момент повече от 1000 години за всички монаси в Европа и по целия свят “. През 1186 година унгарците връщат мощите в Средец. Девет години по-късно градът е освободен от войските на цар Асен І (1186-1196). Мощите на рилския вълшебник са пренесени в столицата Търново, а шествието се трансформира в церемониален акт на обновената българска държавност. Раклата на св. Иван е положена в новоизградена черква на негово име на хълма Трапезица, където обитава близо три епохи. За мястото се спори, само че може би е прав проф. Константин Тотев, че това е един дребен, само че внушителен храм, открит при археологическите разкопки през 2009 година От Търново славата на светеца отеква в Сърбия, Влашко, Молдова, съветските княжества, на Атон. През март 2018 година дружно с проф. Николай Овчаров попаднахме на съветска икона, защитавана в Екатеринбург, удостоверение за почитта към св. Иван Рилски измежду така наречен старообрядници през XVIII век оттатък Урал и в просторите на необятния Сибир!
След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.) мощите на св. Иван са преместени от Трапезица в храм, отдаден на неговата памет, в днешната Асенова махала, оголен от проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев. В знаковата търновска черква „ Св. Апостоли Петър и Павел “ е един от най-ранните стенописни портрети на светеца. През 1469 година рилското монашеско приятелство получава султанско позволение да придвижи светите мощи в Рилския манастир. Шествието минава през дунавския Никопол, Плевен, Луковит, Карлуковския манастир, Враца… Навсякъде се стичат хиляди българи в израз на волята на поробените ни прародители да опазят праотеческата религия и националност. В София, последната спирка преди Рилската обител, светата ракла шест дни е обект на всенародна респект в тогавашната митрополитска черква – ротондата „ Св. Георги “, през днешния ден в двора на хотел „ Балкан “ и Президентството.
За св. Иван Рилски може да се споделя доста и доста – като се стартира с известното ни от земното му съществуване, през преданията и легендите, до многото исторически събития, свързани с неговия фетиш. Нека сложим акцент на връзката със София, която още през X век е карала книжовниците да величаят скромния аскет като „ Средецка популярност “! Патриарх Евтимий Търновски разяснява за своите читатели, че светецът е роден „ в рамките на фамозния град Средец “ Именно от днешна София цар Петър (927-969) потегля към Рила, с цел да търси съвет от мъдрия аскет. И, както стана дума, повече от двеста години мощите на светеца притеглят в града поклонници, измежду които двама византийски императори и един маджарски крал.
Това се е помнело и през „ търновския интервал “ от развиването на култа – цар Иван Шишман издава своята Рилска грамота (1378 г.) точно в София. Повече от парадоксално е обаче, че през днешния ден в нашата столица отсъства даже най-скромен знак за светата обител, пазела епохи паметта за св. Иван Рилски. Знае се, че манастирът е бил построен покрай лековитите минерални извори. След гибелта на средновековна България той запада, а през 1567 година върху част от територията му е построена джамията „ Баня баши “. Според преданието „ …храмът стоял край баните и по-късно бил опустошен от турците, които са създали на неговото място огромната баня… “ Факт е обаче, че и през 1578 година покрай джамията е имало черква „ Св. Йоан “, както категорично отбелязва немският странник Стефан Герлах. Според археолозите храмът се е намирал западно от бул. „ Мария Луиза “ и покрай улица „ Пиротска “. Така или другояче, в региона на тогавашната манастирска обител, т.е. директно до минералните извори, джамията „ Бяня баши “ и недалече от актуалния „ Музей за историята на София “ би трябвало да бъде построен най-малко един паметник-параклис, отдаден на нашия народен светец.
В своя „ Завет “ св. Иван ни е оставил послания, израз на морална мощ, мъдрост и великодушие: „ Най-много се пазете от сребролюбивата змия, тъй като сребролюбието е корен на всички злини… “ В своето писмо до цар Петър светецът споделя: „ И въпреки да е писано: „ Държавата на царя е благосъстоянието “, само че то е да го използва за оръжие и войнство, не за своите сладости (удоволствия), а най-много за сакатите и бедните, за голите и бездомните (…) Не се уповавай на неправдата, не желай хищничество! Бъди мирен, спокоен и наличен, имайки отворени очите си за всички… „ И още нещо, което звучи повече от настоящо и през днешния ден: „ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, тоест мъже /…/, превъзхождащи всички по разсъдък и духовно разсъждение… “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ