Азбучник на българския хаос: ГОЛЕМИЯТ ДЕЛЯН И МАЛКАТА fakla
От дете помня една литография на Оноре Домие. Гигантът Гаргантюа седи на кожено кресло, няколко пъти по-високо от естествен човешки растеж. Туловището му е отпуснато, големият търбух е отпуснат чак до под креслото и под него едвам се виждат дребните краченца. Устата, която заема половината лице, е зейнала. От тази голяма дупка се подава дървена стълба, която води към земята, където са скупчени голям брой естествени, дребни хора. Пред стълбата стои бирник и прибира данъците на нещастниците, като ги изсипва в чували. После докери, приведени под тежестта на големите чували, потеглят нагоре, нагоре по стълбата към устата на Гаргантюа и изсипват наличието на товарите във вместилището му.
Тогава тази литография ме забавляваше, разсмиваше ме. Днес обаче не ми е до смях. Ще кажете, тъй като съм пораснал, схванал съм, че има небогати и богати и едните ограбват другите. Дрън-дрън. Това го знаехме и като дребни. Но не знаехме, че пред очите ни една художествена метафора, каквато е карикатурата на Домие, ще се трансформира в действителност. В живота ни. Пред очите ни. Представете си Делян на мястото на Гаргантюа и нещата си идват на мястото.
Нито Иван, нито Жан, нито Бойко могат да имат този преносен смисъл, какъвто има Делян. Смисъл на див капитализъм, примитивизъм, лакомия, безочливост, разпасана алчност, безвластие, свирепост, безсърдечност. Изброените трима може да останат в светлата или тъмна страна на историята, или пък във фолклора, само че одиозният правоприемник на Гаргантюа ще заеме уместно място в митологията.
Ще кажете – а дребната Fakla (Тук дано читателят прояви въображение защо приказвам. Или пък не.) за какво я въвличам? След като този воин има други надалеч по-големи собствености и ползи във всички сфери на стопанската система, от медиите и строителството до оръжейната и енергийната индустрия.
Защото Fakla е част от метафората. Там всеки ден, всеки час, всяка минута елементарни дребни хора зареждат бизнес туловището на големия правоприемник на Гаргантюа. Оставят левчета за цигарите на Гаргантюа, жълто-кафявите медии на Гаргантюа или пък търкат билети, подмамени от вярата да надхитрят ориста и завоюват някой лев.
Защото малката Fakla във всеки град припомня за актуалния Гаргантюа на Домие, за ненаситния тулум на днешния капиталист от демократична България. Напомня какъв брой сме дребни, оскъдни, припомня, че единственият смисъл на съществуването ни е да зареждаме туловището на Гаргантюа и неговите приятели.
Защото Fakla е нещо като топоним на една империя, чиито метастази са плъзнали върху плътта ни.
Защото Fakla е знак на диктата на жълто-кафявите медии върху разпространяването на свободната преса.
Защото дребните факли на огромния Делян, инсталирани на основни места в съвсем всеки град у нас, убиха бизнеса на стотици дребни търговци. И това бе направено с поддръжката на страната и на локалните управляващи.
Защото Fakla е плячкосване на спомените ни. По-възрастните с носталгия си спомнят войнишкете лафки, където новобранците можеха да си купят цигари и вафли. За по-младите факлите са свързани с учебните заведения и огромните междучасия, от там те купуваха своите закуски.
Мои другари ядосано са споделяли, че в никакъв случай, но в никакъв случай няма да дадат и стотинка в някой от тези търговски обекти. Навярно го вършат, както и аз. Но това е прекомерно незадоволително.
Трябва нещо по-ефективно.
….
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Тогава тази литография ме забавляваше, разсмиваше ме. Днес обаче не ми е до смях. Ще кажете, тъй като съм пораснал, схванал съм, че има небогати и богати и едните ограбват другите. Дрън-дрън. Това го знаехме и като дребни. Но не знаехме, че пред очите ни една художествена метафора, каквато е карикатурата на Домие, ще се трансформира в действителност. В живота ни. Пред очите ни. Представете си Делян на мястото на Гаргантюа и нещата си идват на мястото.
Нито Иван, нито Жан, нито Бойко могат да имат този преносен смисъл, какъвто има Делян. Смисъл на див капитализъм, примитивизъм, лакомия, безочливост, разпасана алчност, безвластие, свирепост, безсърдечност. Изброените трима може да останат в светлата или тъмна страна на историята, или пък във фолклора, само че одиозният правоприемник на Гаргантюа ще заеме уместно място в митологията.
Ще кажете – а дребната Fakla (Тук дано читателят прояви въображение защо приказвам. Или пък не.) за какво я въвличам? След като този воин има други надалеч по-големи собствености и ползи във всички сфери на стопанската система, от медиите и строителството до оръжейната и енергийната индустрия.
Защото Fakla е част от метафората. Там всеки ден, всеки час, всяка минута елементарни дребни хора зареждат бизнес туловището на големия правоприемник на Гаргантюа. Оставят левчета за цигарите на Гаргантюа, жълто-кафявите медии на Гаргантюа или пък търкат билети, подмамени от вярата да надхитрят ориста и завоюват някой лев.
Защото малката Fakla във всеки град припомня за актуалния Гаргантюа на Домие, за ненаситния тулум на днешния капиталист от демократична България. Напомня какъв брой сме дребни, оскъдни, припомня, че единственият смисъл на съществуването ни е да зареждаме туловището на Гаргантюа и неговите приятели.
Защото Fakla е нещо като топоним на една империя, чиито метастази са плъзнали върху плътта ни.
Защото Fakla е знак на диктата на жълто-кафявите медии върху разпространяването на свободната преса.
Защото дребните факли на огромния Делян, инсталирани на основни места в съвсем всеки град у нас, убиха бизнеса на стотици дребни търговци. И това бе направено с поддръжката на страната и на локалните управляващи.
Защото Fakla е плячкосване на спомените ни. По-възрастните с носталгия си спомнят войнишкете лафки, където новобранците можеха да си купят цигари и вафли. За по-младите факлите са свързани с учебните заведения и огромните междучасия, от там те купуваха своите закуски.
Мои другари ядосано са споделяли, че в никакъв случай, но в никакъв случай няма да дадат и стотинка в някой от тези търговски обекти. Навярно го вършат, както и аз. Но това е прекомерно незадоволително.
Трябва нещо по-ефективно.
….
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ