Как Владимир Путин подари уникален часовник на нашия художник Данаил Игнатов
-И какви бяха твоите упадъчни увлечения? - Редовно ходех в непристоен тип, с вратовръзка вид „ американски шериф”, с кожени ръкавици без пръсти карах колелото си по софийските улици. А на рампата разполагах касетофон от който слушах упадъчна музика - Сачмо, Ела Фицджералд, Бени Гутмън, песни на Окуджава, Висоцки и Иван Кучин. На всичкото от горната страна влизах в библиотеката на американското посолство. Ей, какъв брой пъти са ме викали в полицията да давам пояснения. Пишех цели страници, че шерифската вратовръзка е взета от мавританските обичаи, че музиката е прогресивна негърска музика, а в библиотеката на американското посолство влизам да виждам съвременни албуми, къде другаде да ги видя, нямаше къде. Можех да си взимам за у дома и списание „ Америка”. Българите ги беше боязън да влизат, ще ги вкарат в листата и ще ги наблюдават. Бях чист пред съвестта си, не ми пукаше, аз обичам страната си. Но имаше и интелигентни измежду служителите на реда, когато ме викаха на разпити. Един подполковник ми споделяше: „ Ходи, но по-рядко, не се набивай в очи.” - Сега виждам, че носиш в кошницата на велосипеда си съветски вестник, слушаш съветски песни. -Винаги съм в съпротива, каквото ми харесва това върша. Сега в края на юни, Данаил Игнатов отпътува за следващата си пета галерия в Москва . За разлика от доста наши художници, които не могат да вържат двата края, Данаил си е взел въздух, тъй като „ руснаците заплащат сериозно”. И през днешния ден Данаил Игнатов не изневерява на своята грациозност. Винаги е с бяла риза, лъснати до искра „ шпицарки”, вратовръзка „ американски шериф”, ръкавици без пръсти и с касетофон на рампата. -Ти и през днешния ден си атракция в София. Много от младите те познават, назовават те „ оня пич” с колелото. -Навремето бяхме малко хора с колела. Сега има доста младежи, които карат. Това е най-истинското транспортно средство. Не знам по кое време тук ще станем като в Холандия, Австрия, Швейцария. Но за жалост няма емблематични заведения, както имаше в соцвремето, да вземем за пример „ Клубът на журналистите”,, на художниците, на преводачите. Събираха се създатели, раждаха се планове, интелектуален казан. Както са до през днешния ден „ Ла купол” в Париж, Швейковата механа в Прага. Не би трябвало да изчезват паметни места и заведения. Това е история, нали? 
Часовникът - подарък с две лица 
Поредна галерия на именития създател
Данаил Игнатов – екцентричният софийски художник
Дилемата през днешния ден е, че тези които се правеха на русофили, през днешния ден са върли русофоби. Това е смешно. Нямат идентичност. Шмекерите и през днешния ден са си шмекери...Както и да е. Минали работи. Аз нямам време към този момент да мразя този или оня. Това е загуба на сила. Имам време да рисувам, да чувам музика, в последно време доста съветска. Да откривам хубост. За мен България е хубостта. Ходя по Родопите. Кюстендилско доста ми харесва, жена ми Ели е кюстендилка, необикновено добър човек, основава ми успокоение, утвърждение, в единодушие живеем.
