&format=webp)
Кой има право да бъде щастлив? Уроците на Шекспир, които остават болезнено актуални и днес
От 2012 година насам Световният отчет за щастието мери и съпоставя данни от 167 страни. През 2025 година Съединени американски щати заемат 24-то място – най-ниската си позиция досега, сред Англия и Белиз. Тазгодишното издание на отчета обаче, оповестено на 20 март – Международния ден на щастието, стартира не с цифри, а с Шекспир, написа Fast Company.
„ Тази година се фокусираме върху въздействието на грижата и шерването върху щастието на хората “, пишат създателите. „ Както милосърдието във „ Венецианският търговец “ на Шекспир, грижата е „ два пъти благословена “ – благославя както този, който дава, по този начин и този, който получава. “
Пиесите на Шекспир ни оферират богато схващане за щастието. Те са удостоверение за метода, по който хората в ранномодерна Англия са преживявали и осмисляли насладата и разкриват какъв брой тясно е обвързвано щастието с връзките и грижовните жестове сред хората.
В контрастност с днешното схващане, че щастието е къс прилив на позитивни страсти след приятна вечеря, подготовка или сантиментална среща, в тези времена то се е възприемало като доста по-дълбоко и подвластно от обществената и културна среда.
Самата дума „ happiness “ произлиза от старонорвежката дума hap, която значи „ шанс “ или „ орис “, изясняват историците Фил Уитингтън и Дарин Макмеън. Тази по-стара концепция за щастието участва съвсем на всички места в творчеството на Шекспир. И през днешния ден може да бъде разпозната в изрази като „ щастливо стичане на събитията “.
С времето обаче, смисъла на „ happy “ се трансформира – от „ късметлия “ към актуалното схващане за благополучие като наслада и задоволеност. В епохата, когато Шекспир е живял и творил, смяната към този момент е почнала. Точно затова думата в пиесите му постоянно носи двойнствено значение: по едно и също време „ късметлия “ и „ благополучен “.
Преходът единствено акцентира какъв брой нежно и нестабилно е щастието. То не е единствено персонален избор, а зависи от голям брой външни фактори, които обществото би трябвало интензивно да поддържа и развива. Например в „ Отело “ сенаторът Брабанцио разказва щерка си Дездемона като „ нежна, красива и щастлива “ – в смисъл на благополучна и предпазена от нежелателен брак.
По-късно Отело самичък показва щастието си от събирането с Дездемона:
" Ако в този момент умра,
най-щастлив бих бил, тъй като се опасявам,
че душата ми е достигнала цялостното си задоволство,
каквото няма да се повтори в бъдеще. "
Дездемона отвръща с вяра, че любовта им ще продължи да пораства с годините. И двамата усещат щастието като комбиниране от орис и вътрешно задоволство.
Но все пак това, знаем, че „ Отело “ е покруса. Щастието на героите е кратковременно. Подведен от клеветите на Яго, Отело убива Дездемона, а по-късно поставя край и на личния си живот.
Яго, подтикнат от злоба и предпочитание за възмездие, ловко манипулира скритите расови предубеждения и мизогиния на венецианското общество, с цел да унищожи всичко, което Отело обича.
Кой има право да бъде благополучен: Шекспир за щастието, общностите и изключването
Шекспир не просто ни учи какво е щастието в своята ера, само че и припомня, че то постоянно е било политически привързан въпрос. Въпреки че се приема за публично богатство, достъпът до това възприятие зависи от културните сили, които постоянно изключват цели групи хора от опцията да го преживеят.
Теоретичката Сара Ахмед назовава тези хора „ прочувствени чужденци “ – човеци, които заради своята еднаквост или метод на отнасяне не съответстват с културните показа за това какво би трябвало да ги прави щастливи.
Вместо да изпитват предстоящото задоволство, те остават настрана от обещаната наслада.
В „ Отело “ създателят пречупва тази драма през призмата на своя воин. Отело се съмнява дали в действителност може да бъде част от това съответно благополучие, което Дездемона разказва. И с право, тъй като бракът им – сред чужденец, негър военачалник и бяла венецианка – не се вписва в нормите на венецианското общество. Това ги прави съвършената плячка за интригите на Яго.
Друго произведение на Шекспир – „ Венецианският търговец “ – също потегля по следите на тематиката за границите на щастието и солидарността. Знаменитият откъс за милосърдието, с който стартира тазгодишният Световен отчет за щастието, идва точно от сцена, в която Порция моли Шайлок да елементарни задълженията на Антонио.
Тя го увещава с думите: „ Качеството на милосърдието е не с напрежение, а дваж благословено “ – благославя и този, който дава, и този, който получава.
Този апел към съчувствие обаче има две лица: милосърдието в пиесата важи единствено за християните. Шайлок, който е евреин, е изключен от тази система. В същата сцена той напомня по какъв начин венецианците са го обиждали и унижавали.
Знаменитият му въпрос „ Ако ни боднете, не кървим ли? “ остава настоящ и през днешния ден като знак на битката за пълноправие.
Шекспир не се задоволява да покаже обособени случаи на предубеждения. Той разказва по какъв начин обществените неравенства отравят обществото и унищожават връзките, които другояче биха основали щастливи и подкрепящи се общности.
Научните проучвания през днешния ден поддържат теорията, че дълготрайното благополучие зависи от общността, връзките сред хората и обществената поддръжка. Системите, които оказват помощ на хората да се оправят с провокациите на живота, стоят в основата на същинското благоденствие.
И както демонстрират данните на Световния отчет за щастието, не е задоволително да имаш поддръжка – значимо е и какви са упованията към готовността на останалите да оказват помощ.
Страни като Финландия и Нидерландия, с високи равнища на публично доверие, реализират и най-високи равнища на благополучие измежду жителите.
Шекспир предлага взор освен върху едно щастливо общество, учредено на доверие и грижа. В същото време той насочва и друго значимо предизвестие към читателите: в случай че фантазията за благополучие е налична единствено за някои, а не за всички, тя се трансформира в инструмент за разделяне и опустошение.
„ Тази година се фокусираме върху въздействието на грижата и шерването върху щастието на хората “, пишат създателите. „ Както милосърдието във „ Венецианският търговец “ на Шекспир, грижата е „ два пъти благословена “ – благославя както този, който дава, по този начин и този, който получава. “
Пиесите на Шекспир ни оферират богато схващане за щастието. Те са удостоверение за метода, по който хората в ранномодерна Англия са преживявали и осмисляли насладата и разкриват какъв брой тясно е обвързвано щастието с връзките и грижовните жестове сред хората.
В контрастност с днешното схващане, че щастието е къс прилив на позитивни страсти след приятна вечеря, подготовка или сантиментална среща, в тези времена то се е възприемало като доста по-дълбоко и подвластно от обществената и културна среда.
Самата дума „ happiness “ произлиза от старонорвежката дума hap, която значи „ шанс “ или „ орис “, изясняват историците Фил Уитингтън и Дарин Макмеън. Тази по-стара концепция за щастието участва съвсем на всички места в творчеството на Шекспир. И през днешния ден може да бъде разпозната в изрази като „ щастливо стичане на събитията “.
С времето обаче, смисъла на „ happy “ се трансформира – от „ късметлия “ към актуалното схващане за благополучие като наслада и задоволеност. В епохата, когато Шекспир е живял и творил, смяната към този момент е почнала. Точно затова думата в пиесите му постоянно носи двойнствено значение: по едно и също време „ късметлия “ и „ благополучен “.
Преходът единствено акцентира какъв брой нежно и нестабилно е щастието. То не е единствено персонален избор, а зависи от голям брой външни фактори, които обществото би трябвало интензивно да поддържа и развива. Например в „ Отело “ сенаторът Брабанцио разказва щерка си Дездемона като „ нежна, красива и щастлива “ – в смисъл на благополучна и предпазена от нежелателен брак.
По-късно Отело самичък показва щастието си от събирането с Дездемона:
" Ако в този момент умра,
най-щастлив бих бил, тъй като се опасявам,
че душата ми е достигнала цялостното си задоволство,
каквото няма да се повтори в бъдеще. "
Дездемона отвръща с вяра, че любовта им ще продължи да пораства с годините. И двамата усещат щастието като комбиниране от орис и вътрешно задоволство.
Но все пак това, знаем, че „ Отело “ е покруса. Щастието на героите е кратковременно. Подведен от клеветите на Яго, Отело убива Дездемона, а по-късно поставя край и на личния си живот.
Яго, подтикнат от злоба и предпочитание за възмездие, ловко манипулира скритите расови предубеждения и мизогиния на венецианското общество, с цел да унищожи всичко, което Отело обича.
Кой има право да бъде благополучен: Шекспир за щастието, общностите и изключването
Шекспир не просто ни учи какво е щастието в своята ера, само че и припомня, че то постоянно е било политически привързан въпрос. Въпреки че се приема за публично богатство, достъпът до това възприятие зависи от културните сили, които постоянно изключват цели групи хора от опцията да го преживеят.
Теоретичката Сара Ахмед назовава тези хора „ прочувствени чужденци “ – човеци, които заради своята еднаквост или метод на отнасяне не съответстват с културните показа за това какво би трябвало да ги прави щастливи.
Вместо да изпитват предстоящото задоволство, те остават настрана от обещаната наслада.
В „ Отело “ създателят пречупва тази драма през призмата на своя воин. Отело се съмнява дали в действителност може да бъде част от това съответно благополучие, което Дездемона разказва. И с право, тъй като бракът им – сред чужденец, негър военачалник и бяла венецианка – не се вписва в нормите на венецианското общество. Това ги прави съвършената плячка за интригите на Яго.
Друго произведение на Шекспир – „ Венецианският търговец “ – също потегля по следите на тематиката за границите на щастието и солидарността. Знаменитият откъс за милосърдието, с който стартира тазгодишният Световен отчет за щастието, идва точно от сцена, в която Порция моли Шайлок да елементарни задълженията на Антонио.
Тя го увещава с думите: „ Качеството на милосърдието е не с напрежение, а дваж благословено “ – благославя и този, който дава, и този, който получава.
Този апел към съчувствие обаче има две лица: милосърдието в пиесата важи единствено за християните. Шайлок, който е евреин, е изключен от тази система. В същата сцена той напомня по какъв начин венецианците са го обиждали и унижавали.
Знаменитият му въпрос „ Ако ни боднете, не кървим ли? “ остава настоящ и през днешния ден като знак на битката за пълноправие.
Шекспир не се задоволява да покаже обособени случаи на предубеждения. Той разказва по какъв начин обществените неравенства отравят обществото и унищожават връзките, които другояче биха основали щастливи и подкрепящи се общности.
Научните проучвания през днешния ден поддържат теорията, че дълготрайното благополучие зависи от общността, връзките сред хората и обществената поддръжка. Системите, които оказват помощ на хората да се оправят с провокациите на живота, стоят в основата на същинското благоденствие.
И както демонстрират данните на Световния отчет за щастието, не е задоволително да имаш поддръжка – значимо е и какви са упованията към готовността на останалите да оказват помощ.
Страни като Финландия и Нидерландия, с високи равнища на публично доверие, реализират и най-високи равнища на благополучие измежду жителите.
Шекспир предлага взор освен върху едно щастливо общество, учредено на доверие и грижа. В същото време той насочва и друго значимо предизвестие към читателите: в случай че фантазията за благополучие е налична единствено за някои, а не за всички, тя се трансформира в инструмент за разделяне и опустошение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ