800 лева минимална заплата искат синдикатите
От 1 януари 2023 година минималната заплата би трябвало да е най-малко 800 лв.. Политиката по приходите би трябвало да бъде тематика номер едно в управническата стратегия на идващ кабинет, сподели шефът на Института за обществени и синдикални проучвания на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и основен икономист на синдиката Любослав Костов.
Той разяснява синдикалната позиция към заложеното в управническата стратегия, по която втори ден не престават експертните диалози сред представители на политическите обединения " Продължаваме Промяната ", Българска социалистическа партия за България ", " Демократична България " и самостоятелните депутати, напуснали парламентарната група на " ИТН ".
" Хубаво е, че се приказва за стратегия за ръководство, защото шест месеца имаше съдружно съглашение, а не стратегия ", уточни Костов. Според него политиката по приходите би трябвало да бъде извадена пред скоби, на първо място останало, защото българинът главно се интересува от това какви пари влизат в джоба му, по какъв начин да си посрещне главните потребности, а сега болшинството от хората не съумяват да ги посрещнат.
По думите на Костов това, което се получава като растеж на заплати, е много по-малко даже от междинната инфлация и доста по-малко от инфлацията на главните артикули, които хората използват.
Хлябът нарастна 30 % за една година и персоналната инфлация отива към този момент към 45-46 % поради артикули като самун, олио, брашно, млечни артикули, уточни Любослав Костов.
" Ръстът на приходите би трябвало да бъде приоритет за идващ кабинет, като преди всичко би трябвало да има растеж на минималната работна заплата - от 1 януари 2023 година би трябвало да е най-малко 800 лв.. Важно е размерът на минималната работна заплата да се обвърже с някакъв тест за адекватност ", означи основният икономист на КНСБ. Той напомни, че съгласно директивата за съответните минимални заплати, която се планува да влезе в действие от есента, минималната заплата би трябвало е да е най-малко 50 на 100 от междинната за съответната страна.
Друг измерител би могло да бъде проучването за издръжката на живота, което се прави от Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, като минималната заплата би трябвало да е най-малко равна на издръжката на живот. " И едно изискване от двете да е изпълнено, ние ще одобрим подобен размер на минималната заплата, само че всичко под това не е обществено задоволително и стопански аргументирано, защото не е обикновено да работиш и да не успяваш да си посрещаш главните потребности ", съобщи Любослав Костов.
Той уточни, че българският бизнес заплаща два пъти по-малко налози като номинална стойност по отношение на българските жители. " Бизнесът твърди, че той основава брутния вътрешен артикул, а ние твърдим, че трудът го основава междинната класа, тя е гръбнакът на стопанската система ", съобщи синдикалистът.
" Тази междинна класа би трябвало да бъде подкрепена през растеж на минималната работна заплата и растеж на приходите на хората в бюджетната сфера ", сподели Любослав Костов. Според него първото и главно обвързване на изпълнителната власт би трябвало да бъде хората да могат да си купят това, което са могли и предходната година.
Той разяснява синдикалната позиция към заложеното в управническата стратегия, по която втори ден не престават експертните диалози сред представители на политическите обединения " Продължаваме Промяната ", Българска социалистическа партия за България ", " Демократична България " и самостоятелните депутати, напуснали парламентарната група на " ИТН ".
" Хубаво е, че се приказва за стратегия за ръководство, защото шест месеца имаше съдружно съглашение, а не стратегия ", уточни Костов. Според него политиката по приходите би трябвало да бъде извадена пред скоби, на първо място останало, защото българинът главно се интересува от това какви пари влизат в джоба му, по какъв начин да си посрещне главните потребности, а сега болшинството от хората не съумяват да ги посрещнат.
По думите на Костов това, което се получава като растеж на заплати, е много по-малко даже от междинната инфлация и доста по-малко от инфлацията на главните артикули, които хората използват.
Хлябът нарастна 30 % за една година и персоналната инфлация отива към този момент към 45-46 % поради артикули като самун, олио, брашно, млечни артикули, уточни Любослав Костов.
" Ръстът на приходите би трябвало да бъде приоритет за идващ кабинет, като преди всичко би трябвало да има растеж на минималната работна заплата - от 1 януари 2023 година би трябвало да е най-малко 800 лв.. Важно е размерът на минималната работна заплата да се обвърже с някакъв тест за адекватност ", означи основният икономист на КНСБ. Той напомни, че съгласно директивата за съответните минимални заплати, която се планува да влезе в действие от есента, минималната заплата би трябвало е да е най-малко 50 на 100 от междинната за съответната страна.
Друг измерител би могло да бъде проучването за издръжката на живота, което се прави от Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, като минималната заплата би трябвало да е най-малко равна на издръжката на живот. " И едно изискване от двете да е изпълнено, ние ще одобрим подобен размер на минималната заплата, само че всичко под това не е обществено задоволително и стопански аргументирано, защото не е обикновено да работиш и да не успяваш да си посрещаш главните потребности ", съобщи Любослав Костов.
Той уточни, че българският бизнес заплаща два пъти по-малко налози като номинална стойност по отношение на българските жители. " Бизнесът твърди, че той основава брутния вътрешен артикул, а ние твърдим, че трудът го основава междинната класа, тя е гръбнакът на стопанската система ", съобщи синдикалистът.
" Тази междинна класа би трябвало да бъде подкрепена през растеж на минималната работна заплата и растеж на приходите на хората в бюджетната сфера ", сподели Любослав Костов. Според него първото и главно обвързване на изпълнителната власт би трябвало да бъде хората да могат да си купят това, което са могли и предходната година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ