С какво сме притъпявали болката при операции преди да има упойки
Освен буйното усвояване на алкохол и опиати в дози, задоволителни да провокира апатия, през по-голямата част от историята си хората от западните цивилизации са успявали да изтърпят интервенция благодарение на не доста повече от възмутителен издръжливост и воля.
Веществата, които през днешния ден бихме нарекли „ опиати “, както и алкохолът са били добре познати в античния свят. В Левантите са открити артефакти, изобразяващи опийни макове, датиращи от 4000 година прочие н. е., а най-ранните доказателства за производството на шумерска бира са от близо 3000 година прочие н. е. Освен това, черна попадийка (hyoscyamus niger), член на фамилията на нощниците, е била употребена за облекчение на болката, още откогато вавилонците стартират да я ползват при зъбобол – към 2250 година прочие н. е.
Черна попадийка
До класическата ера (гръко-римската цивилизация) доста нощници, в това число гореспоменатата черна попадийка, са били употребявани, с изключение на за прекъсване на болката, и като приспивателни. Всъщност Омир даже разказва приложението им в „ Одисея “, където вещицата Цирцея употребила вълшебни билки, с цел да покорява мъжете и даже да върне Одисей към живота. Тези вълшебни билки се допуска, че включват мандрагора и датура (тръничка), тъй като и двете притъпяват сетивата, понижават или даже стопират болката, а също и предизвикват халюцинации.
Каротидната артерия
През Средновековието са реализирани известни усъвършенствания в анестезията, макар че до края на 13 век някои лекари накисват гъби в разтвор от опиат и дестилат от някои типове нощници, както и други билки, в това число бучиниш, който до известна степен може да провокира парализа. След това изпаренията от тези гъби се дават на пациента да ги вдиша, а от време на време се ползват и капковото непосредствено върху ноздрите), с цел да се реализира мечтаното упоение.
Много историци настояват, че Парацелз (1493-1541), известния доктор, ботаник и алхимик, съумява да открие наркотичния резултат на етера през 1525 година, до момента в който опитва с резултатите му върху пилета. Смята се също, че Валерий Корд (1515-1544), ботаник и доктор, пръв го е синтезирал посредством филтрация на сярна киселина и етанол кото го назовава „ сладкото масло на язвителността “.
Газовите упойки стават все по-популярни и до зората на 19 век са открити изгодите на азотния оксид, след което и след откриването на морфина от Фридрих Вилхелм през 1805, се знае за съществуването на ефикасна упойка за интервенция, макар че към момента такава не се ползва необятно.
През 1811 година писателката Фани Бърни описа за тестването си да се подложи на двойна мастектомия без удобствата на упойка:
Според Фани цялата интервенция по рязане и остъргване е продължава 20 минути.
Други пациенти от 19 век обаче не показват по този начин устойчивост. Докато е опериран от известния доктор Робърт Листън (познат още с прозвището си „ Най-бързият нож в Уест Енд “), с цел да бъде отстранен камък в пикочния му мехур, пациентът не устоя, съумява да се освободи от ограничаващата хватка на помощниците на Листън и бяга от стаята. Твърди се, че Листън въпреки всичко го хваща още веднъж и довършва интервенцията под писъците на мъжа.
До 1847 година към този момент е открит хлороформът, който е бил употребен по време на раждане, за интервенции и за стоматологични процедури, макар че страничните му резултати (включително неочаквана гибел и увреждане на черния дроб) карат докторите да заобикалят използването му. През идващите 40 години са тествани и други газове, само че множеството в последна сметка са отхвърлени.
Шишенце с хлороформ
След откриването на кокаина през 1877 година той е прилаган като анестетик и даже нервозен блок до 1884 година През 1901 година е открита и каудалната епидурална аналгезия (въпреки че в действителност е открита инцидентно, когато на пациент е била сложена инжекция невнимателно).
Проблемът с контрола над дишането, когато човек е под анестезия, стартира сполучливо да се взема решение до началото на 30-те години на предишния век, а интравенозните медикаменти, като барбитуратът и тиопенталът, се употребяват от 40-те години, както и мускулните релаксанти, като се стартира с кураре – една от най-силните южноамерикански токсини.
Днес анестезията е необятно публикувана и като цяло е доста безвредна, с директен риск от гибел по-малък от 1 на 250 000.
