Останахме поразени като намерихме онзи съдбоносен знак, означаващ смърт на

Останахме изумени като намерихме оня предопределен знак, означаващ гибел на ешафода. Главната линия под Сатурн беше скъсана и горната част от нея завиваше нагоре

Портрет на Адолф Дебарол от фамозния пионер на фотографията Надар.
Издателска компания „ Маркет пул ” е подготвила за щемпел творбата „ Тайните на ръката ” на французина Адолф Дебарол (1801-1886).

Книгата е издадена за първи път в Париж през 1859 година и се счита за типичен труд по хиромантия.

Дебарол е определян като създател на научния и изчерпателен метод към хиромантията, а „ Тайните на ръката ” е имала стотици издания през последните 150 години и е преведена на всички международни езици. Това е настолна книга за всички гадатели и окултисти на планетата.

Заслугата на Дебарол е освен в това, че е привлякъл вниманието към хиромантията на международни величия като Балзак, Александър Дюма-баща, Фредерик Льометр, Ламартин, само че и за това, че за първи път е приложил към своите на практика калкулации солидна теоретична база.

В неговия труд хиромантията е неразривно обвързвана с антични херметични науки като Кабала, астрология, алхимия, теософия, а посредством тях и с френология и физиогномика.

Корица на истинското издание на книгата на Адолф Дебарол, 1859 година
По този метод „ Тайните на ръката ” освен пояснява рисунките от линиите на ръката на човек, само че и открехват вратата към незабележим астрален свят, който освен се допира до действителния свят, само че безусловно го пронизва.

Книгата на Дебарол е оказала въздействие върху цялата доктрина и процедура на международния окултизъм, водейки към синтез на антични и полузабравени науки със съвременността.

Авторът е прочут и като художник. Той самичък илюстрира книгата си, в която синтезира цялото езотерическо знание на своето време.

Книгата е преведена и издадена в България през 1905 година в Свищов от братята Никола и Петър Славкови в „ Скоропечатницата на Петър А. Славков ”.

Подготвеното за щемпел издание от „ Маркет пул ” е тъкмо копие на изданието на братя Славкови, като само е осъвременен правописът.

„ Труд ” разгласява в няколко следващи съботни броя фрагменти от книгата „ Тайните на ръката – За изкуството да се познава по пръстите и дланите на ръцете: живота, характера, пристрастеностите и бъдещето на человека. ”

Сара Бернар

Сара Бернар, снимана от известния фотограф Надар.
Челото на Сара Бернар е удивително развито и закрито с косата й. Това е или от невзискателност или по тази причина, че съгласно нейното мнение, то не е хармонирало с вида на лицето й. Носът й е с дребна гърбица, което потвърждава частично разглезеността й. Откритите й ноздри демонстрират каприза й. Устата й си променя изражението и от твърдо то от време на време става лукаво засмяно. Острата й брадичка значи ловкост и сръчност. Ако прибавим и огромните скули на лицето, то пред нас ще застане същински меркуриев вид. Но в нравствената страна на Сара Бернар доминира Юпитер. Ръката й не хармонира с тънката й фигура. Тя е пухеста, дебела и добре завършена. Краищата на пръстите й са смесени, т.е. квадратно-лопатовидни, с метафизичен възли, които изцяло изясняват обичта й към независимостта, а подпухналите й пръсти – обичта към комфорта. Сара Бернар е имала ужасна пристрастеност към цифрите. За това приказва късия огромен пръст при изящна ръка.

Като се вгледахме във вътрешната страна на дланта й чакахме да срещнем голям брой линии и чертички, тройно венерино пръстенче, заострени пръсти и други такива. Но вместо това видяхме напълно спокойна длан и единствено три линии! На животната й линия имаше няколко директни чертички, само че и те колкото да се виждаха. Сърдечната й линия беше огромна, а основната линия: дълга, права и пресичаща цялата й длан. Всичко това внезапно се изясни със следното: основната й линия, която започваше съвсем от юпитеровата издигнатина, беше отделена от животната линия. Ако основната линия беше съединена с животната, то такава ръка щеше да демонстрира посланик от рода на Мазарини. Но Сара Бернар показваше качествата на отделената основна линия, които бяха: разглезеност, неволна искреност и безумна на пръв взор увереност. Огромната юпитерова издигнатина, притискаше ненапълно сатурновата издигнатина и от това се получаваше съдбоносния й триумф.

Ние сме упълномощени от нея да кажем цялата истина, по тази причина няма да замълчим за нищо. Ако се съди по ръката на Сара Бернар, явно беше, че тя работи прекалено много, само че това не можеше постоянно да продължава. Мозъкът й можеше да се умори. Ръката й ясно показваше, че ще последва интервал на цялостно умствено изтощение. Когато съобщихме на Сара Бернар нашите съображения, тя ни отговори следното: “В живота на баба ми и майка ми имаше интервали на халюцинации. Трябва да пристигна и моят ред. ”

Когато ние настоявахме за нужната й отмора, тя ни сподели: “Вашите препоръки са безполезни. Аз имам вяра в ориста и намирам, че е неразумно да се грижа за бъдещето. Ако съм от време на време така смела, то е тъй като обичам да си играя със ориста и това ме вълнува прелестно. ”

На другата ръка, на мястото, което съответстваше на скъсяването на линията, имаше едвам забележима звездица. За благополучие, когато се вгледахме деликатно, забелязахме, че скъсяването на линията беше затворено с един четвъртоъгълник, който ни накара да определим една непродължителна болест, която не беше рискова.

Жул Жерар – ловецът на лъвове

Ловецът на лъвове Жул Жерар бил с доминиращ сатурнов вид.
В Жерар преобладаваше сатурновия вид. Скулите на лицето му бяха изпъкнали, а той беше дръглив и с високи рамена. Към марсовия вид го определяха по-широките му гърди. Тези две планети, съединени в едно, влияеха на безграничната му храброст. Лунният вид в него се издаваше със сиво-пепелните му твърди, а от време на време постепенно мърдащи очи. Долната част на лицето му беше дълга като на меркуриев вид, Долната челюст беше доста дребна, което свидетелстваше за аполонов вид. Сатурновата линия на ръката му беше добра, само че завършваше с доста чертички. Освен това, на една от ръцете му, тази линия беше скъсана. На едната му ръка, меркуриевата издигнатина мощно развита, което означаваше ловкост. Луната и марсова издигнатини беха спокойни и гладки и определяха неговото самообладание. Сърдечната му линия беше доста дълга и се съединяваше с животната линия, което значи, предопределен знак, т.е. злополука или гибел (Жул Жерар се удави).

Марс и Сатурн му даваха храброст и самообладание, Аполон пък уравновесяваше всичко и му придаваше успокоение и правилни възгледи. Разделената основна линия го правеше посланик.

За убийците


Филип. Когато влязохме в пандиза, където беше този нарушител, той използва всичките си старания, с цел да промени изражението на лицето си и да му съобщи, колкото е допустимо по-добродушен тип.

На пръв взор, лицето на Филип не беше непоносимо, единствено че упорития и втренчения взор на дълбоките му очи, правеха неприятно усещане. Твърдо и грубо изражение имаха и напълно вършиме му вежди. В погледът му, даже когато опитваше да е общителен, имаше нещо заплашително. Носът му беше пай и малко крив, което е симптом на развалена натура. На него имаше дребна гърбица, която означаваше податливост да се кара и бие. Разширените му ноздри посочваха буйна сила. Устните му бяха тънки, а на долната джука имаше садистична дипла. Устата изцяло хармонираше със зверския му взор. Гласът му беше рязък, недодялан и железен. Високите му необятни плещи посочваха материализма му. Цветът на лицето (блед и с дамги), го определяше към видовете на Меркурий и Сатурн.

Ръката на този палач беше забележителна: пръстите криви, неправилни и мощно отклонени обратно от огромния пръст към Меркурий (кражба). Всичките места, където се съединяваха ставите, а също и линиите имаха ясно кървясъл цвят. Лунната издигнатина беше дебела и равна, което демонстрира въображение и мечтателност. Пръстите на Аполон и Сатурн бяха с идентична дължина, което е симптом на пристрастеност към хазарта и фактически, Филип е рискувал с огромни загуби. Ноктите на пръстите му бяха отвратителни, необятни и изпъкнали, като че бяха забити в първите фаланги, което предполагаше неподчинение. Чернодробната линия я нямаше, което се схваща като неявяване на такт.

На неговата длан имаше три съдбоносни знака.

1) една точка на сърдечната му линия, под Сатурн;

2) на другата ръка нямаше никаква сърдечна линия, а на нейното място имаше един кръст под Сатурн;

3) основната линия е скъсана под Сатурн, а също така нямаше нито една издигнатина под пръстите му.

Юпитер беше доста пай, което означаваше, че няма какво да чака от потомството и че няма от кое място да чака застъпничество. Това беше човек, който живее самотно и е задоволителен самичък на себе си. При всичко това и огромният му пръст имаше формата на топка, което е най-верен симптом за различаване на убийците.

Лемер. Той е умъртвил татко си и още трима души. Типа му е съвсем подобен, като на Филип. Нека да потърсим в ръката му повода за закононарушенията. Пръстите му са също криви и имат странни лопатовидни върхове. Възлите на порядъка бяха доста развити, като посочваха фанатизма му към сметките. В такава мощна степен развити възли на реда, означаваше още и любов към парите, краен нарцисизъм, еснафщина, голямо тщестлавие. Ръцете му бяха изключително меки и с кривите си пръсти посочваха мързел. Лемер имаше пълен врат, огромна глава и необятни гърди, което означаваше, сила и принуждение. Издигнатините под пръстите му бяха хлътнали, както при всички нарушители. Сърдечната линия беше задоволително дълга на ръката му, само че дълбока и доста алена. Животната му линия беше къса, а основната внезапно се скъсваше под Сатурн, което по мнението на античните хироманти означаваше съдбоносна гибел на младини.

Филип е убивал поради егоизма си и жестокостта си, т.е. бил е роден палач, а Лемер е убивал поради лакомия и възмездие, т.е. бил е палач по силата на събитията.
Известният сериен палач Мартен Дюмолар обичал да гледа по какъв начин жертвата страда.
Дюмолар. Този палач, въпреки и да е убивал поради скъперничеството си, е убивал и поради удоволствието от страданието на жертвата. Челото му беше покрито със вързоп черни гладки косми. Очите му бяха доста надълбоко в орбитите си и единствено от близко можехме да забележим тъмния им цвят. Долната част на лицето му бе доста развита. Горната му джука беше раздвоена и от едната страна преобърната и надута. Вратните му мускули бяха мощно издадени на открито, а раменете му – кръгли. Ходеше бавно и с подвити колене.

Останахме изумени като намерихме оня предопределен знак, означаващ гибел на ешафода. Главната линия под Сатурн беше скъсана и горната част от нея завиваше нагоре, прерязваше сърдечната линия и се вмъкваше при започване на слънчевата издигнатина. Това означаваше съдбоносна популярност. Дланта му беше доста по-дълга от пръстите и показваше господството на животинските му инстинкти. Венерината издигнатина беше мощно развита, само че напълно гладка. Дългата му основна линия означаваше сребролюбие. Дюмолар беше изцяло безверен и това показваше необятния му сатурнов пръст и неналичието на мистически кръстове по ръцете му. Нямаше сатурнова и чернодробна линии, което означаваше неучтивост.
Дюмолар беше негоден човек, само че с голяма сила, която се поддържаше от хитростта му и жестокостта му.

Тромпан. Този палач беше не по-малко прочут. Ръката му обаче не беше грозна, дори на пръв взор изглеждаше изящна. В огромния му пръст също нямаше нищо грозно, само че на дланта му, както при всички нарушители се виждаха единствено трите съществени линии.

Очевидно беше че Тропман не е основан за нарушител и на младите си години е бил добър и почтен служащ. Но тъй като основанията на пръстите му бяха дебели и равни, които показваше предпочитание за комфорт, той е имал една единствено цел: по какъв начин по-скоро да стане богат.

При всички нарушители се вижда липса на издигнатините под пръстите. Развита е единствено меркуриевата издигнатина. При Тромпан пък юпитеровата издигнатина (честолюбието и жаждата за собственост) беше огромна. Още по-чудно беше, че имаше и сатурнова издигнатина. Прибавете към всичко това дългата, ясно начертаната и мощно раздвоената основна линия и ще получите цялостен шарлатанин, измамник и хитрец.

Тромпан беше невисок, само че ръцете му бяха относително грамадни и доста тежки. Устата му беше постоянно полуотворена и се виждаха острите му зъби. Веждите му бяха съвсем прави, а очите изпъкнали и влажни. Челото му беше изключително удивително: то показваше напълно отвратителната му същина и приличаше на котешко чело.

Тромпан е станал нарушител поради суетност и пристрастеност към разкоша. За да си реализира задачата си, убийството за него е било нещо естествено.

Ласерен. Ръката на този палач е балсамирана от хироманта Максим Дю Кампа. Формата и линиите на тази ръка са изцяло непокътнати.

Крайно лопатовидните краища на пръстите му бяха доста необятни, също както у Филип и Лемер, което е очевиден симптом за несъразмерна самостоятелност, последна горделивост, непокорност, презиране на властта. Сърдечната му линия представляваше линия, която се намираше сред Юпитер и Сатурн. Това означаваше сърце подчинено на главата. Главната му линия беше доста дълга и прекратена под Сатурн от сатурновата линия. Линиите му бяха доста необятни, което означаваше неистина и кражба. Имаше и слънчева линия, само че тя означаваше печална популярност, тъй като тази линия отиваше към Меркурий. Дланта му беше по-дълга от пръстите. Вторите фаланги на пръстите му бяха дълги, само че тънки, а огромният му пръст имаше съвършена аналогия с топка.

Всичките издигнатини под пръстите му бяха вдлъбнати, като се изключи меркуриевата и юпитерова издигнатини, което означаваше, безгранична суетност и кражба. Пръстите му сплескани и грозни, а ноктите му- все едно набити. Лунната му издигнатина беше мощно развита, което означаваше мързел- нещо, което доста рядко се среща у нарушителите. Но издигнатината беше надраскана с чертички, симптом за въображение. Действително, той беше по-умен от другите убийци.
Брулияр (съучастник на Серро). Ноктите в края си имаха форма на котешки нокти. Имаше възлите на независимостта и доста лопатовидни краища на пръстите си. Погледът му беше твърдоглав и вторачен. Веждите му бяха доста гъсти, а скулите – изпъкнали. Имаше единствено три съществени линии, а пръстите му бяха криви и привидно отвратителни.

Мюллер. Той имаше също криви пръсти, наведени към кутрето. Под пръстите му вместо издигнатини имаше дълбини. Главната линия, под Сатурн, беше скъсана от двата лъча на една звезда. Тя се намираше на четвъртоъгълника и краят на тая линия беше доста дълъг, което означаваше, безумство. Големият му пръст беше по-малък, затова и закононарушението беше осъществено под въздействие на разтроените му умствени качества.