Основният начин за предотвратяване на заболяване, инвалидизация или летален изход,

Основният метод за попречване на заболяване, инвалидизация или летален излаз, в резултат на ваксинопредотвратими инфекциозни заболявания е имунизацията. Традиционно имунизациите се свързват с ранното детство и като че ли се пропуща значимия факт, че подрастващите и възрастните също би трябвало да поддържат имунитет към редица болести, а пътуващите да бъдат профилактирани, споделя доктор Магдалена Станева, шеф дирекция „ Надзор на заразните заболявания “ в РЗИ-Пазарджик.

Значението на имунизацията се дефинира от обстоятелството, че имунизацията защищава както имунизираните против съответна заразна болест, по този начин и обществото като цяло. 
Ползите за обособения човек са основни - отбрана против клинично проявените форми на инфекцията, попречване на несвоевременен летален излаз от ваксинопредотвратими болести. Има обаче и изгоди за цялото общество: основаване и поддържане на групов имунитет против заразни болести, попречване възникването на епидемиологични гърмежи, елиминация (прекъсване разпространяването на заболяването) или ерадикация (изкореняване на болестта и неговия причинител). 
Опитът демонстрира, че когато огромна част от хората са имунни във връзка с съответна зараза, естественото предаване на болестта е внезапно потиснато. Пример за това е вариолата.  
Ваксините са биологични препарати, получени от живи или убити микроорганизми – причинители на инфекциозни болести, или от техни артикули и съставки, които въведени в организма, построяват характерна отбрана против съответното заболяване, без да се поврежда самия организъм. 
Съществуват разнообразни типове ваксини: 
· живи атенюирани /отслабени/ ваксини – например БЦЖ, МПР /морбили, паротит, рубеола/, рота 
· убити /инактивирани ваксини 
  - инактивирани от цели бактериални кафези или вириони – например хепатит А, противобясна 
  - инактивирани безклетъчни, ацелуларни ваксини – хепатит В, тетраксим, пентаксим 
· комбинирани /асоциирани/ ваксини.   
Въпросът „ за “ или „ срещу “ ваксинирането на детето не е единствено персонален, само че и обществен въпрос. Неимунизираното дете може да болести и останалите в детския колектив. Опасността от заболяванията, против които се прави имунизация е действителна и родителите носят отговорност, в случай че не са предотвратили предотвратимото. 
Ваксинопредотвратимите заболявания не са изчезнали. Те не се демонстрират, защото груповият имунитет посредством всеобщо ваксиниране работи.  Но при поява на „ ниша “, т.е. струпване на неимунизиран контингент, рискът за разпространяването им е извънредно огромен.