Основният източник на приходи за държавният бюджет са косвените данъци,

Задават ли се по-високи данъци и осигуровки в България догодина?

Основният източник на доходи за държавният бюджет са косвените налози, като Данък добавена стойност и акцизи, а не директните, т.е. върху приходите, по тази причина и не планираме нарастване на директните налози. Такова увещание насочи служебният министър на финансите Людмила Петкова към депутатите от 50-я парламент през това лято.

Изглежда обаче повишението на данъците за справяне с разширяващата се „ дупка “ в държавния бюджет въпреки всичко е вероятен вид за следващата година, който понастоящем се разисква с политическите сили.

„ Варианти има всевъзможни “
По време на брифинг при започване на октомври финансовият министър показа притеснителни данни, съгласно които растежът на разноските в Бюджет 2025 година доста надвишава този на приходите, оставяйки страната с недостиг от сумарно 8 – 9% от Брутният вътрешен продукт, или това са 18 милиарда лева в интервала 2024 – 2025 година

Запитана какви вероятни ограничения може да се предложат за справяне с казуса, Петкова ловко избегна въпроса с коментар, че

Варианти има всевъзможни. “

И до тогава те единствено са били набелязвани и оценени като резултат, а „ нищо не е било обсъждано “ с политическите партии – нито като приходни, нито като разходни ограничения.

Какво се предлага
По време на брифинг по-рано тази седмица обаче водачът на ГЕРБ Бойко Борисов самичък цитира част от препоръчаните от Министерство на финансите (МФ) ограничения за стесняване на недостига до 3% в Бюджет 2025 година, разисквани сред отрасловия министър и Теменужка Петкова по негова заповед.

Приходни ограничения:

Увеличаване на осигуровките с 3% единствено за първи дирек – предстоящ резултат 1. 8 милиарда лева.;
Връщане на 20% Данък добавена стойност върху ресторантьорския бизнес и хляба – 400 млн. лева.;
Увеличаване на акциза върху цигарите;
Въвеждане на налог върху свръхпечалбите на банките;
Увеличаване на вноската върху хазарта от 20 на 30%;
Въвеждане на налог върху добива на подземни богатства;
Премахване на концесиите.
Разходни ограничения:

Отлагане с година влизането в действие на нарастването на заплатите във вътрешното, просветното министерство, както и в това на отбраната;
Намаление на издръжката на администрацията с 10% – резултат 500 млн. лева
Когато минусите станат плюсове
От думите на Борисов излиза, че МФ се подсигурява, залагайки и на двата вида ограничения, въпреки че в последните месеци редица икономисти предизвестиха, че същинският проблем е повече в разходната, в сравнение с в приходната част на бюджета.

За мен казусът е в разноските, нямам бележки към приходите, те са почти положителни, не желая да се покачват налози, а би трябвало да се понижават разноски, които в последните години се усилиха неимоверно, нещо като двойно за четири години “, разяснява за Economic. bg преди време Николай Василев.

Финансистът Любомир Дацов показа неговото мнение, като посочи, че " не би предложил на някой да усилва налозите. Ако би трябвало да се прави нещо, то би трябвало да е в противоположна посока “.

Прости сметки демонстрират, че общият резултат от тези ограничения ще е в размер на към 6. 8 милиарда лева, от които над 2. 2 милиарда лева ще са с помощта на повече доходи, а спестените разноски ще са към 4. 5 милиарда лева

Ако ведомството реши да заложи публично в Бюджет 2025 ограниченията, които Петкова е разказала на ГЕРБ, през идната година данъчната тежест върху потребителите и бизнеса ще нарасне. По-високите осигурителни вноски значи да се свие приходът на българина, някои бизнеси още веднъж ще би трябвало да заплащат естествена ставка от 20% Данък добавена стойност, а цигареният бранш още веднъж ще би трябвало да заплаща по-висок данък, откакто той един път беше повишен през 2023 година