Илия Лингорски, ББР: Основният фокус за бързо справяне с последиците от кризата трябва да е върху подкрепата за инвестиции в частния и публичния сектор
Основният фокус за бързо справяне с последствията от рецесията би трябвало да бъде подложен върху поддръжката за вложения, както в частния, по този начин и в обществения бранш. Особено значими ще са публично-частните партньорства, които ще се случват в унисон с европейските цели в идващите години за цифрова промяна, за по-зелена стопанска система и изключително за повишение на устойчивостта и редуциране на веригите на доставки в Европейски Съюз. По този метод ще се даде и огромна опция за бързо възобновяване на българския експорт, който в последните години бе значим фактор за развиването на стопанската система ни. Това съобщи основният икономист на Българската банка за развиване Илия Лингорски по време на 11-ата Конференция за ръководство на кредитния риск.
Според него посредством интеграция на българските експортьори в идващите няколко години в стратегии, ориентирани към трайно и дълготрайно повишение на резистентност по оста на веригите за доставяне в световен развой, ще се открият нови благоприятни условия за софтуерна рационализация на българския бизнес, за увеличение на експортния капацитет и за прекосяване към Индустрия 4.0.
По думите на Илия Лингорски икономическата рецесия, провокирана от пандемията COVID19, е напълно друга от Световната финансова рецесия от 2008 година „ Предишната огромна рецесия стартира във финансовия бранш и се трансферира след това в действителната стопанска система, до момента в който сегашната рецесия стартира в действителния бранш вследствие на пандемията. Според него финансовият бранш и в частност банковата система този път са добре готови, със съответните запаси и буфери, и със засилена финансова основа. Пандемиите са познати в историята и въпреки и да не са непредсказуеми, от време на време имат резултатите на рецесии с доста дребна възможност, заради свойството им да ескалират експоненциално, посочи той. Колкото по-рано бъдат взети ограничения, толкоз по-голям е шансът да бъдат понижени вредите върху стопанската система, добави Лингорски.
Според основния икономист точно рецесията от 2008 година сподели какъв брой потребен инструмент може да е Българската банка за развиване за поддръжка на ликвидността, от която имаше потребност действителния бранш. „ За разлика оттогава, през днешния ден към този момент имаме банкова група с одобрен опит и богато портфолио от финансови услуги и принадлежности и неслучайно държавното управление ни разпореди специфични мандати за справяне с последствията от пандемията. Мога да заявя, че към края на септември малко над половината от средствата по програмата за поддръжка на физическите лица към този момент усвоени, а ползата към програмата за дребните и междинни предприятия се усилва ", добави още той.
Лингорски посочи, че с помощта на бързите и навременните ограничения от страна на държавното управление в поддръжка на бизнеса и запазването на работните места, упованията за по-голям спад на стопанската система не са се случили, а в идващите две години даже чакаме гладко възобновяване. През второто тримесечие България е измежду страните в Европейски Съюз с релативно по-малка контракция на стопанската система си по отношение на същото тримесечие на предходната година - в една група със страни като Швеция, Полша, Дания, Латвия и Нидерландия. Актуализираната прогноза на Европейска комисия за българската стопанска система е, че през тази година ще има 7.1% спад, а следващата година ще означи растеж от над 5 на 100. Очакванията за безработицата също остават релативно умерени, като пикът се чака да бъде до края на тази година.
Според Илия Лингорски в България можем да имаме самочувствието, че сме една от страните в Европейски Съюз, които бързо и навременно са почнали с въвеждането на ограничения за справяне с последствията от COVID-19. Страната ни е била готова, тъй като и държавната фискална политика, и банковата система са имали едно рационално ръководство в последните години, което се вижда, че се поддържа и от българският бизнес.
Според него посредством интеграция на българските експортьори в идващите няколко години в стратегии, ориентирани към трайно и дълготрайно повишение на резистентност по оста на веригите за доставяне в световен развой, ще се открият нови благоприятни условия за софтуерна рационализация на българския бизнес, за увеличение на експортния капацитет и за прекосяване към Индустрия 4.0.
По думите на Илия Лингорски икономическата рецесия, провокирана от пандемията COVID19, е напълно друга от Световната финансова рецесия от 2008 година „ Предишната огромна рецесия стартира във финансовия бранш и се трансферира след това в действителната стопанска система, до момента в който сегашната рецесия стартира в действителния бранш вследствие на пандемията. Според него финансовият бранш и в частност банковата система този път са добре готови, със съответните запаси и буфери, и със засилена финансова основа. Пандемиите са познати в историята и въпреки и да не са непредсказуеми, от време на време имат резултатите на рецесии с доста дребна възможност, заради свойството им да ескалират експоненциално, посочи той. Колкото по-рано бъдат взети ограничения, толкоз по-голям е шансът да бъдат понижени вредите върху стопанската система, добави Лингорски.
Според основния икономист точно рецесията от 2008 година сподели какъв брой потребен инструмент може да е Българската банка за развиване за поддръжка на ликвидността, от която имаше потребност действителния бранш. „ За разлика оттогава, през днешния ден към този момент имаме банкова група с одобрен опит и богато портфолио от финансови услуги и принадлежности и неслучайно държавното управление ни разпореди специфични мандати за справяне с последствията от пандемията. Мога да заявя, че към края на септември малко над половината от средствата по програмата за поддръжка на физическите лица към този момент усвоени, а ползата към програмата за дребните и междинни предприятия се усилва ", добави още той.
Лингорски посочи, че с помощта на бързите и навременните ограничения от страна на държавното управление в поддръжка на бизнеса и запазването на работните места, упованията за по-голям спад на стопанската система не са се случили, а в идващите две години даже чакаме гладко възобновяване. През второто тримесечие България е измежду страните в Европейски Съюз с релативно по-малка контракция на стопанската система си по отношение на същото тримесечие на предходната година - в една група със страни като Швеция, Полша, Дания, Латвия и Нидерландия. Актуализираната прогноза на Европейска комисия за българската стопанска система е, че през тази година ще има 7.1% спад, а следващата година ще означи растеж от над 5 на 100. Очакванията за безработицата също остават релативно умерени, като пикът се чака да бъде до края на тази година.
Според Илия Лингорски в България можем да имаме самочувствието, че сме една от страните в Европейски Съюз, които бързо и навременно са почнали с въвеждането на ограничения за справяне с последствията от COVID-19. Страната ни е била готова, тъй като и държавната фискална политика, и банковата система са имали едно рационално ръководство в последните години, което се вижда, че се поддържа и от българският бизнес.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ