Основните тенденции, които се наблюдават при българските младежи, са все

Основните трендове, които се следят при българските младежи, са от ден на ден клатушкане към индивидуализма, повече мнителност към институциите - без значение дали са български, или европейски, както и към личното потомство, растеж на интереса към политиката и скептицизъм към бъдещото на страната.

Това са част от изводите, които бяха показани по време на брифинг в Българска телеграфна агенция и са на основа социологическо проучване, обвързвано с настройките измежду младежите в България на възраст 14-29 години към разнообразни тематики.

Основните изследвани тематики са обучение, претовареност и подвижност на младите, фамилията и проектите за него, базови полезности, настройки и усещания, политически настройки и присъединяване на младежите, характерни тематики и проблеми пред българската юноша. Самото проучване е част от по-голямата вълна юношески проучвания на Фондация " Фридрих Еберт ", извършени по едно и също време в 12 страни в Югоизточна Европа през 2024 година, които включват към 9 000 младежи. В България на въпросите са дали отговор 750 младежи.

В брифинга участваха доцент доктор Борис Попиванов доктор Първан Симеонов, доктор Лилия Еленкова, Стефан Георгиев, Яница Петкова и Юлиана Гальова и Жак Папаро.

Пръв думата взе Борис Попиванов, които показа главните трендове, които се следят при младежите, въз основа на проучването.

Тенденциите са към от ден на ден индивидуализъм за сметка на колективизма, по-голяма неустановеност, по-голяма мнителност към институциите - както към български, по този начин и към европейски, както и към личното потомство, има повече спонтанност.

Относно работата 48% от тези, който работят са показали, че не работят по специалността, като този процент се е вдигнал около три пъти за последните 3 години, посочи Попиванов. 51% от младежите считат, че експертните умения са значими, с цел да си намерят работа.

Относно миграция се следи растеж на миграционните планове. Наблюдава се растеж на интереса към политиката, като 30% от младежите са показали, че се интересуват от политика. Попоиванов отдаде това на динамичността на политическата обстановка в България през последните 4 години.

Борис Попиванов посочи, че са огромни приликите при младежите в Югоизточна Европа, като те са по-скоро с умерени убеждения.

Д-р Първан Симеонов пък обърна внимание на темата за фамилията, като посочи, че продължава да се следи отлагането на децата, като тук водещ е финансовият фактор. Той уточни, че към момента младите посочват, че желаят две деца, само че тази наклонност от ден на ден отива към едно дете.

Симеонов акцентира на това, че и като цяло има разлика сред мненията измежду младежите от другите точки в страната и проблем са нееднаквите шаносве, които средата предлага.

Като извод Първан Симеонов уточни, че при младежите има позитивизъм към себе си, само че не и към обществото.

Д-р Лилия Еленкова пък се спря на образованието - за 56% от младежите образованието е значимо, само че показват, че не са удовлетворени от качеството му.

Еленкова посочи, че по отношение на образованието в България се вижда ниска подвижност или това е интереса към просветителните стратегии и обмени.

Тя засегна и тематиката за висока тревога при младежите, която съгласно Лилия Еленкова се дължи се на високата характерност. По думите й връзката независимост - народна власт се губи при младежите.

Стефан Георгиев пък се спря на покачвания интерес на младежите към политиката - от 2018 година до 2024 година има растеж от 7% на 21%, като посочи, че в тази ситуация е по-интересно дали младежите виждат техния интерес предпазен в политиката, като младите са показали, че техният интерес по-скоро отсъства в политиката. Георгиев уточни, че се следи отдръпване на интереса към Европейски Съюз и НАТО.

Той обърна внимание и на хазарта, който става все по-популярен измежду младежите, като има наклонност някои от тях да го одобряват като опция на трудовите приходи.

Стефан Георгиев се спря и на страховете измежду младежите, като най-големият наподобява е това да не се разболеят съществено.

Яница Петкова засегна тематиката с индивидуализма, който се следи, само че посочи, че въпреки всичко полезностите като поддръжка, народна власт не престават да седят. Индивидуализмът не е свързвам с егоизма, само че със затваряне в по-тесен кръг или какво мога да направя за мен и моите близки, изясни тя.

Петкова също обърна внимание на страховете измежду младите, като съобщи, че през 2018 година най-вече те са свързани с корупция и правата на индивида, а в този момент са свързани със опазване на здравето, войан и дали ще получават почтена пенсия.

Тя уточни и разликите при полезностите - в случай че през 2018 година водещи са били свободата, народна власт, предприемачество, то в този момент водещи са човешки права и сигурност.

Яница Петкова добави, че в проучването могат да се видят две групи младежи - едните са уплашени от мигрантите, а другите - от климатични промени и дали ще се разболеят, като тези две групи са в спор.

За първи път от 10 години се открива скептицизъм за бъдещото на България, акцентира още тя, като подсети, че по принцип младежите са по-позитивно настроени към живота. 

Юлиана Гальова пък уточни отношението на младите към развиването на изкуствения разсъдък, като съобщи, че българският юноша в е златната среда.

Но въпреки всичко има разлика - по-младите - от 14 до 19-годишна възраст, са по-оптимистични към ИИ, до момента в който при тези сред 25-29 година се следи лека нерешителност.

Младежите са по-скоро отрицателно настроени към бежанци, само че пък се следи наклонност за положително е отношение към тези, които бягат от бедствия и спорове.

По време на полемиката пък се обърна внимание на това, че макар че младите залитат към индивидуализма, 39% от тях са показали, че България се нуждае от мощен водач, който да не се преценява с парламент или избори. Но все пак младежите не се отхвърлят от демокрацията и 42% от тях са показали, че не са съгласни, че при избрани условия диктатурата е по-добра форма на ръководство от демокрацията. 

 

Цялото проучване за България може да намерите .

Регионалното проучване може да намерите .