Два милиарда евро бонус за енергийния преход
Основна част от средствта са планувани за превъзмогване на отрицателните социално-икономически резултати от прекосяването към нисковъглеродна стопанска система.
© Георги Кожухаров За да получи европейската помощ България ще би трябвало да отдели пари от националния бюджет и да пренасочи средства от оперативните стратегии.Засега обаче няма подготвеност с съответните проекти какви ограничения и планове да се предложат за финансиране.
Два милиарда евро. Приблизително толкоз е дотацията, която България ще получи в идващите седем години, с цел да преведе стопанската система и енергетиката си на нисковъглеродни релси и да се оправи със обществените последствия от тази забележителна промяна. Отделно държавният бюджет ще би трябвало да пренасочи над 1.2 милиарда евро, а 4.5 милиарда евро могат да дойдат от заеми и частни вложения. Много или малко са тези осем милиарда евро?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От една страна, като се има поради, че до 2030 година България ще би трябвало да преструктурира целия си въгледобив, в който са заети 26 хиляди души директно или индиректно, да затвори доста ТЕЦ-ове или съществено да ги модернизира, а доста индустриални предприятия ще се наложи да намерят метод да понижат фрапантно излъчванията си от парникови газове, сумата не звучи впечатляващо. Но от друга, в последните 30 години България трябваше да прави не по-малко тежки структурни промени в стопанската система си с надалеч по-малка помощ - единствено в затворения стоманодобивен цех " Кремиковци " в миналото работеха 11 хиляди души. А единствено предвижданият АЕЦ " Белене " ще излезе по-скъпо.
Откъде идват парите?
След представянето на Фонда за обективен преход (ФСП) от Европейската комисия тази седмица стана ясно, че в него за България са планувани 458 млн. евро дотации (данните към момента не са оповестени публично). ФСП ще финансира районите, които ще бъдат най-сериозно наранени от европейската климатична политика.
Преди това за България бяха избраните към 450 млн. евро от Модернизационния фонд (конкретната сума зависи от цената на правата за излъчвания на парникови газове). В него влизат част от приходите от продажбата на въглеродните квоти, а средствата се получават от по-бедните страни - членки на Европейски Съюз.
В допълнение - от 2021 година ще може да разпределя до 40% от квотите за излъчвания гратис, само че предприятията, които ги получават, ще би трябвало да вършат действителни вложения в понижаване на изпускания от тях CO2. Така общата сума на плануваните за страната дотации е над два милиарда евро.
За да получи парите от ФСП, България обаче ще би трябвало да влага във Фонда за обективен преход още 1.25 милиарда евро от към този момент избраните за България кохезионни фондове (бъдещите оперативни програми) и от държавния бюджет. На процедура това не са нови средства, само че София ще бъде принудена да ги употребява за климатични политики.
И най-после, страната и частният бизнес ще имат достъп до 4.5 млрд евро, които ще са под формата на вложения, обезпечени от Европейски Съюз и Европейската капиталова банка.
Пари против завършек на въглищата
Фондът за обективен преход беше препоръчан през 2018 година в отговор на съпротивата против климатичните упоритости на Европейски Съюз от страните, които са мощно подвластни от въглищата. С него трябваше да бъдат уверени страни като Полша, Чехия или България, че преходът към нисковъглеродна енергетика и промишленост е освен вероятен, само че и ще бъде финансово търпим. Варшава продължава самотно да се съпротивлява на към този момент утвърдената от останалите 26 страни членки цел Европейски Съюз да се трансформира във въглеродно неутрална стопанска система до 2050 година, до момента в който България промени мнението си в средата на предходната годна, откакто видя, че болшинството страни по този начин или другояче ще наложат новата амбициозна цел.
Фондът ще е наличен за всички страни членки, само че средствата от него ще се разпределят по формула, която регистрира въглеродната активност на стопанските системи, обществения резултат от прехода, както и потенциала им за асимилиране. Затова България получава много повече средства, в сравнение с допуска размерът й или брутният й вътрешен артикул - 458 млн. евро. За съпоставяне - Германия, която също има огромна въглищна промишленост, ще получи дотация от 877 млн. евро, а Полша, която несъмнено е най-засегнатата страна, – 2 милиарда евро.
Какви са изискванията
За да се възползват от средствата от фонда, страните членки би трябвало да изготвят специфични проекти за промяна на районите, които са наранени от енергийния преход. Те би трябвало да са съгласувани с Европейската комисия по сходство на оперативните стратегии, посредством които се отпускат средствата по структурните фондове на Европейски Съюз.
" Плановете би трябвало да разпознават териториите, където би трябвало да се концентрира финансовата поддръжка от фонда и да съдържат съответни ограничения и дейности, които са нужни, с цел да се осъществя преходът без стопански и обществени земетресения. От убедителността и обосноваността на националните проекти ще зависи и размерът на средствата от фонда, които ще получи съответната страна ", споделя Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.
България ще би трябвало да преструктурира целия си въгледобив, в който са заети 26 хиляди души директно или индиректно, а това може да докара до съществено напрежение.
Фотограф: Георги Кожухаров
Европейска комисия желае да види какви задания си слагат страните членки в техните национални проекти за енергетиката и климата до 2030 година, които ще са в основата на специфичните проекти за промяна на районите. В плана на националния климатичен проект на България да вземем за пример няма съответни планове за затваряне на централи в избрани територии. " Това значи, че преди България да изиска финансиране от Фонда посредством териториални проекти за преход, би трябвало да показа модифициран вид на националния проект. Двата документа би трябвало да си подхождат и ясно да показват какво и по кое време следва да се закрива ", споделя Диловска.
От края на предходната година министърът на енергетиката Теменужка Петкова към този момент обществено стартира да приказва за последователно закриване на централи. От думите й стана ясно, че този развой ще стартира през 2025 година и би трябвало да продължи интензивно до 2030 година Почти цялостното изгубване на въглищната енергетика пък ще стане факт през 2040 година
" Капитал " изпратни съответни въпроси до Министерството на енергетиката за подготовката на националните проекти и желанията за потребление на европейските средства за компенсиране на последствията от прехода към нисковъглеродна стопанска система. Оттам дадоха отговор, че страната има ресурси от локални запаси – лигнитни въглища, за идващите 60 година и, че " заради това в плана на Национален проект в региона на енергетиката и климата на България е заложено продължение потреблението на лигнитните въглища като локален запас при прецизно съблюдаване на екологичните условия на Европейски Съюз ". Самият проект за енергетиката и климата сега бил в развой на координиране със прилежащите ни страни, като се очаквали техните бележки в най-кратки периоди.
Също по този начин се споделя, че решението за включването на България към платформата за въглищните райони в преход следва да бъде взето с консенсус. " По тематиката са в ход диалози сред държавното управление и представители на синдикатите. Въпросът бе обсъждан и в границите на отрасловия съвет за тристранно съдействие " Енергетика " и браншовия съвет на миньорите на взаимно съвещание в Министерството на енергетиката. Участниците в съвещанието се сплотиха към мнението, че, с цел да отговорим по съответен метод на провокациите, свързани с климатичните промени, следва да обсъждаме вероятностите пред въглищните райони дружно с другите страни, наранени от трансформацията ", споделят от ведомството.
Запасите от въглища в маришкия басейн биха стигнали за още 60 години, само че използването им ще се сведе до най-малко още след 10 години.
Фотограф: Георги Кожухаров
Как ще работи фондът?
Предвидено е ФСП да финансира три посоки: запазването и основаване на нови работни места в засегнатите райони (например помощ за предприятия да понижат излъчванията си), преквалификация на заетите, както и справяне с екологичните и инфраструктурните последствия от енергийния преход (например рекултивация на мини). Тоест фондът няма да може да се употребява непосредствено за вложения в нови енергийни мощности, а по-скоро цели туширане на обществените последствия от енергийния преход.
От тази позиция 1.7 милиарда евро за седем години не са малко пари. Например цапащата Топлоелектрическа централа " Брикел ", свързвана с предприемача Христо Ковачки, е имала разноски за заплати и осигуровки през 2018 година в размер на общо 25 млн. лева Тоест не би имало проблеми тя бързо да бъде даже затворена, без заетите в нея да бъдат съществено наранени.
Разбира се, по-големите ‘Мини Марица-изток " и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", които са имали общо 384 млн. лв. разноски за личен състав през 2018 година, както и двата частни ТЕЦ-а " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица-изток 3 " са доста по-сериозен проблем. Но при нито една от тях не се постанова бързо затваряне на мощности или внезапно стесняване на заетите. В същото време страната към този момент ще има задоволително запас, с цел да направи гладко преструктуриране, стига да стартира с ограниченията още занапред. Стара, само че сполучлива, тактика би било в мините и ТЕЦ-овете да не се наемат нови хора при пенсионирането на чиновници, с цел да се свие безболезнено личният състав. Само че поради съпротивата на синдикатите този проект в никакъв случай не се реализира и по последни данни няма никаква смяна в числеността на работещите в държавните енергийни предприятия.
Голямата разлика при ФСП е, че той ще разреша грантове да се насочват и за вложения в частни предприятия - нещо, което в този момент не е разрешено по разпоредбите на кохезионните фондове. Това ще помогне на въглеродно интензивни промишлености – да вземем за пример производството на цимент в България, да модернизират активността си, тъй че да са по-малко наранени от предстоящото повишаване на цената на правата за излъчвания на парникови газове. Едно от решенията е прекосяването на природен газ. Експерти от енергийния бранш пък обясниха за " Капитал ", че други фабрики могат сполучливо да употребяват водород и към този момент се вършат проби за това.
Енергийният преход
Освен от този фонд страната и частният бизнес ще могат да се възползват от 4.5 млрд евро от " Плана за вложения за Европа " (досега по-известен като проекта " Юнкер " ) и специфичната гаранционна скица за обществените управляващи.
Част от тях ще могат да се употребяват за нови енергийни мощности, само че всичко зависи от енергийните проекти на кабинета. Засега те включват АЕЦ " Белене " и прекосяването на газ на съществуващите ТЕЦ-ове (за което министър председателят Бойко Борисов) стартира да приказва от края на предходната година. Нито един от тези планове обаче няма да може да употребява финансиране от инструментите за обективен. Ядрената сила е изключена по хипотеза от европейските фондове, а в края на предходната година Европейската капиталова банка одобри правила, съгласно които тя ще финансира единствено енергийни мощности на газ с излъчвания под 220 грама CO2 на киловатчас. Газификацията на старите Топлоелектрическа централа обаче не може да извърши това условие.
По тематиката работи и Румяна Гочева
© Георги Кожухаров За да получи европейската помощ България ще би трябвало да отдели пари от националния бюджет и да пренасочи средства от оперативните стратегии.Засега обаче няма подготвеност с съответните проекти какви ограничения и планове да се предложат за финансиране.
Два милиарда евро. Приблизително толкоз е дотацията, която България ще получи в идващите седем години, с цел да преведе стопанската система и енергетиката си на нисковъглеродни релси и да се оправи със обществените последствия от тази забележителна промяна. Отделно държавният бюджет ще би трябвало да пренасочи над 1.2 милиарда евро, а 4.5 милиарда евро могат да дойдат от заеми и частни вложения. Много или малко са тези осем милиарда евро?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От една страна, като се има поради, че до 2030 година България ще би трябвало да преструктурира целия си въгледобив, в който са заети 26 хиляди души директно или индиректно, да затвори доста ТЕЦ-ове или съществено да ги модернизира, а доста индустриални предприятия ще се наложи да намерят метод да понижат фрапантно излъчванията си от парникови газове, сумата не звучи впечатляващо. Но от друга, в последните 30 години България трябваше да прави не по-малко тежки структурни промени в стопанската система си с надалеч по-малка помощ - единствено в затворения стоманодобивен цех " Кремиковци " в миналото работеха 11 хиляди души. А единствено предвижданият АЕЦ " Белене " ще излезе по-скъпо.
Откъде идват парите?
След представянето на Фонда за обективен преход (ФСП) от Европейската комисия тази седмица стана ясно, че в него за България са планувани 458 млн. евро дотации (данните към момента не са оповестени публично). ФСП ще финансира районите, които ще бъдат най-сериозно наранени от европейската климатична политика.
Преди това за България бяха избраните към 450 млн. евро от Модернизационния фонд (конкретната сума зависи от цената на правата за излъчвания на парникови газове). В него влизат част от приходите от продажбата на въглеродните квоти, а средствата се получават от по-бедните страни - членки на Европейски Съюз.
В допълнение - от 2021 година ще може да разпределя до 40% от квотите за излъчвания гратис, само че предприятията, които ги получават, ще би трябвало да вършат действителни вложения в понижаване на изпускания от тях CO2. Така общата сума на плануваните за страната дотации е над два милиарда евро.
За да получи парите от ФСП, България обаче ще би трябвало да влага във Фонда за обективен преход още 1.25 милиарда евро от към този момент избраните за България кохезионни фондове (бъдещите оперативни програми) и от държавния бюджет. На процедура това не са нови средства, само че София ще бъде принудена да ги употребява за климатични политики.
И най-после, страната и частният бизнес ще имат достъп до 4.5 млрд евро, които ще са под формата на вложения, обезпечени от Европейски Съюз и Европейската капиталова банка.
Пари против завършек на въглищата
Фондът за обективен преход беше препоръчан през 2018 година в отговор на съпротивата против климатичните упоритости на Европейски Съюз от страните, които са мощно подвластни от въглищата. С него трябваше да бъдат уверени страни като Полша, Чехия или България, че преходът към нисковъглеродна енергетика и промишленост е освен вероятен, само че и ще бъде финансово търпим. Варшава продължава самотно да се съпротивлява на към този момент утвърдената от останалите 26 страни членки цел Европейски Съюз да се трансформира във въглеродно неутрална стопанска система до 2050 година, до момента в който България промени мнението си в средата на предходната годна, откакто видя, че болшинството страни по този начин или другояче ще наложат новата амбициозна цел.
Фондът ще е наличен за всички страни членки, само че средствата от него ще се разпределят по формула, която регистрира въглеродната активност на стопанските системи, обществения резултат от прехода, както и потенциала им за асимилиране. Затова България получава много повече средства, в сравнение с допуска размерът й или брутният й вътрешен артикул - 458 млн. евро. За съпоставяне - Германия, която също има огромна въглищна промишленост, ще получи дотация от 877 млн. евро, а Полша, която несъмнено е най-засегнатата страна, – 2 милиарда евро.
Какви са изискванията
За да се възползват от средствата от фонда, страните членки би трябвало да изготвят специфични проекти за промяна на районите, които са наранени от енергийния преход. Те би трябвало да са съгласувани с Европейската комисия по сходство на оперативните стратегии, посредством които се отпускат средствата по структурните фондове на Европейски Съюз.
" Плановете би трябвало да разпознават териториите, където би трябвало да се концентрира финансовата поддръжка от фонда и да съдържат съответни ограничения и дейности, които са нужни, с цел да се осъществя преходът без стопански и обществени земетресения. От убедителността и обосноваността на националните проекти ще зависи и размерът на средствата от фонда, които ще получи съответната страна ", споделя Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.
България ще би трябвало да преструктурира целия си въгледобив, в който са заети 26 хиляди души директно или индиректно, а това може да докара до съществено напрежение.
Фотограф: Георги Кожухаров
Европейска комисия желае да види какви задания си слагат страните членки в техните национални проекти за енергетиката и климата до 2030 година, които ще са в основата на специфичните проекти за промяна на районите. В плана на националния климатичен проект на България да вземем за пример няма съответни планове за затваряне на централи в избрани територии. " Това значи, че преди България да изиска финансиране от Фонда посредством териториални проекти за преход, би трябвало да показа модифициран вид на националния проект. Двата документа би трябвало да си подхождат и ясно да показват какво и по кое време следва да се закрива ", споделя Диловска.
От края на предходната година министърът на енергетиката Теменужка Петкова към този момент обществено стартира да приказва за последователно закриване на централи. От думите й стана ясно, че този развой ще стартира през 2025 година и би трябвало да продължи интензивно до 2030 година Почти цялостното изгубване на въглищната енергетика пък ще стане факт през 2040 година
" Капитал " изпратни съответни въпроси до Министерството на енергетиката за подготовката на националните проекти и желанията за потребление на европейските средства за компенсиране на последствията от прехода към нисковъглеродна стопанска система. Оттам дадоха отговор, че страната има ресурси от локални запаси – лигнитни въглища, за идващите 60 година и, че " заради това в плана на Национален проект в региона на енергетиката и климата на България е заложено продължение потреблението на лигнитните въглища като локален запас при прецизно съблюдаване на екологичните условия на Европейски Съюз ". Самият проект за енергетиката и климата сега бил в развой на координиране със прилежащите ни страни, като се очаквали техните бележки в най-кратки периоди.
Също по този начин се споделя, че решението за включването на България към платформата за въглищните райони в преход следва да бъде взето с консенсус. " По тематиката са в ход диалози сред държавното управление и представители на синдикатите. Въпросът бе обсъждан и в границите на отрасловия съвет за тристранно съдействие " Енергетика " и браншовия съвет на миньорите на взаимно съвещание в Министерството на енергетиката. Участниците в съвещанието се сплотиха към мнението, че, с цел да отговорим по съответен метод на провокациите, свързани с климатичните промени, следва да обсъждаме вероятностите пред въглищните райони дружно с другите страни, наранени от трансформацията ", споделят от ведомството.
Запасите от въглища в маришкия басейн биха стигнали за още 60 години, само че използването им ще се сведе до най-малко още след 10 години.
Фотограф: Георги Кожухаров
Как ще работи фондът?
Предвидено е ФСП да финансира три посоки: запазването и основаване на нови работни места в засегнатите райони (например помощ за предприятия да понижат излъчванията си), преквалификация на заетите, както и справяне с екологичните и инфраструктурните последствия от енергийния преход (например рекултивация на мини). Тоест фондът няма да може да се употребява непосредствено за вложения в нови енергийни мощности, а по-скоро цели туширане на обществените последствия от енергийния преход.
От тази позиция 1.7 милиарда евро за седем години не са малко пари. Например цапащата Топлоелектрическа централа " Брикел ", свързвана с предприемача Христо Ковачки, е имала разноски за заплати и осигуровки през 2018 година в размер на общо 25 млн. лева Тоест не би имало проблеми тя бързо да бъде даже затворена, без заетите в нея да бъдат съществено наранени.
Разбира се, по-големите ‘Мини Марица-изток " и Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", които са имали общо 384 млн. лв. разноски за личен състав през 2018 година, както и двата частни ТЕЦ-а " Ей И Ес Гълъбово " и " КонтурГлобал Марица-изток 3 " са доста по-сериозен проблем. Но при нито една от тях не се постанова бързо затваряне на мощности или внезапно стесняване на заетите. В същото време страната към този момент ще има задоволително запас, с цел да направи гладко преструктуриране, стига да стартира с ограниченията още занапред. Стара, само че сполучлива, тактика би било в мините и ТЕЦ-овете да не се наемат нови хора при пенсионирането на чиновници, с цел да се свие безболезнено личният състав. Само че поради съпротивата на синдикатите този проект в никакъв случай не се реализира и по последни данни няма никаква смяна в числеността на работещите в държавните енергийни предприятия.
Голямата разлика при ФСП е, че той ще разреша грантове да се насочват и за вложения в частни предприятия - нещо, което в този момент не е разрешено по разпоредбите на кохезионните фондове. Това ще помогне на въглеродно интензивни промишлености – да вземем за пример производството на цимент в България, да модернизират активността си, тъй че да са по-малко наранени от предстоящото повишаване на цената на правата за излъчвания на парникови газове. Едно от решенията е прекосяването на природен газ. Експерти от енергийния бранш пък обясниха за " Капитал ", че други фабрики могат сполучливо да употребяват водород и към този момент се вършат проби за това.
Енергийният преход
Освен от този фонд страната и частният бизнес ще могат да се възползват от 4.5 млрд евро от " Плана за вложения за Европа " (досега по-известен като проекта " Юнкер " ) и специфичната гаранционна скица за обществените управляващи.
Част от тях ще могат да се употребяват за нови енергийни мощности, само че всичко зависи от енергийните проекти на кабинета. Засега те включват АЕЦ " Белене " и прекосяването на газ на съществуващите ТЕЦ-ове (за което министър председателят Бойко Борисов) стартира да приказва от края на предходната година. Нито един от тези планове обаче няма да може да употребява финансиране от инструментите за обективен. Ядрената сила е изключена по хипотеза от европейските фондове, а в края на предходната година Европейската капиталова банка одобри правила, съгласно които тя ще финансира единствено енергийни мощности на газ с излъчвания под 220 грама CO2 на киловатчас. Газификацията на старите Топлоелектрическа централа обаче не може да извърши това условие.
По тематиката работи и Румяна Гочева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ