Още сме далеч от момента, в който изкуственият интелект ще ...

Още сме далеч от момента, в който изкуственият интелект ще

Изкуствен интелект в помощ на възрастни хора

Още сме надалеч от момента, в който изкуственият разсъдък ще поеме цялостната грижа за възрастни хора, само че екипи от 37 страни (предимно от ЕС) към този момент работят първите решения да бъдат факт към 2025 година – споделя проф. доктор Галидия Петрова от Техническия университет – филиал Пловдив.

Професор Петрова е началник на Лаборатория по биомедицинско инженерство във висшето образователно заведение и участник в четиригодишната стратегия „ Европейска мрежа за създаване на аудио и видео-базирани приложения осигуряващи поверителността и не-навлизане в персоналното пространство за подкрепяне на възрастни самотни хора “.

Помежду си ние назоваваме програмата “Добрият брат ” /„ Good brother ”/ в контраст на оня заплашителен „ Биг брадър “ от романа на Джордж Оруел „ 1984 “ – усмихва се проф. Петрова.

С бюджет от единствено 150 000 евро годишно, финансирани от Европейски Съюз, всички участници в стратегия “Добрият брат ” имат за цел да основат тематична мрежа, която е общественост от специалисти с разнообразни специалности, работещи по обща тема: аудио и видео-базирани приложения за подкрепяне и поддържане на деен метод на живот (AAL – Active and Assisted Living) на възрастните хора. Дейностите са систематизирани в областите:

–   Социална отговорност: Етични, правни, обществени, въпроси за отбрана на данните.

–   Поверителност при разработки основани на разбор на аудио сигнали и изображения.

–   Видео основани AAL приложения.

–   Създаване и предпазване на бази данни, относими към AAL системите, и програмен продукт за тяхната обработка.

На последната среща преди дни и провдения „ Workshop on visual intelligence for active and assisted living “ в италианския град Лече представители на част от 70 научно-изследователски центрове, университети, индустриални компании, обществени организации, специалисти по нравственос и право участващи в програмата са показали своите визии за инженерните аспекти, само че съобразени с етичните, правни и обществени аспекти, които би трябвало да бъдат дефинирани общо за целия Европейски съюз.

“Има доста прилики в реакцията на възрастни хора от цяла Европа, на които предлагаме да бъдат следени. Но в западноевропейските страни са по-чувствителни към навлизането в персоналното пространство. Ако тук в България сензитивната тематика е директното наблюдаване с механически средства на индивида, в партниращите организации се слага въпроса и за ограничавания на наблюденията на средата, в която живее този човек. ” – споделя проф. доктор Галидия Петрова.

Пряката изследователска работа по плана на проф. Петрова е обвързвана с използването на инфрачервени матрични датчици с ниска разрешаваща дарба в AAL приложения основани на видео набюдение. Идеята е да се откри на ниска цена решение. “Вече има компании, произвеждащи инфрачервени матрични датчици с ниска резолюция и налична цена. Тези датчици ги интегрираме в устройства, наблюдаващи хора с избрани типове болести и възрастни хора. ” – изяснява ръководителката на Лабораторията по биомедицинско инженерство в Техническия университет – филиал Пловдив.

В България първите опити с новите системи за наблюдаване се правят в дом за възрастни хора край София. От петнадесет поданици на дома трима са се съгласили да вземат участие в проучването. В момента българският екип, в който вземат участие изледователи от Техническия университет в София и филиала в Пловдив, организира ориентирани проучвания за еднопосочно установяване на рисковите моменти, когато системата за наблюдаване би трябвало да сигнализира паника. Целта е  да се избегнат недействителните аларми резултат от извършаване на тривиални действия като тръскане на ръцете след измиване, потребление на солница, ръкомахане против инсекти или трепереното на ръцете при заболели от Паркинсон, които са постоянно следени в действителните условия.

Защита на данните от злоумишлен или нерегламентиран достъп е въпрос, който непрекъснато е във фокуса на вниманието в нашия план, споделя проф. доктор Галидия Петрова. “Целта ни е да има отбрана на данните на разнообразни равнища – на хардуерно и софтуерно равнище, да се обезпечи дискретност и цялост на персоналното пространство, както и ненатрапчивост на предлаганите решения. Искаме да огледаме тематиката от разнообразни гледни точки и да предложим правила и рекомендации за разработките и развиването на образен разсъдък, посредством който да се грижим по-добре за възрастни и заболели хора ”.

Източник: plovdiv-online.com


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg