Инвеститорите могат да си отдъхнат
Още преди две седмици в. "БАНКЕРЪ " предизвести, че Народното събрание се готви да гласоподава норматив, който ще постави ред в безразборното застрояване. Това към този момент е реалност. Гласуваните на първо четене през тази седмица промени в Закона за устройство на територията дадоха на общините пролонгация от две години, за да изготвят свои подробни устройствени проекти. Това става единствено дни преди да изтече планувания в норматива период, с който до 1 януари 2019-а кметствата бяха задължени да приключат и одобряват своите подробни устройствени проекти. Само преди година, когато този период беше избран, законодателите се кълняха, че по този начин ще бъде пресечена опцията всеки инвеститорски интерес да бъде задоволяван според от въздействието на неговия "заявител ". Сега обаче явно нещата са се трансформирали и посредством това удължение ще продължат опцията за застрояване на обитаемоте места без устройствени проекти.
Стана ясно, че към 70% от общините към момента не са изготвили такива проекти. Това на процедура е третото удължение на крайния период, в който те трябваше да го създадат.
По време на първото ръководство на ГЕРБ беше въведен краен период до 2012 –а всичките 264 общини (в момента са 265) да имат общи устройствени проекти. Тогава претекстовете за въвеждането на това условие бяха ориентирани най-много към това да спрат скандални застроявания по морето в неурбанизирани територии, както и частични промени на подробни устройствени проекти в огромни градове. Този период по този начин и не беше спазен и се наложи удължаването му до 2016 година. То пък беше последвано от ново отсрочване - до 1 януари 2019-а. В последна сметка тези дни се стигна до нов период - 1 януари 2021 година.
Дали и той ще бъде спазен към момента не е ясно, като се има поради фактът, че в тридесет и три общини изработването на проектите изобщо не е почнало.
Изясняването на повода за това закъснение от страна на кметствата стана мотив за спор в пленарната зала сред ГЕРБ и Движение за права и свободи по време на разискването на измененията в закона.
“Основната причина, изключително в дребните общини, е неналичието на средства, тъй като едно въвеждане на такава система и в електронен вид коства много средства. Примерно за една дребна община до 10 000 души - към 120 000 лева “, разяснява Танер Али.
“Някой ви е подвел грубо, тъй като казвате: общините нямат пари. Това не е правилно. В бюджета всяка година приблизително сред към пет милиона на година има заделени към Министерството на районното развиване, където общините могат да се възползват “, отвърна изявлението на Али един от вносителите Александър Ненков ( ГЕРБ). Според него някои общини са се забавили поради оборване на процедурите за избор на реализатор по Закона за публичните поръчки, продължителността на публичните разисквания или закъснение на съгласувателните процедури с експлоатационни сдружения и най-много с министерствата на културата и околната среда поради обжалване на екологичните оценки. За други аргументите са субективни - отвращение или несправяне със задачата.
Тук Ненков е прав, защото както в. "БАНКЕРЪ " към този момент заяви по данни на Министерството на районното развиване и благоустройството до лятото на тази година единствено 12 от общо 265 общини у нас са имали признати и настоящи Общи устройствени проекти. И това без значение от обстоятелството,че още през 2015-а и 2016-а районното министерство е сключило съглашения със 185 общини за даване на финансиране за разработване на Общи устройствени проекти от бюджета на министерството. Сключените от ведомството съглашения с общини единствено през 2015-а да вземем за пример са били на стойност 5 млн. лв.. До лятото на тази година пък бяха подписани нови такива съглашения, чиято обща стойност беше 4 млн. лв.. Очевидно е, че не неналичието на средства са единственият препъникамък. Така или другояче към този момент е ясно, че най-малко още две години се дава картбланш кметствата да продължат да позволяват строителството на парче.
А заинтригуваните от това вложители могат да си отдъхнат.
Стана ясно, че към 70% от общините към момента не са изготвили такива проекти. Това на процедура е третото удължение на крайния период, в който те трябваше да го създадат.
По време на първото ръководство на ГЕРБ беше въведен краен период до 2012 –а всичките 264 общини (в момента са 265) да имат общи устройствени проекти. Тогава претекстовете за въвеждането на това условие бяха ориентирани най-много към това да спрат скандални застроявания по морето в неурбанизирани територии, както и частични промени на подробни устройствени проекти в огромни градове. Този период по този начин и не беше спазен и се наложи удължаването му до 2016 година. То пък беше последвано от ново отсрочване - до 1 януари 2019-а. В последна сметка тези дни се стигна до нов период - 1 януари 2021 година.
Дали и той ще бъде спазен към момента не е ясно, като се има поради фактът, че в тридесет и три общини изработването на проектите изобщо не е почнало.
Изясняването на повода за това закъснение от страна на кметствата стана мотив за спор в пленарната зала сред ГЕРБ и Движение за права и свободи по време на разискването на измененията в закона.
“Основната причина, изключително в дребните общини, е неналичието на средства, тъй като едно въвеждане на такава система и в електронен вид коства много средства. Примерно за една дребна община до 10 000 души - към 120 000 лева “, разяснява Танер Али.
“Някой ви е подвел грубо, тъй като казвате: общините нямат пари. Това не е правилно. В бюджета всяка година приблизително сред към пет милиона на година има заделени към Министерството на районното развиване, където общините могат да се възползват “, отвърна изявлението на Али един от вносителите Александър Ненков ( ГЕРБ). Според него някои общини са се забавили поради оборване на процедурите за избор на реализатор по Закона за публичните поръчки, продължителността на публичните разисквания или закъснение на съгласувателните процедури с експлоатационни сдружения и най-много с министерствата на културата и околната среда поради обжалване на екологичните оценки. За други аргументите са субективни - отвращение или несправяне със задачата.
Тук Ненков е прав, защото както в. "БАНКЕРЪ " към този момент заяви по данни на Министерството на районното развиване и благоустройството до лятото на тази година единствено 12 от общо 265 общини у нас са имали признати и настоящи Общи устройствени проекти. И това без значение от обстоятелството,че още през 2015-а и 2016-а районното министерство е сключило съглашения със 185 общини за даване на финансиране за разработване на Общи устройствени проекти от бюджета на министерството. Сключените от ведомството съглашения с общини единствено през 2015-а да вземем за пример са били на стойност 5 млн. лв.. До лятото на тази година пък бяха подписани нови такива съглашения, чиято обща стойност беше 4 млн. лв.. Очевидно е, че не неналичието на средства са единственият препъникамък. Така или другояче към този момент е ясно, че най-малко още две години се дава картбланш кметствата да продължат да позволяват строителството на парче.
А заинтригуваните от това вложители могат да си отдъхнат.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ