Коронавирус: мръсният въздух повишава смъртността
Още когато коронавирусът стартира настъплението си от китайския град Ухан, учените започнаха да наблюдават за качеството на въздуха в региона, включително за концентрацията на фини прахови частици. В многомилионния китайски град има сериозна въглищна и стоманена промишленост, химически фабрики и големи заводи за произвеждане на хартия. Всичко това води до високо замърсяване на въздуха.
Подобна е обстановката и в район Ломбардия, Северна Италия, който също се трансформира в огнище на болестта при започване на 2020 година. Почти половината от всички жертви на COVID-19 в Италия бяха от Ломбардия. Лекарите от този момент спекулират, че високото равнище на смъртност евентуално има връзка със замърсяването на въздуха, резултат от развитата промишленост и селско стопанство. За специалистите от дълго време е ясно: неприятният въздух с висока централизация на фини прахови частици отслабва имунната система и поврежда белите дробове.
Заплаха за сърдечно-съдовата система
Изследване, оповестено в едно от водещите научни списания, удостоверява връзката сред високите равнища на частици и покачвания риск от гибел от COVID-19. Изследователите са пресметнали, че приблизително 15 % от леталните изходи след зараза с ковид в международен мащаб могат да бъдат свързани с мръсния въздух, който пациентите са дишали дълготрайно време. Най-голям е делът им Източна Азия - 27 %, следвана от Европа и Северна Америка, надлежно с 19 и 17 %. Но до момента в който междинното годишно равнище на фини прахови частици във въздуха към 2016 година по данни на СЗО в Берлин е 24 µg/m³, в Милано то е 37 µg/m³, в Атина - 40 µg/m³, а в София е съвсем двойно повече от немската столица - 43 µg/m³.
Фините прахови частици предизвикват възпаления в белите дробове. “Установено е, че инфекцията с Ковид-19 визира най-вече вътрешния, ендотелен пласт на кръвоносните съдове “, споделя кардиологът и професор от университета в Майнц доктор Мюнцел за Дъждовни води. Той е съавтор на проучването за връзката сред мръсния въздух и COVID-19. Точно този ендотелен пласт е нападнат и от праховите частици. След като белите дробове са развалени от тях, те мъчно могат да се защитят против SARS-CoV-2.
" Нашите оценки демонстрират въздействието на мръсния въздух върху здравните фактори, които взаимно си въздействат и се утежняват, като по този метод провокират съдбовни вирусни инфекции “, изяснява Андреа Поцер, ръководителка на групата за атмосферна химия в Института по химия “Макс Планк” в Майнц, която също взе участие в проучването.
Замърсяването на въздуха и коронавирусът са рискова композиция за кръвоносните съдове и сърцето, прибавя професор Мюнцел. Хората, които към този момент страдат от сърдечни болести, са мощно наранени. Ако развият и зараза с COVID-19, поражда риск от съществени болести като инфаркт или инсулт. “Колкото по-малка е фината парченце прахуляк, толкоз по-голяма е вероятността тя да доближи кръвта и да се всмуква оттова в съдовата система”, изяснява Мюнцел.
90% от международното население живее в нечиста среда
Финият прахуляк съставлява въглеродни ядра, на повърхността на които се отсрочват замърсители като алуминий, олово, нитрати или сулфати. Те се носят във въздуха, да вземем за пример от индустриални комини. Понякога се назовават сажди, от време на време зрънца пясък. Те се отделят също от гуми или спирачни накладки, пластмасови частици, прашец или прахуляк от строителни обекти. Селското стопанство способства доста за замърсяването с тънък прахуляк посредством излъчвания на амоняк, останки от наторяване или изхвърляне на боклуци. Азотните оксиди, които постоянно идват от дизеловите мотори, усилват резултата на финия прахуляк.
Учените категоризират частиците по отношение на техния размер. Има някои с размер 100 микрометра, други единствено няколко нанометра. Така наречените ултрафини прахови частици с диаметър по-малък от 0,1 микрометра или 100 нанометра и са изключително рискови. Техният размер почти дава отговор на размера на един вирус.
СЗО упорства за позволена оптималната стойност от 10 микрограма на пространствен метър въздух, до момента в който въведената от Европейски Съюз горна граница е много по-висока – 25 микрограма. " 90 % от човечеството на процедура живее над допустимите стойности на СЗО,” споделя Мюнцел.
Подценяван риск
Обществото подценява риска от прекалено замърсяване с фини прахови частици. Кардиологът от Майнц предизвестява, че пандемията до момента е умъртвила малко повече от един милион души. Но заради несъразмерното замърсяване на въздуха, съвсем 9 милиона души по света умират всяка година. Професорът по медицина упорства за смяна в мисленето, най-много в политиката по въпроса.
С имунизациите, които в този момент се създават, COVID-19 може да бъде надвит в обозримо бъдеще. Няма обаче ваксина против неприятното качество на въздуха.
Автор: Миодраг Сорич
Подобна е обстановката и в район Ломбардия, Северна Италия, който също се трансформира в огнище на болестта при започване на 2020 година. Почти половината от всички жертви на COVID-19 в Италия бяха от Ломбардия. Лекарите от този момент спекулират, че високото равнище на смъртност евентуално има връзка със замърсяването на въздуха, резултат от развитата промишленост и селско стопанство. За специалистите от дълго време е ясно: неприятният въздух с висока централизация на фини прахови частици отслабва имунната система и поврежда белите дробове.
Заплаха за сърдечно-съдовата система
Изследване, оповестено в едно от водещите научни списания, удостоверява връзката сред високите равнища на частици и покачвания риск от гибел от COVID-19. Изследователите са пресметнали, че приблизително 15 % от леталните изходи след зараза с ковид в международен мащаб могат да бъдат свързани с мръсния въздух, който пациентите са дишали дълготрайно време. Най-голям е делът им Източна Азия - 27 %, следвана от Европа и Северна Америка, надлежно с 19 и 17 %. Но до момента в който междинното годишно равнище на фини прахови частици във въздуха към 2016 година по данни на СЗО в Берлин е 24 µg/m³, в Милано то е 37 µg/m³, в Атина - 40 µg/m³, а в София е съвсем двойно повече от немската столица - 43 µg/m³.
Фините прахови частици предизвикват възпаления в белите дробове. “Установено е, че инфекцията с Ковид-19 визира най-вече вътрешния, ендотелен пласт на кръвоносните съдове “, споделя кардиологът и професор от университета в Майнц доктор Мюнцел за Дъждовни води. Той е съавтор на проучването за връзката сред мръсния въздух и COVID-19. Точно този ендотелен пласт е нападнат и от праховите частици. След като белите дробове са развалени от тях, те мъчно могат да се защитят против SARS-CoV-2.
" Нашите оценки демонстрират въздействието на мръсния въздух върху здравните фактори, които взаимно си въздействат и се утежняват, като по този метод провокират съдбовни вирусни инфекции “, изяснява Андреа Поцер, ръководителка на групата за атмосферна химия в Института по химия “Макс Планк” в Майнц, която също взе участие в проучването.
Замърсяването на въздуха и коронавирусът са рискова композиция за кръвоносните съдове и сърцето, прибавя професор Мюнцел. Хората, които към този момент страдат от сърдечни болести, са мощно наранени. Ако развият и зараза с COVID-19, поражда риск от съществени болести като инфаркт или инсулт. “Колкото по-малка е фината парченце прахуляк, толкоз по-голяма е вероятността тя да доближи кръвта и да се всмуква оттова в съдовата система”, изяснява Мюнцел.
90% от международното население живее в нечиста среда
Финият прахуляк съставлява въглеродни ядра, на повърхността на които се отсрочват замърсители като алуминий, олово, нитрати или сулфати. Те се носят във въздуха, да вземем за пример от индустриални комини. Понякога се назовават сажди, от време на време зрънца пясък. Те се отделят също от гуми или спирачни накладки, пластмасови частици, прашец или прахуляк от строителни обекти. Селското стопанство способства доста за замърсяването с тънък прахуляк посредством излъчвания на амоняк, останки от наторяване или изхвърляне на боклуци. Азотните оксиди, които постоянно идват от дизеловите мотори, усилват резултата на финия прахуляк.
Учените категоризират частиците по отношение на техния размер. Има някои с размер 100 микрометра, други единствено няколко нанометра. Така наречените ултрафини прахови частици с диаметър по-малък от 0,1 микрометра или 100 нанометра и са изключително рискови. Техният размер почти дава отговор на размера на един вирус.
СЗО упорства за позволена оптималната стойност от 10 микрограма на пространствен метър въздух, до момента в който въведената от Европейски Съюз горна граница е много по-висока – 25 микрограма. " 90 % от човечеството на процедура живее над допустимите стойности на СЗО,” споделя Мюнцел.
Подценяван риск
Обществото подценява риска от прекалено замърсяване с фини прахови частици. Кардиологът от Майнц предизвестява, че пандемията до момента е умъртвила малко повече от един милион души. Но заради несъразмерното замърсяване на въздуха, съвсем 9 милиона души по света умират всяка година. Професорът по медицина упорства за смяна в мисленето, най-много в политиката по въпроса.
С имунизациите, които в този момент се създават, COVID-19 може да бъде надвит в обозримо бъдеще. Няма обаче ваксина против неприятното качество на въздуха.
Автор: Миодраг Сорич
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ