Осем учени с награда „Питагор“
Осем учени получиха премия „ Питагор “ на Министерството на образованието и науката (МОН) в четиринадесетото издание на състезанието за принос в науката.
За първи път във всяка от категориите бяха присъдени оценки настрана за одобрен и за млад академик.
В региона на естествените и инженерните науки бяха отличени двама одобрени учени – проф. доктор Иво Гръбчев от СУ „ Св. Климент Охридски “ и проф. доктор Маргарита Попова от Българската академия на науките (БАН). Наградата за млад академик в тази област заслужи гл. ас. доктор Калин Стайков от СУ „ Св. Климент Охридски “.
Проф. доктор Иво Гръбчев от Медицинския факултет на СУ има значим принос в напъните на учените да преодолеят все по-нарастващата резистентност на бактериите към прилаганите в здравната процедура антибиотици. Той прави и задълбочени in vitro проучвания на антитуморната интензивност на нови съединения против разнообразни туморни клетъчни линии.
Основните достижения на проф. доктор Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българска академия на науките са свързани с чистотата въздуха и медикаментите. Тя работи върху приемането на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по запазване околната среда и като носители на лекарствeни субстанции.
Изследванията на гл. ас. Калин Стайков от Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ са ориентирани към неутронните звезди и черните дупки.
Призовете за одобрен академик в региона на науките за живота и медицината също са два. Спечелиха ги проф. доктор Ирена Костова от Медицинския университет в София и проф. доктор Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българска академия на науките. За млад академик тази област беше отличена гл. ас. доктор Мерилин Ал Шариф от Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките.
Основните научни ползи на проф. доктор Ирена Костова са в региона на лекарствената химия на биологично дейни органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради достиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света съгласно рейтинга на учените с максимален принос в развиването на актуалната просвета на Станфордския университет, както и съгласно класацията на Elsevier.
Проф. доктор Павлина Долашка има огромен принос за получените нови биологично дейни съставни елементи (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и култивиран охлюви, раци и растения.
Д-р Мерилин Ал Шариф взе участие в създаването на виртуални библиотеки, съдържащи данни за 32 съединения от растителен генезис, които са изследвани за евентуалната им интензивност против разнообразни коронавируси (SARS-CoV, MERS- CoV, HCoV 229E, TGEV и PEDV).
Награда „ Питагор “ за одобрен академик в региона на обществените и филантропичните науки беше връчена на доцент доктор Явор Милтенов, а за млад академик – на гл. ас. доктор Андриана Спасова.
Филологът доцент Милтенов от Института за български език „ Професор Любомир Андрейчин “ на Българска академия на науките се занимава с проучването на българския език, литература и просвета през Средновековието. Основните му достижения са свързани с обогатяването на научното познание за средновековната българска литература и език.
Д-р Спасова работи в Института за литература към Българска академия на науките и посвещава проучванията си на Найден Геров. Един от най-важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „ Българска история “.
В тазгодишното издание на състезанието „ Питагор ” се състезаваха 34 учени. Победителите получиха грамоти, плакети и парични награди на публична гала, която Българската национална телевизия ще излъчи на 24 май от 17:40 ч.
За първи път във всяка от категориите бяха присъдени оценки настрана за одобрен и за млад академик.
В региона на естествените и инженерните науки бяха отличени двама одобрени учени – проф. доктор Иво Гръбчев от СУ „ Св. Климент Охридски “ и проф. доктор Маргарита Попова от Българската академия на науките (БАН). Наградата за млад академик в тази област заслужи гл. ас. доктор Калин Стайков от СУ „ Св. Климент Охридски “.
Проф. доктор Иво Гръбчев от Медицинския факултет на СУ има значим принос в напъните на учените да преодолеят все по-нарастващата резистентност на бактериите към прилаганите в здравната процедура антибиотици. Той прави и задълбочени in vitro проучвания на антитуморната интензивност на нови съединения против разнообразни туморни клетъчни линии.
Основните достижения на проф. доктор Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българска академия на науките са свързани с чистотата въздуха и медикаментите. Тя работи върху приемането на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по запазване околната среда и като носители на лекарствeни субстанции.
Изследванията на гл. ас. Калин Стайков от Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ са ориентирани към неутронните звезди и черните дупки.
Призовете за одобрен академик в региона на науките за живота и медицината също са два. Спечелиха ги проф. доктор Ирена Костова от Медицинския университет в София и проф. доктор Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към Българска академия на науките. За млад академик тази област беше отличена гл. ас. доктор Мерилин Ал Шариф от Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките.
Основните научни ползи на проф. доктор Ирена Костова са в региона на лекарствената химия на биологично дейни органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради достиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света съгласно рейтинга на учените с максимален принос в развиването на актуалната просвета на Станфордския университет, както и съгласно класацията на Elsevier.
Проф. доктор Павлина Долашка има огромен принос за получените нови биологично дейни съставни елементи (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и култивиран охлюви, раци и растения.
Д-р Мерилин Ал Шариф взе участие в създаването на виртуални библиотеки, съдържащи данни за 32 съединения от растителен генезис, които са изследвани за евентуалната им интензивност против разнообразни коронавируси (SARS-CoV, MERS- CoV, HCoV 229E, TGEV и PEDV).
Награда „ Питагор “ за одобрен академик в региона на обществените и филантропичните науки беше връчена на доцент доктор Явор Милтенов, а за млад академик – на гл. ас. доктор Андриана Спасова.
Филологът доцент Милтенов от Института за български език „ Професор Любомир Андрейчин “ на Българска академия на науките се занимава с проучването на българския език, литература и просвета през Средновековието. Основните му достижения са свързани с обогатяването на научното познание за средновековната българска литература и език.
Д-р Спасова работи в Института за литература към Българска академия на науките и посвещава проучванията си на Найден Геров. Един от най-важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „ Българска история “.
В тазгодишното издание на състезанието „ Питагор ” се състезаваха 34 учени. Победителите получиха грамоти, плакети и парични награди на публична гала, която Българската национална телевизия ще излъчи на 24 май от 17:40 ч.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ