Зорница Илиева: Нов Китай на международната сцена
Осъзнаването на обстоятелството, че гравитационният център в геополитиката се реалокира на Изток, към Русия и Китай, слага доста въпроси, в това число и дали усилването на натиска върху Пекин би донесло дивиденти за Запада.
Ако на неотдавнашната среща на Урсула декор Дер Лайен с Джо Байдън във Вашингтон е казано, че „ Съединени американски щати и Европейски Съюз са на една и съща страница ”, това дали се отнася и за политиката към Китай? Защото е известно, че за Европа Китай е прекомерно огромен, с цел да се лиши от него. Достатъчно е, че загубата на съветския пазар и отвод от енергийни доставки от Русия сложиха Брюксел на колене. Без значение какво друго се приказва.. Дори служителите в Европейски Съюз са наясно, че не е по силите на Европа да се бори против Пекин в нарушаване на разпоредбите в интернационалната търговия, което Съединени американски щати могат да си разрешат. И без доста публичност е видно, че Европейски Съюз не е там, където са Съединени американски щати във връзка с Китай. Плахо се поднасят предпочитания за търсене на способи за работа с Пекин. Особено след постигнатата договорка сред Саудитска Арабия и Иран с посредничеството на Китай,. Това в действителност е „ победа на новия модел на китайската дипломация ”, както пишат множеството международни медии. Избраният за трети мандат водач на Китай, Си Дзинпин, в действителност сподели новото лице на страната си като международна мощ откакто се е постигнало съглашение за стратегическо доближаване сред Риад и Техеран, сунити и шиити, инициирано от Пекин. Възстановяаването на дипломатическите връзки сред двете великански петролни страни, Саудитска Арабия и Иран, и изпращането на посланици в тях в границите на два месеца няма по какъв начин да не докара до радикални промени в района на Близкия изток. Очакванията са да се постави завършек на войната в Йемен, да се подобрят връзките Дамаск/Риад, а Ливан да се отърве от вътрешните си войни и борби. Пекин към този момент съобщи, че е неотложно Съединени американски щати да се изтеглят от региона в Сирия, където са ситуирани 900 американски бойци и то на териториите на петролните полета на страната на Асад. Определено тази политика е съгласувана с Москва, която чака идната седмица външните министри на Русия, Сирия, Турция и включилия се Иран да водят диалози за нормализиране на ситуацията в Сирия и решение на устройството на страната след 12 години революция. За която Пекин в прав текст споделя, че е инициирана от „ неназовани непознати сили ”. Същото като за Украйна. Но договорката Саудитска Арабия/Иран при всички случаи ще накара и Израел да бъде „ по-мъдър, внимателен и деликатен ” във връзка с Иран, Йемен, Сирия, Ливан и Палестина. А това може да се отрази и на вътрешната политика на Тел Авив. Очакванията са и за начало на нови военни съглашения на страните от района с Китай.
Невероятно е, че единствено за 40 години Китай се трансформира във втората по величина стопанска система в света. Първо Китай бе в листата на Съединени американски щати за „ неприятните ”. После е наименуван „ не толкоз неприятен, колкото Съюз на съветските социалистически републики ”. Следва интервал, в който Китай е отстранен от плакатите с „ Издирвани ”. Медиите във Вашингтон стартират да пишат, че „ би трябвало да се разбере Китай ”. Нещо като мненията за Русия след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. През 70-ге години излиза и книга „ Когато Китай се пробужда ” на френския дипломат Ален Пейрефит. Започват покупко-продажби с Пекин, които носят невероятни пари за финансовия капитал на Съединени американски щати, само че преместването на производствато в Китай срутва бялата американска работническа класа. Но Китай е в еуфорията на своята рационализация по китайски модел.Растат разкази за „ нов Китай ”. Всъщност новият Китай е присъединяване в световната икономическа система, което води и до смяна в интерес на западните полезности. Медиите в Съединени американски щати изиграват значима роля за основаване на публично мнение в интерес на Китай. Възхвалява се „ завладяващата позиция ” на растежа на индустриалния бранш на модернизацията на Китай. Поднебесната е с разкази за „ ослепителната история на триумфа ”. Китай се определя като „ незаместим сътрудник за струпване на капитал от световния капитализъм ”. Но на процедура Китай не остана „ световната работилница на индустриалния капитализъм ”, както пишат във Вашингтон. Определят го като минус. А когато Пекин стартира да излиза от избраната му роля, „ веждите се сплетоха ”, споделят именити щатски коментатори. „ Китайските разкази ” сложиха на напред във времето „ китайският песимизъм ”, споделят англосаксонски наблюдаващи. И изводът е, че „ китайците не са това, което си мислехме ”. Даже назовават Китай „ вълк в овча кожа ”, който „ дебнел в засада, с цел да изяде и Америка незабавно щом тя отслабне ”. Излизат романи, в които китайците стоят зад руснаците и севернокорейците. Последните „ вредят на Съединени американски щати по разнообразни способи ”.
Разбира се, че има американски компании, които не поддържат такива враждебни трудове и непремерени изявления. Има дори отзиви за „ Г-2 ” т.е. Съединени американски щати и Китай, които трябвало да си сътрудничат и да имат думата като равноправни участници в световната система. Но те несъмнено са малцинство. И трансформират под въздействие на новите събития мненията си. Сега Китай е „ най-лошият от групата ”.Дори Съюз на съветските социалистически републики не бил „ толкоз неприятен ”.Преобладават отзиви, че Китай желае да измести Съединени американски щати като „ началник на международния ред ”.Затова Пекин възнамерявал „ метастази ” във всички области на международната стопанска система. Сигурно имат поради „ Един пояс, веднъж ”, само че договорката с Иран и Саудитска Арабия демонстрира нещо по-различно. Има логичност в някои китайски отзиви,че изявления за „ новия изверг ”, който бил „ екзистенциална заплаха ” в действителност потвърждава боязън от изместване на хегемон № 1 от Китай.. Удобна идея за оправдаване на дейстгвия, които да предотвратят „ триумфа на неприятния ”. Пекин към този момент разгласи, че тази политика на Съединени американски щати в действителност е оповестяване на нова Студена война, която Вашингтон показва като „ борба сред технодемокрация и техноавтокрация ”. Често се приказва за „ китайския змей, който желае да погълне света и диша огън от устата си ”. Наративът е „ плашилото от Китай ”, само че това несъмнено е онази дълга игра, за която приказват и в Москва. Целта е построяването на нов международен ред т.е. многополюсен свят, а това по никакъв начин не се нрави на Съединени американски щати и съдружници.
Колкото и да е необичайно, китайската тема е по първите страници на сериозната западна преса.Украйна и Зеленски очевидно са отстъпили първото място в дневния ред. Там се кроят други проекти и те нямат общо с „ смяна името на Русия ”. Същественото е, че по отношение на Пекин и републиканци, и демократи са на едно и също мнение за политиките, които Съединени американски щати би трябвало да водят. В Камарата на представителите даже е основана „ Изборна комисия за стратегическо състезание сред Съединени американски щати и ККП ”. Както се споделя, боязън лозе пази. Но ККП е избрана като „ екзистенциална опасност за Съединени американски щати ”. И то на стадий, когато стопанските системи на Съединени американски щати и Китай са преплетени. Но това не пречи Пекин да приканва Европа да стане „ самостоятелна ” и самостоятелна. В отговор Вашингтон споделя, че се разиграва „ китайски валс ”, чиято цел е „ да глобализират новата Студена война с Китай като го изтласкат от демократичната международна икономическа система ”. Опитват се да накарат всички съдружници да се държат по същия метод. Но Европа нещо се мръщи. Иска доказателства, че Китай „ изнася оръжие за Русия по отношение на нашествието в Украйна ”. А Вашингтон упорства да се организира политика на свързване на Китай с войната в Украйна. Китай, естествено, отхвърля доставки на оръжия за Русия и Украйна и дори показа своя проект за спокойно решение на „ украинския спор ”. Администрацията на Байдън омаловажи този проект на Пекин. Според Китай повода е, че Съединени американски щати не се интересуват от края на войната, а от нейното удължение. Така се ускорява убеждeнието, че „ спорът в Украйна е прокси война сред Съединени американски щати и Русия ”.
Каквото и да се твърди обаче, факт е, че Китай най-сетне излезе пред целия свят с новите си визии за външната политика и интернационалните връзки. Открито споделя, че нейната дипломация не е като тази на Съединени американски щати. Предпочита се тъй наречените „ китайски разговор ” с различни на западния вид политики. Предлагат се нови страници в връзките сред страните и се подчертава върху вложения, инфраструктура и миротворчески акции. Става въпрос за способи на разрешаване на спорове сред страните и даже при военни дейности. Само посредством съвещания и разговор. Тези визии намират добър банкет в разрастващите се страни. Онези страни, които резервираха неутралитет във връзка с „ спора в Украйна ”, както се показват в Пекин, и не пожелаха да взимат страна. Те най-силно усетиха ролята на войната върху доставките на жито, торове и храни. А за неоколониалната политика на западния свят дори нямат предпочитание за диалози. Там е онази тънка линия, върху която градят връзките с тези страни и Русия, и Китай. Няма спор, че пъртината в Близкия изток, т.е. мюсюлманският свят, бе прокарана от Русия. Включително с форумите Русия-Африка и в последно време Русия-Ислямски свят. Отделно са визитите на Лавров в Африка и Персийския залив, където през декември на аудиенция в Саудитска Арабия бе и Си Дзинпин. Едва ли може да се назова сериозна конкуренция, само че връзките САЩ-Китай несъмнено към този момент са проблематични и постоянно с недоразумения. Основно поради Тайван, който съгласно Пекин е вътрешен въпрос, а Съединени американски щати го дефинират като „ стратегически интерес ”. Сигурно по тази причина и Китай споделя, че „ в случай че Съединени американски щати не си трансформират политиката към Китай, ще има спор ”. Казват, че това на китайски значи война. Едва ли, тъй като комерсиалните връзки са в огромен размер и даже украинската рецесия не им се отрази.Същественото е, че Китай показва нов метод в интернационален проект и не крие упоритости за съществена роля в геополитиката. Набрал е икономическа мощност, планува нов растеж на разноските за армията си и не пести сили за съвременно въоръжение. Западът може и да е единен след СВО на Русия, само че с укрепналите стратигечески връзки с Русия и необятния взор към останалия свят Пекин дава сигнали, че предстоят „ китайски времена ”.Въпросът е подготвен ли е Западът, в това число България за новия съвременен Китай.
Ако на неотдавнашната среща на Урсула декор Дер Лайен с Джо Байдън във Вашингтон е казано, че „ Съединени американски щати и Европейски Съюз са на една и съща страница ”, това дали се отнася и за политиката към Китай? Защото е известно, че за Европа Китай е прекомерно огромен, с цел да се лиши от него. Достатъчно е, че загубата на съветския пазар и отвод от енергийни доставки от Русия сложиха Брюксел на колене. Без значение какво друго се приказва.. Дори служителите в Европейски Съюз са наясно, че не е по силите на Европа да се бори против Пекин в нарушаване на разпоредбите в интернационалната търговия, което Съединени американски щати могат да си разрешат. И без доста публичност е видно, че Европейски Съюз не е там, където са Съединени американски щати във връзка с Китай. Плахо се поднасят предпочитания за търсене на способи за работа с Пекин. Особено след постигнатата договорка сред Саудитска Арабия и Иран с посредничеството на Китай,. Това в действителност е „ победа на новия модел на китайската дипломация ”, както пишат множеството международни медии. Избраният за трети мандат водач на Китай, Си Дзинпин, в действителност сподели новото лице на страната си като международна мощ откакто се е постигнало съглашение за стратегическо доближаване сред Риад и Техеран, сунити и шиити, инициирано от Пекин. Възстановяаването на дипломатическите връзки сред двете великански петролни страни, Саудитска Арабия и Иран, и изпращането на посланици в тях в границите на два месеца няма по какъв начин да не докара до радикални промени в района на Близкия изток. Очакванията са да се постави завършек на войната в Йемен, да се подобрят връзките Дамаск/Риад, а Ливан да се отърве от вътрешните си войни и борби. Пекин към този момент съобщи, че е неотложно Съединени американски щати да се изтеглят от региона в Сирия, където са ситуирани 900 американски бойци и то на териториите на петролните полета на страната на Асад. Определено тази политика е съгласувана с Москва, която чака идната седмица външните министри на Русия, Сирия, Турция и включилия се Иран да водят диалози за нормализиране на ситуацията в Сирия и решение на устройството на страната след 12 години революция. За която Пекин в прав текст споделя, че е инициирана от „ неназовани непознати сили ”. Същото като за Украйна. Но договорката Саудитска Арабия/Иран при всички случаи ще накара и Израел да бъде „ по-мъдър, внимателен и деликатен ” във връзка с Иран, Йемен, Сирия, Ливан и Палестина. А това може да се отрази и на вътрешната политика на Тел Авив. Очакванията са и за начало на нови военни съглашения на страните от района с Китай.
Невероятно е, че единствено за 40 години Китай се трансформира във втората по величина стопанска система в света. Първо Китай бе в листата на Съединени американски щати за „ неприятните ”. После е наименуван „ не толкоз неприятен, колкото Съюз на съветските социалистически републики ”. Следва интервал, в който Китай е отстранен от плакатите с „ Издирвани ”. Медиите във Вашингтон стартират да пишат, че „ би трябвало да се разбере Китай ”. Нещо като мненията за Русия след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. През 70-ге години излиза и книга „ Когато Китай се пробужда ” на френския дипломат Ален Пейрефит. Започват покупко-продажби с Пекин, които носят невероятни пари за финансовия капитал на Съединени американски щати, само че преместването на производствато в Китай срутва бялата американска работническа класа. Но Китай е в еуфорията на своята рационализация по китайски модел.Растат разкази за „ нов Китай ”. Всъщност новият Китай е присъединяване в световната икономическа система, което води и до смяна в интерес на западните полезности. Медиите в Съединени американски щати изиграват значима роля за основаване на публично мнение в интерес на Китай. Възхвалява се „ завладяващата позиция ” на растежа на индустриалния бранш на модернизацията на Китай. Поднебесната е с разкази за „ ослепителната история на триумфа ”. Китай се определя като „ незаместим сътрудник за струпване на капитал от световния капитализъм ”. Но на процедура Китай не остана „ световната работилница на индустриалния капитализъм ”, както пишат във Вашингтон. Определят го като минус. А когато Пекин стартира да излиза от избраната му роля, „ веждите се сплетоха ”, споделят именити щатски коментатори. „ Китайските разкази ” сложиха на напред във времето „ китайският песимизъм ”, споделят англосаксонски наблюдаващи. И изводът е, че „ китайците не са това, което си мислехме ”. Даже назовават Китай „ вълк в овча кожа ”, който „ дебнел в засада, с цел да изяде и Америка незабавно щом тя отслабне ”. Излизат романи, в които китайците стоят зад руснаците и севернокорейците. Последните „ вредят на Съединени американски щати по разнообразни способи ”.
Разбира се, че има американски компании, които не поддържат такива враждебни трудове и непремерени изявления. Има дори отзиви за „ Г-2 ” т.е. Съединени американски щати и Китай, които трябвало да си сътрудничат и да имат думата като равноправни участници в световната система. Но те несъмнено са малцинство. И трансформират под въздействие на новите събития мненията си. Сега Китай е „ най-лошият от групата ”.Дори Съюз на съветските социалистически републики не бил „ толкоз неприятен ”.Преобладават отзиви, че Китай желае да измести Съединени американски щати като „ началник на международния ред ”.Затова Пекин възнамерявал „ метастази ” във всички области на международната стопанска система. Сигурно имат поради „ Един пояс, веднъж ”, само че договорката с Иран и Саудитска Арабия демонстрира нещо по-различно. Има логичност в някои китайски отзиви,че изявления за „ новия изверг ”, който бил „ екзистенциална заплаха ” в действителност потвърждава боязън от изместване на хегемон № 1 от Китай.. Удобна идея за оправдаване на дейстгвия, които да предотвратят „ триумфа на неприятния ”. Пекин към този момент разгласи, че тази политика на Съединени американски щати в действителност е оповестяване на нова Студена война, която Вашингтон показва като „ борба сред технодемокрация и техноавтокрация ”. Често се приказва за „ китайския змей, който желае да погълне света и диша огън от устата си ”. Наративът е „ плашилото от Китай ”, само че това несъмнено е онази дълга игра, за която приказват и в Москва. Целта е построяването на нов международен ред т.е. многополюсен свят, а това по никакъв начин не се нрави на Съединени американски щати и съдружници.
Колкото и да е необичайно, китайската тема е по първите страници на сериозната западна преса.Украйна и Зеленски очевидно са отстъпили първото място в дневния ред. Там се кроят други проекти и те нямат общо с „ смяна името на Русия ”. Същественото е, че по отношение на Пекин и републиканци, и демократи са на едно и също мнение за политиките, които Съединени американски щати би трябвало да водят. В Камарата на представителите даже е основана „ Изборна комисия за стратегическо състезание сред Съединени американски щати и ККП ”. Както се споделя, боязън лозе пази. Но ККП е избрана като „ екзистенциална опасност за Съединени американски щати ”. И то на стадий, когато стопанските системи на Съединени американски щати и Китай са преплетени. Но това не пречи Пекин да приканва Европа да стане „ самостоятелна ” и самостоятелна. В отговор Вашингтон споделя, че се разиграва „ китайски валс ”, чиято цел е „ да глобализират новата Студена война с Китай като го изтласкат от демократичната международна икономическа система ”. Опитват се да накарат всички съдружници да се държат по същия метод. Но Европа нещо се мръщи. Иска доказателства, че Китай „ изнася оръжие за Русия по отношение на нашествието в Украйна ”. А Вашингтон упорства да се организира политика на свързване на Китай с войната в Украйна. Китай, естествено, отхвърля доставки на оръжия за Русия и Украйна и дори показа своя проект за спокойно решение на „ украинския спор ”. Администрацията на Байдън омаловажи този проект на Пекин. Според Китай повода е, че Съединени американски щати не се интересуват от края на войната, а от нейното удължение. Така се ускорява убеждeнието, че „ спорът в Украйна е прокси война сред Съединени американски щати и Русия ”.
Каквото и да се твърди обаче, факт е, че Китай най-сетне излезе пред целия свят с новите си визии за външната политика и интернационалните връзки. Открито споделя, че нейната дипломация не е като тази на Съединени американски щати. Предпочита се тъй наречените „ китайски разговор ” с различни на западния вид политики. Предлагат се нови страници в връзките сред страните и се подчертава върху вложения, инфраструктура и миротворчески акции. Става въпрос за способи на разрешаване на спорове сред страните и даже при военни дейности. Само посредством съвещания и разговор. Тези визии намират добър банкет в разрастващите се страни. Онези страни, които резервираха неутралитет във връзка с „ спора в Украйна ”, както се показват в Пекин, и не пожелаха да взимат страна. Те най-силно усетиха ролята на войната върху доставките на жито, торове и храни. А за неоколониалната политика на западния свят дори нямат предпочитание за диалози. Там е онази тънка линия, върху която градят връзките с тези страни и Русия, и Китай. Няма спор, че пъртината в Близкия изток, т.е. мюсюлманският свят, бе прокарана от Русия. Включително с форумите Русия-Африка и в последно време Русия-Ислямски свят. Отделно са визитите на Лавров в Африка и Персийския залив, където през декември на аудиенция в Саудитска Арабия бе и Си Дзинпин. Едва ли може да се назова сериозна конкуренция, само че връзките САЩ-Китай несъмнено към този момент са проблематични и постоянно с недоразумения. Основно поради Тайван, който съгласно Пекин е вътрешен въпрос, а Съединени американски щати го дефинират като „ стратегически интерес ”. Сигурно по тази причина и Китай споделя, че „ в случай че Съединени американски щати не си трансформират политиката към Китай, ще има спор ”. Казват, че това на китайски значи война. Едва ли, тъй като комерсиалните връзки са в огромен размер и даже украинската рецесия не им се отрази.Същественото е, че Китай показва нов метод в интернационален проект и не крие упоритости за съществена роля в геополитиката. Набрал е икономическа мощност, планува нов растеж на разноските за армията си и не пести сили за съвременно въоръжение. Западът може и да е единен след СВО на Русия, само че с укрепналите стратигечески връзки с Русия и необятния взор към останалия свят Пекин дава сигнали, че предстоят „ китайски времена ”.Въпросът е подготвен ли е Западът, в това число България за новия съвременен Китай.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ