Организациите по цял свят стават все по-умели в увеличаването на

Организациите по целия свят стават все по-умели в увеличението на продуктивността, подобряването на маржовете и печеленето на пари.Какво може обаче да кажем за щастието на работното място? Множество изследвания демонстрират, че сред 70% и 80% от чиновниците не са ангажирани с работата си. Имайки поради обстоятелството, че прекарваме голяма част от живота си на работното място, това може да бъде сериозен проблем. Независимо дали не разполагат с лукса да се любуват на работата си или са предразположени към това да гледат на нея като на „ належащо зло “, щастието на работното място наподобява не е приоритет за доста хора.

Книгата „ Happywork ” на Крис Реймър e ободрителен и самоуверен взор върху професионалния живот. Тя предлага проект за основаване на  по-добра фирмена просвета посредством истории за най-лошата такава. Основната теза на Крис е, че щастието на работното място е от решаващо значение освен за вашата продуктивност и успеваемост, само че и за персоналното ви здраве и връзките ви с вашите близки.

За да схвана по-добре какви са главните съставки за създаване на фирмена просвета, при която всички чиновници са щастливи, здрави и продуктивни, аз помолих Крис да показа с мен чертите, присъщи за токсичната фирмена просвета. Ето някои от тях:

Спестявате позитивната противоположна връзка

Но не се свените да критикувате. Смятате, че положителните думи ще накарат хората да станат арогантни. За вас позитивната противоположна връзка е просто HR тактичност, за която нямате време. Вярвате, че хората би трябвало да се опасяват от, защото това би трябвало да предотврати неуспехите.

Преписвате си заслугите за непознати триумфи

В последна сметка, нали вие сте ги назначили на работа? Смятате, че заслужавате цялата популярност и че триумфът на вашия служител никога нямаше да се случи без вас. Освен това, служителят ви най-вероятно е щял да се изложи, в случай че не бяхте оценили концепцията му и не си я бяхте присвоили за своя лична.

Карате чиновниците си да се съревновават между тях

Да, вие сте в непрекъсната конкуренция с външни компании, които се борят с вас за пазарен дял. Защо обаче да не насърчите и съревнованието в границите на компанията? В Крайна сметка, по този начин ще разграничите мощните от слабите. Няма значение, че създавате неприятна конюнктура на работа, в която хората не са насърчавани да си сътрудничат, а гледат на сътрудниците си като на съперници.

Пренебрегвате положителните хрумвания на вашите чиновници

Има ли въобще смисъл да се вслушвате в техните думи, с изключение на когато концепциите им си коства да бъдат присвоени? Все отново вие сте индивида с купите и компетенциите. Има причина вие да ръководите а другите да ви следват, нали? Имайки поради лимитираното време, с което разполагате, за какво да влагате старания в чуване на другите, когато вие знаете най-добре всичко най-добре?

Наказвате напускащите чиновници

Смятате хората, които напущат вашата организация, за предатели. Те би трябвало да бъдат осъдени за това си решение, даже в случай че по този метод оправдавате решението им да изоставен! Според вас подчинените ви би трябвало да знаят, че всяка демонстрация на непочтеност ще им коства скъпо.

Създавайки това работно място на ужасите, вие ще максимизирате облагата на вашите акционери и ще изживеете фантазията на всеки безжалостен капиталист. Разбира се, алтернативата е да изградите щастливо работно място, което дава приоритет на здравето и благосъстоянието на чиновници. Каквато и да е ролята ви компанията, вие можете да бъдете част от казуса или част от решението.

…………..

Дейв Карпен за