Референдумите за влизане на 4 украински области в Русия започнаха, какво значи това
Определено се касае за ескалация, каквато до момента не сме виждали в седемте месеца на спора сред Киев и Москва
Референдумите в четирите района на Украйна, който са под непълен съветски надзор, започнаха. В Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск към този момент е стартирала процедурата, с която локалното население ще реши дали да се причисли „ непринудено ” към Руската федерация, или да остане в рамките на Украйна, а резултатът от вота ще бъде основен за бъдещето на военния спор сред двете страни. Макар западната общественост изрично да отхвърля референдумите като „ нелегитимни ”, те сигурно ще бъдат употребявани от Москва, с цел да оправдае своята интервенция на украинска територия, с която „ денацифицира ” страната.
Реално тактиката на Путин наподобява транспарантна – афишира референдуми, които да „ потвърдят ”, че районите желаят да са независими; резултатът, явно излиза в поддръжка на присъединението към РФ – било то под напън или поради действителните ползи на хората там; по-късно териториите, които по този начин или другояче на 21 февруари Москва разгласи за самостоятелни, се причисляват към Русия и по-късно всяка офанзива против тях се смята за нахлуване над територията на Федерацията. Уловката е, че с подобен ход напрежението действително ескалира, тъй като в случай че до момента Путин „ толерираше ” офанзивите против своите бойци с съвременни оръжия, предоставени от НАТО, след приемането на четирите района към РФ такива набези към този момент ще са в очите му директна офанзива на НАТО против Русия. А това значи война.
Не е инцидентен таймингът на така наречен „ частична готовност ”. Тя съставлява индикативен ход за това какъв брой отчайващо наподобява ситуацията на фронта след относително сполучливата контраатака на Украйна, само че в това време пробва да показва на Запада, че „ нещата загрубяват ”. И въпреки към момента публично Путин да не е оповестил война, продължаващата „ специфична военна интервенция ” несъмнено излиза отвън надзор за Москва, която в този момент наподобява застрашена освен на фронта, само че и на своя територия. Това е ясно от растящото неодобрение на хората там, само че и от крайното разделяне в цяла Русия сред млади и остарели – първите са върли критици на „ режима ” на Путин, а вторите – негови очевидни поддръжници. Очевидно е в този смисъл за какво на редица летища се редят опашки от точно младежи, които се стремят да изоставен страната преди да е станало прекомерно късно и да се озоват на фронта. Мобилизацията наподобява цели и точно да отбрани въпросните райони, при положение, че те бъдат приети за част от Федерацията.
В същото време от Москва наподобява са помислили и за това. С смяна в законодателството и леки промени на избрани текстове бе криминализирано и застрашено с години затвор дезертьорството, залавянето от непознати войски и неявяването на боен пункт след апел за готовност. Остава неразбираемо обаче каква ще е ориста на хилядите млади руснаци, които въпреки всичко съумяха да изоставен страната по направление Турция, Финландия, Монголия и други прилежащи или другарски на РФ страни.
Ситуацията несъмнено не наподобява оптимистична. Ако бъдат присъдинени към Русия Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск, то това безспорно ще докара до това спорът да продължи с нови сили и през зимата. Вместо да работят по дипломация и в посока преустановяване на войната и загубата на човешки животи, Русия и Украйна твърдоглаво не престават да поддържат своите биещи се тези.
Москва е безапелационна – Украйна се ръководи от неонацисти, които би трябвало да бъдат разгромени. Това обаче на процедура звучи в подтекста на настоящето време като наричането на борците за социализъм по време на царска България „ антифашисти ”. От друга страна Зеленски също е уверен – Русия е фашистка страна, която неоснователно е нападнала суверенна Украйна.
И двете позиции са неправилни обаче. Сегашният спор е артикул на години политически и геополитически игри. Несъмнено експанзията на изток на НАТО – съюз, основан след края на Втората международна война за отбрана от възможна офанзива от Съюз на съветските социалистически републики, който все още наподобява изгубил смисъла си, има отношение към протичащото се. Обграждането на Русия с военни бази и последователно присламчване на прилежащи на нея страни към НАТО, също не дава добър сигнал за „ добросъседство ”.
В същото време доктрината на Русия, която Путин проповядва, наподобява е такава на империализъм и възвръщане на Съветския съюз, както самият президент е загатвал неведнъж. Но за империи в 21 век няма място, а офанзивата на суверенна, най-малко съгласно настоящето интернационално право, Украйна, съставлява явен акт на експанзия, който не може да бъде признат от никоя страна в Европа, каквито и да са аргументите за нея. Никакви оправдания и никакви политически говорения няма да трансформират този факт.
При всички случаи обаче референдумите няма да бъдат приети за законни от Запада. В спор, в който двете страни са на диаметрално противоположни гледни точки и с различени хрумвания за това по какъв начин би трябвало да работи светът обаче това няма значение, тъй като Москва ще ги признае. А за нея – в случай че четирите области разгласят своето „ предпочитание ” да са част от Федерацията, това ще е задоволително като опрощение за спомагателна ескалация. Не са за подценяване и заканите от Москва, в които се оповестява, че „ няма да се поколебае ” да отбрани своите територии с всички налични начини – в това число и нуклеарната триада.
Най-доброто, на което можем да се надяваме действително е деескалация, само че за такава няма изгледи. А с оповестяването на въпросните референдуми и с повишението на напрежението в Украйна поради тях, в Европа стартират мощно да натискат и нас, в България, да заемем безапелационна позиция за спора. Такава обаче може да заеме единствено и само работещо държавно управление, каквото все още няма изгледи да има. И тъкмо по тази причина може би след 2 октомври ще забележим съдружен кабинет, за който малко на брой на този стадий подозират, че може да съществува.
Референдумите в четирите района на Украйна, който са под непълен съветски надзор, започнаха. В Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск към този момент е стартирала процедурата, с която локалното население ще реши дали да се причисли „ непринудено ” към Руската федерация, или да остане в рамките на Украйна, а резултатът от вота ще бъде основен за бъдещето на военния спор сред двете страни. Макар западната общественост изрично да отхвърля референдумите като „ нелегитимни ”, те сигурно ще бъдат употребявани от Москва, с цел да оправдае своята интервенция на украинска територия, с която „ денацифицира ” страната.
Реално тактиката на Путин наподобява транспарантна – афишира референдуми, които да „ потвърдят ”, че районите желаят да са независими; резултатът, явно излиза в поддръжка на присъединението към РФ – било то под напън или поради действителните ползи на хората там; по-късно териториите, които по този начин или другояче на 21 февруари Москва разгласи за самостоятелни, се причисляват към Русия и по-късно всяка офанзива против тях се смята за нахлуване над територията на Федерацията. Уловката е, че с подобен ход напрежението действително ескалира, тъй като в случай че до момента Путин „ толерираше ” офанзивите против своите бойци с съвременни оръжия, предоставени от НАТО, след приемането на четирите района към РФ такива набези към този момент ще са в очите му директна офанзива на НАТО против Русия. А това значи война.
Не е инцидентен таймингът на така наречен „ частична готовност ”. Тя съставлява индикативен ход за това какъв брой отчайващо наподобява ситуацията на фронта след относително сполучливата контраатака на Украйна, само че в това време пробва да показва на Запада, че „ нещата загрубяват ”. И въпреки към момента публично Путин да не е оповестил война, продължаващата „ специфична военна интервенция ” несъмнено излиза отвън надзор за Москва, която в този момент наподобява застрашена освен на фронта, само че и на своя територия. Това е ясно от растящото неодобрение на хората там, само че и от крайното разделяне в цяла Русия сред млади и остарели – първите са върли критици на „ режима ” на Путин, а вторите – негови очевидни поддръжници. Очевидно е в този смисъл за какво на редица летища се редят опашки от точно младежи, които се стремят да изоставен страната преди да е станало прекомерно късно и да се озоват на фронта. Мобилизацията наподобява цели и точно да отбрани въпросните райони, при положение, че те бъдат приети за част от Федерацията.
В същото време от Москва наподобява са помислили и за това. С смяна в законодателството и леки промени на избрани текстове бе криминализирано и застрашено с години затвор дезертьорството, залавянето от непознати войски и неявяването на боен пункт след апел за готовност. Остава неразбираемо обаче каква ще е ориста на хилядите млади руснаци, които въпреки всичко съумяха да изоставен страната по направление Турция, Финландия, Монголия и други прилежащи или другарски на РФ страни.
Ситуацията несъмнено не наподобява оптимистична. Ако бъдат присъдинени към Русия Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск, то това безспорно ще докара до това спорът да продължи с нови сили и през зимата. Вместо да работят по дипломация и в посока преустановяване на войната и загубата на човешки животи, Русия и Украйна твърдоглаво не престават да поддържат своите биещи се тези.
Москва е безапелационна – Украйна се ръководи от неонацисти, които би трябвало да бъдат разгромени. Това обаче на процедура звучи в подтекста на настоящето време като наричането на борците за социализъм по време на царска България „ антифашисти ”. От друга страна Зеленски също е уверен – Русия е фашистка страна, която неоснователно е нападнала суверенна Украйна.
И двете позиции са неправилни обаче. Сегашният спор е артикул на години политически и геополитически игри. Несъмнено експанзията на изток на НАТО – съюз, основан след края на Втората международна война за отбрана от възможна офанзива от Съюз на съветските социалистически републики, който все още наподобява изгубил смисъла си, има отношение към протичащото се. Обграждането на Русия с военни бази и последователно присламчване на прилежащи на нея страни към НАТО, също не дава добър сигнал за „ добросъседство ”.
В същото време доктрината на Русия, която Путин проповядва, наподобява е такава на империализъм и възвръщане на Съветския съюз, както самият президент е загатвал неведнъж. Но за империи в 21 век няма място, а офанзивата на суверенна, най-малко съгласно настоящето интернационално право, Украйна, съставлява явен акт на експанзия, който не може да бъде признат от никоя страна в Европа, каквито и да са аргументите за нея. Никакви оправдания и никакви политически говорения няма да трансформират този факт.
При всички случаи обаче референдумите няма да бъдат приети за законни от Запада. В спор, в който двете страни са на диаметрално противоположни гледни точки и с различени хрумвания за това по какъв начин би трябвало да работи светът обаче това няма значение, тъй като Москва ще ги признае. А за нея – в случай че четирите области разгласят своето „ предпочитание ” да са част от Федерацията, това ще е задоволително като опрощение за спомагателна ескалация. Не са за подценяване и заканите от Москва, в които се оповестява, че „ няма да се поколебае ” да отбрани своите територии с всички налични начини – в това число и нуклеарната триада.
Най-доброто, на което можем да се надяваме действително е деескалация, само че за такава няма изгледи. А с оповестяването на въпросните референдуми и с повишението на напрежението в Украйна поради тях, в Европа стартират мощно да натискат и нас, в България, да заемем безапелационна позиция за спора. Такава обаче може да заеме единствено и само работещо държавно управление, каквото все още няма изгледи да има. И тъкмо по тази причина може би след 2 октомври ще забележим съдружен кабинет, за който малко на брой на този стадий подозират, че може да съществува.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ