Опиумен мак, кадифени зърна, глог, върбова кора - природните екстракти

...
Опиумен мак, кадифени зърна, глог, върбова кора - природните екстракти
Коментари Харесай

Природните лекарства, които наистина спасяват


Опиумен мак, кадифени зърна, глог, върбова кора - естествените екстракти могат да бъдат животоспасяващи. При това вълшебните свойства на растенията още не са изследвани до дъно - те още крият секрети за актуалната медицина.

Лечебната мощ на природата още крие секрети

Макар билковите медикаменти постоянно да са подценявани и считани за непросветен мегод, над една трета от актуалните лекарства са получени директно или индиректно таман от растения, микроорганизми и животни.
Редакцията предлага
Сега учени от изследователския институт " Скрипс " в щата Калифорния са открили, че химикал, съдържащ се в кората на дървото Galbulimima belgraveana, има психотропен резултат, който може да помогне при лекуването на меланхолия и тревога. Дървото пораства единствено в отдалечените тропически гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия. Коренното население от дълго време го употребява като лечебно средство против болки и против температура.

" Това демонстрира, че новата терапевтика към момента крие секрети за западната медицина. Има обичайни медикаменти, които към момента чакат да бъдат проучени ", споделя ръководителят на проучването Райън Шенви, който е професор по химия.

Вероятно най-известният образец за лекарство, извлечено от растителен тип, е опиумът. Той се употребява за облекчение на болките от над 4000 години. От опиумния мак се вършат опиатите морфин и кодеин, които имат мощно влияние върху централната нервна система.

Но кои други медикаменти на растителна основа от древността се отличават с медицински свойства? И до каква степен солидни са научните доказателства за тяхното влияние?

Кадифените зърна въздействат на Паркинсона

Кадифеният фасул (Mucuna pruriens) се употребява в античната индийска аюрведична медицина, както и в китайската към този момент над три хилядолетия. Древни текстове описват, че лечители са употребявали неговите екстракти, с цел да понижат треперенето на пациентите и да овладеят заболяването, която през днешния ден назоваваме.

Изследванията демонстрират, че кадифеният фасул съдържа съставна част, наречена леводопа. Тъкмо това е лекарството, което през днешния ден се ползва за лекуване на заболяването на Паркинсон. Леводопа оказва помощ за прекъсване на тремора - тя усилва допаминовите сигнали към мозъка, които управляват придвижването.

Кадифените зърна - спасението от Паркинсон

Модерното приложение на леводопа стартира при започване на 20-ти век, когато полският биохимик Казимир Функ съумява да я синтезира. Десетилетия по-късно, през 60-те години на предишния век, учените откриват, че съставката може да се употребява за прекъсване на треперенето на пациенти с Паркинсон. Лекарството е същинска гражданска война в битката със болестта и играе и до през днешния ден основна роля в неговото лекуване.

Глогът оказва помощ при сърдечно-съдови болести?

Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са разказани за първи път от гръцкия доктор Диоскорид през първи век и от китайския доктор Тан-Бен-Као през седми век.

Клинични тествания в сходство със актуалните стандарти са открили, че глогът намалява кръвното налягане. Респективно би могъл да е от изгода и за лекуването на сърдечно-съдови болести. Плодовете на глога съдържат съединения със забележителна антиоксидантна интензивност.

Екстрактите на глога обаче към момента не са подобаващи за всеобща здравна приложимост - изследванията не престават. Необходими са по-прецизни проучвания, с цел да се оцени вярно дълготрайното му приложение при разнообразни болести.

Кората от тихоокеанския тис въздейства благотворно на рака

Тисовете заемат особено място в европейската митология на медицината. Повечето елементи на дървото са доста отровни. В предишното това е предизвиквало асоциации както със гибелта, по този начин и с безсмъртието. Тисът участва да вземем за пример.

Но най-полезни медицински качества има един тип тисово дърво, което пораства в Северна Америка - става въпрос за тихоокеанския тис (Taxus brevifolia). През 60-те години на 20-и век учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях - така наречен паклитаксел, се ползва като дейно лекарство при лекуването на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите кафези да се развъждат и по този начин да спре развиването на заболяването.

Чудодейното лекарство от върбова кора

Кората от върба е друго обичайно лекарство с дълга история. Преди 4000 години в античен Шумер и Египет тя била употребена за облекчение на болките и от този момент се е трансформирала във значима част от медицината.

Върбовата кора също е с потвърдени лечебни свойства

Върбовата кора съдържа съединяване, наречено салицин. Впоследствие то изиграва главно значение за откриването на аспирина -.

Аспиринът има разнообразни медицински свойства. Сред тях са облекчението на болките, намаляването на температурата и предотвратяването на инсулти. За първи път влиза в всеобща приложимост като средство против високата температура при пандемията от грип през 1918-а година.

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР