Спортистите и депресията: шампионите вече не се прикриват
Open. Отворено. Направо разтворено допустимо най-широко. Шкафчето в съблекалнята на спортистите към този момент е отключено и ключът не се знае къде е, а призраците стартират да излизат на открито. Един след различен.
Пусна ги една от суперзвездите на НБА – Кевин Лав от Кливланд Кевълиърс (22 642 350 $ годишна заплата), тръгнал по стъпките на своя сътрудник ДеМар ДеРозан от Торонто Раптърс, който към този момент бе разказал за своето пътешестване в тъмните глъбини на депресията: „ Дойде изведнъж, като че ли от нищото, само че изцяло действително. Като строшаване на ръката или изкълчване на глезена. Чувството бе все едно мозъкът ми напираше да излезе от главата.”
Така ненадейно пристигнала паник офанзивата, поради която Лав избяга от терена по време на един таймаут посред мач, изгуби се в търсене на съблекалнята и се свлече лежащ на земята, както бил открит от медицинския щаб на Кевълиърс. „ От него миг насетне се промени съвсем всичко, което съм си мислел за душевното ми здраве”, споделя крилото.
Отровената топка най-после попадна в краката на Андре Гомеш, полузащитник на Барселона и националния отбор на Португалия: „ Не се усещам добре на терена и се стигна до такава степен да се опасявам да изляза на улицата поради възприятието на позор.” Тази „ асистенция” отиде след това към сътрудника му Пер Мертезакер, централен бранител на Арсенал и Германия (напусна националния тим след 104 изиграни мача за него). Той описа по какъв начин преди всеки мач от наближаващата края си дълга негова кариера е бил малтретиран от зашеметяване и е повръщал: „ Не мога повече. Утешението ми е в това, че единствено след няколко месеца най-сетне ще бъда свободен.”
Паник офанзивите и депресията при професионалните спортисти ги е имало постоянно. През октомври 2015 година международният профсъюз на футболистите FifPro популяризира потресаващи резултати от проучване, извършено сред 826 играчи от 11 страни. То сподели, че от проблеми с душевното здраве страдат цели 38% от интервюираните. Ключовата разлика сред тогава и през днешния ден е една.
„ Тя е там, че през днешния ден за казуса се приказва на всеослушание. Това е като отворена кутия на Пандора. Вече нищо няма да бъде същото – акцентира лекар Марчела Марконе, която е състезателен психолог и психотерапевт, създател на няколко книги по тематиката. – В този проект даването на образец и неговото следване има доста значима роля. Щом един огромен първенец като Андре Агаси може да признае своите недостатъци в психическо отношение в автобиографията си „ Открито”, и други професионални спортисти се усещат по-освободени да го сторят. Дори и Джанлуиджи Буфон се отвори за своите душевни проблеми и неговият избор окуражи доста от сътрудниците му да го последват. Това бе решаващо.”
Лав се „ изповяда” в колонка за уеб страницата Player’s Tribune, в който професионалните спортисти могат да се разкрият за мъчещите ги демони без цензуриране или пречистване. Андре Гомеш се отвори пред испанското издание „ Паненка”. Грегорио Палтриниери пък написа цяла книга – „ Тежестта на водата”, в която приказва за любовта си към и страха си от плуването. „ Преди игрите в Рио де Жанейро – показа той за нашия вестник, – постоянно си бях мислел, че никой огромен състезател не страда от такива душевни разрушения. Оказа се обаче, че нещата изобщо не стоят по този начин. И урокът на Кевин Лав е доста значим: това да имаш компликации и да приказваш намерено за тях не те принизява – нито като мъж, нито като човек, нито като състезател. Напротив, през днешния ден Лав е по-голям отпреди.”
Дори и за хората на „ Камп Ноу” Андре Гомеш стори добре, че описа за своите проблеми. Привържениците на Барса го приветстваха, откакто преди този момент толкоз пъти безмилостно го освиркваха. В днешния ден и свят натискът е повишен неимоверно, тъй като към неоправдателни фактори като публиката и обичайните медии се прибавиха и обществените мрежи. А тази разлика е сензитивна.
„ Този напън идва от основите, по тази причина е и по-бързо разпростиращ се в мозъка на спортиста – изяснява Марконе. – Навремето той се сблъскваше единствено с вестниците, а през днешния ден чете всички хорски отзиви „ благодарение” на Facebook и Туитър. Ако не си квалифициран за това, то може да те унищожи.”
Изваждането нескрито на душевните недостатъци си остава път, по който вървят към момента малко на брой смели спортисти, „ въпреки че се е трансформирало усещането за патология при спортиста и той през днешния ден гледа на психолога като на естествен член на щаба, като на ментален треньор.” Страхът да бъдеш отхвърлен от външните и изключително от своите хора обаче е свръхголям. „ Един национал на Италия ми сподели, че футболистът просто няма правото да бъде печален – споделя президентът на Италианската асоциация на футболистите Дамиано Томази. – Всички си мислят единствено за заплатите на играчите, само че у тях постоянно се крият персони с всичките всемирен характерности.”
Всеки с шкафчето си. И с ключа за него.
Карлос Пасерини и Паоло Томазели, „ Кориере каузи сера”
Пусна ги една от суперзвездите на НБА – Кевин Лав от Кливланд Кевълиърс (22 642 350 $ годишна заплата), тръгнал по стъпките на своя сътрудник ДеМар ДеРозан от Торонто Раптърс, който към този момент бе разказал за своето пътешестване в тъмните глъбини на депресията: „ Дойде изведнъж, като че ли от нищото, само че изцяло действително. Като строшаване на ръката или изкълчване на глезена. Чувството бе все едно мозъкът ми напираше да излезе от главата.”
Така ненадейно пристигнала паник офанзивата, поради която Лав избяга от терена по време на един таймаут посред мач, изгуби се в търсене на съблекалнята и се свлече лежащ на земята, както бил открит от медицинския щаб на Кевълиърс. „ От него миг насетне се промени съвсем всичко, което съм си мислел за душевното ми здраве”, споделя крилото.
Отровената топка най-после попадна в краката на Андре Гомеш, полузащитник на Барселона и националния отбор на Португалия: „ Не се усещам добре на терена и се стигна до такава степен да се опасявам да изляза на улицата поради възприятието на позор.” Тази „ асистенция” отиде след това към сътрудника му Пер Мертезакер, централен бранител на Арсенал и Германия (напусна националния тим след 104 изиграни мача за него). Той описа по какъв начин преди всеки мач от наближаващата края си дълга негова кариера е бил малтретиран от зашеметяване и е повръщал: „ Не мога повече. Утешението ми е в това, че единствено след няколко месеца най-сетне ще бъда свободен.”
Паник офанзивите и депресията при професионалните спортисти ги е имало постоянно. През октомври 2015 година международният профсъюз на футболистите FifPro популяризира потресаващи резултати от проучване, извършено сред 826 играчи от 11 страни. То сподели, че от проблеми с душевното здраве страдат цели 38% от интервюираните. Ключовата разлика сред тогава и през днешния ден е една.
„ Тя е там, че през днешния ден за казуса се приказва на всеослушание. Това е като отворена кутия на Пандора. Вече нищо няма да бъде същото – акцентира лекар Марчела Марконе, която е състезателен психолог и психотерапевт, създател на няколко книги по тематиката. – В този проект даването на образец и неговото следване има доста значима роля. Щом един огромен първенец като Андре Агаси може да признае своите недостатъци в психическо отношение в автобиографията си „ Открито”, и други професионални спортисти се усещат по-освободени да го сторят. Дори и Джанлуиджи Буфон се отвори за своите душевни проблеми и неговият избор окуражи доста от сътрудниците му да го последват. Това бе решаващо.”
Лав се „ изповяда” в колонка за уеб страницата Player’s Tribune, в който професионалните спортисти могат да се разкрият за мъчещите ги демони без цензуриране или пречистване. Андре Гомеш се отвори пред испанското издание „ Паненка”. Грегорио Палтриниери пък написа цяла книга – „ Тежестта на водата”, в която приказва за любовта си към и страха си от плуването. „ Преди игрите в Рио де Жанейро – показа той за нашия вестник, – постоянно си бях мислел, че никой огромен състезател не страда от такива душевни разрушения. Оказа се обаче, че нещата изобщо не стоят по този начин. И урокът на Кевин Лав е доста значим: това да имаш компликации и да приказваш намерено за тях не те принизява – нито като мъж, нито като човек, нито като състезател. Напротив, през днешния ден Лав е по-голям отпреди.”
Дори и за хората на „ Камп Ноу” Андре Гомеш стори добре, че описа за своите проблеми. Привържениците на Барса го приветстваха, откакто преди този момент толкоз пъти безмилостно го освиркваха. В днешния ден и свят натискът е повишен неимоверно, тъй като към неоправдателни фактори като публиката и обичайните медии се прибавиха и обществените мрежи. А тази разлика е сензитивна.
„ Този напън идва от основите, по тази причина е и по-бързо разпростиращ се в мозъка на спортиста – изяснява Марконе. – Навремето той се сблъскваше единствено с вестниците, а през днешния ден чете всички хорски отзиви „ благодарение” на Facebook и Туитър. Ако не си квалифициран за това, то може да те унищожи.”
Изваждането нескрито на душевните недостатъци си остава път, по който вървят към момента малко на брой смели спортисти, „ въпреки че се е трансформирало усещането за патология при спортиста и той през днешния ден гледа на психолога като на естествен член на щаба, като на ментален треньор.” Страхът да бъдеш отхвърлен от външните и изключително от своите хора обаче е свръхголям. „ Един национал на Италия ми сподели, че футболистът просто няма правото да бъде печален – споделя президентът на Италианската асоциация на футболистите Дамиано Томази. – Всички си мислят единствено за заплатите на играчите, само че у тях постоянно се крият персони с всичките всемирен характерности.”
Всеки с шкафчето си. И с ключа за него.
Карлос Пасерини и Паоло Томазели, „ Кориере каузи сера”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ