Онлайн видимостта често е просто шум, който медиите съзнателно възпроизвеждат

Онлайн видимостта постоянно е просто звук, който медиите умишлено възпроизвеждат и усилват, с цел да обслужат спонсорите си

На тези демонстрации Gen Z основават динамичността, само че те ги провеждат, не те ги поддържат, не те стартират полемиките, въпреки целеустремено да се основава такова усещане

През последните седмици мантрата, заливаща ни от медиите е, че поколението Gen Z (родено сред средата 90-те и началото 2010-те) стои отпред на митингите, които и сега не престават в България.

Това, видите ли, значи, че щом младите, тези, пред които е бъдещето, най-интелигентните, най-способните, са повели останалите, няма по какъв начин настояванията да не са обективни, а крайният резултат – елементарно предвидим.

Но даже единствено автоматизираното слагане на тъждество сред всички млади и съумелите, е погрешно.

 

Освен в случай че критериите към този момент не са толкоз занижени, че за съумял не се смята този, който има повече интензивност и видеа в обществените мрежи, получава по-голямо отразяване, постоянно даже бива наложен, за основаване на облик, по-близък до младите, до тези, за чиито гласове е битката.

Разбира се, обичайно, когато приказваме за митинги, по-младите са най-гласовити, не се крият от камерите, в противен случай, обичат да се снимат, да ги снимат, те постоянно са и в предните редици на митингите – освен сегашните. Можем да кажем, че и на тези демонстрации, Gen Z основават динамичността.

Но не можем да кажем, че те ги провеждат, че те ги поддържат, че те стартират полемиките.

 

Макар че целеустремено се основава такова усещане, това усещане е както мощно повлияно от обществените мрежи, по този начин и преднамерено непрекъснато внушавано, с цел да обслужи задачите на стоящите зад митинга партии. Ето, младите се подвигнаха, ядосахте ги, значи ще настъпят радикални промени.

Доминацията в интернет сигурно е основен фактор, само че тя по-скоро е насочвана и моделирана от кукловодите, които желаят да пренесат това чувство и на терен, измежду самите митинги. Онлайн видимостта постоянно е просто звук, който медиите умишлено възпроизвеждат и усилват, с цел да обслужат задачите на спонсорите си.

Ако създадем бърз обзор на протестиращите, в действителност доминират младежите, само че по-скоро тези над 25-30, както и фамилните.

 

Организираните, водачите, водачите, са още по-възрастни, там рядко има някой под 35 години, в противен случай, от години доминират едни и същи физиономии, втръснали на всички до болежка. Надали някой е толкоз доверчив да има вяра, че някой 20 годишен може самичък, на мускули и с едната религия, да провежда, координира и обезпечи финансово какъвто и да е митинг.

Gen Z са по-скоро инструментът, който е все по-често употребен от същинските основатели. Те са връзката сред хората, чиито лица не е удачно да огряват митингите, и младите, които доста по-лесно се възпламеняват и имат вяра на наборите си, в сравнение с компрометирани лица, чиито послания са най-вече политически. Те са като мегафони, които усилват посланията и ги преработват, съобразявайки се с усета на приемащите ги, само че те рядко са техен създател.

Цветните плакати, видеата, виковете са това, което първо прави усещане и в действителност притегля още и още хора, само че това е единствено парламата, откъм гърба има съществено проведени структури, захранвани логистично и финансово от много по-опитни и остарели муцуни, които са всичко друго, само че не и наивни, още по-малко пък почтени.

Медиите преднамерено преувеличават ролята на Gen Z – и тъй като им би трябвало повече динамичност, повече звук, повече видимост, а и тъй като младите са най-подходящи, с цел да обслужат посланията, само че и внушенията, които носи всеки митинг.

 

Под светлината на прожекторите, съответно на последните митинги, застанаха няколко известни най-вече в обществените медии млади, които ловко биват налагани, в това число и от избрани партии и политици. Но даже и тук имаше несъгласие, или по-точно, опит за операция на аудиторията, тъй като едно от най-отразяваните в последно време лица, е жена, гонеща 40-те, която сама се пробва да се показа за по-млада в сравнение с е, говорейки от името на всички млади и чиято възраст съзнателно не се загатва на никое място.

Но не следим нищо ново – не за пръв път, когато има по-масови митинги, младите биват посочени за техен мотор.

 

Ако върнем лентата обратно, даже до далечната 90-та (впоследствие и 1997, 2013), всякога присъединяване им бива мощно преекспонирано. Нужни са не повече от 5 минути, с цел да открием добре познатите муцуни и партии, които са организирали последните митинги. Те самите не се крият и държат авторството да им бъде прието. И това не значи, че огромна част от недоволството и рецензиите не са справедливи, в противен случай – такива са. Не значи и че няма потребност от митинги, в противен случай – има. Просто изказванията, че Gen Z са въстанали и са повели националното неодобрение, е целенасочена и извънредно погрешна операция. Те са шумът, даже цветът, онлайн силата, само че не те държат ножа… и парите.

Очевидно е, че обликът на Gen Z като „ мотор на митингите “ е по‑скоро медийна структура, медийно подстрекателство.

 

Тяхната интензивност и известност в обществените мрежи се употребяват стратегически от избрани политически кръгове, с цел да се моделира публичното мнение, да се сътвори усещане за всеобща поддръжка измежду младите, която в действителност не съществува на улицата. Реалните батерии на протестната сила остават отвън фокуса, а Gen Z се трансформират в комфортен знак — инструмент, посредством който се насочва вниманието и се образуват настройки.

Автор: Виктория Георгиева, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News