Онколози: Между 30% и 40% от българите с онкологично заболяване търсят помощ в чужбина
Онкологичната помощ у нас е структурирана анархично, българските онкологични пациенти са отблъснати и нямат доверие в нея, заради което приблизително 30% - 40% от тях напущат страната и търсят избавление в други страни – най-често Турция, Австрия, Германия. За това сигнализира през днешния ден по време на съвещание на парламентарната Комисия по опазването на здравето онкологът доцент Димитър Калев от УМБАЛ „ Св. Марина “ - Варна, който излезе с предложение насъбраният теоретичен и логистичен опит от самодейността МОРЕ и образуваният на тази основа клъстер да бъдат включени като път към реализацията на Националния антираков проект.
Заседанието бе отдадено на тематиката „ Стратегически цели за развиването и усъвършенстването на онкологичните здравни грижи в Република България и нуждата от въвеждане на сложен метод за предварителна защита, скрининг, диагностика, лекуване, следене и качество на живот “, като задачата на полемиката по думите на ръководителя на комисията доцент Антон Тонев е да се сложи начало на серия от диалози сред водещи онколози, представители на изпълнителната и законодателната власт, с цел да са намерят най-хубавите решения и те да намерят място в Националния антираков проект, който е подготвен в примитивен тип.
У нас липсва сложна онкологична грижа, няма скрининг, предварителната защита и профилактиката на рака на практика са изоставени, стадирането на раковото заболяване идва прекомерно късно и положителното лекуване не може да компенсира забавянето, в здравната система няма отношение към болния човек, палиативните грижи са напълно подценени. Около тези заключения се сплотиха участниците в полемиката, множеството от които – водещи онколози с дълготраен клиничен опит.
Според доста от тях е извънредно обезпокоителен фактът, че Специализираната болница за интензивно лекуване по онкология към този момент не извършва водещата си роля като народен противораков център, през последните години равнището на работата й е мощно влошено, тя е натрупала доста негативи и доста изгубено доверие от страна на пациентите. Лош сигнал е и прекратяването на активността на Националния раков указател, считат онколозите.
Депутатът от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев разясни, че Националният раков указател в познатия си тип не може да съществува повече, само че увери, че до 2 месеца указател ще има, той ще бъде на ново, модерно равнище като част от функционалността на Националната здравна осведомителна система. В него ще бъдат включени 68 значими параметри, предложени от специалисти в региона, стана ясно от думите на доктор Симидчиев. Той прикани също по този начин да се мисли за стандартизиране на лекуването с одобрени гайдлайни, защото лечебният метод се разграничава значително в доста случаи. Депутатът от Има Такъв Народ доктор Ивайло Христов заяви, че скринингът е изрично нужен и в скоро време той и сътрудниците му ще внесат в Министерство на здравеопазването планове за 7 скринингови стратегии.
Да бъде въведен календар за онкологична предварителна защита по сходство на имунизационния календар, предложи доцент Антон Тонев. Той аргументира концепцията си с потвърдения факт, че през избран закрепен период и на избрана възраст провеждането на профилактични прегледи и проучвания е извънредно потребно за откриването на някои типове рак и това икономисва доста средства на здравеопазната система.
Най-същественото е ограниченията, които ще се включат в Националния антираков проект, да бъдат финансово обезпечени, акцентира депутатът от Движение за права и свободи доктор Хасан Адемов.
Тази работна среща е първата, тя ще бъде последвана от още такива, с цел да бъдат открити най-ефективните решения, даде обещание доцент Антон Тонев.
Заседанието бе отдадено на тематиката „ Стратегически цели за развиването и усъвършенстването на онкологичните здравни грижи в Република България и нуждата от въвеждане на сложен метод за предварителна защита, скрининг, диагностика, лекуване, следене и качество на живот “, като задачата на полемиката по думите на ръководителя на комисията доцент Антон Тонев е да се сложи начало на серия от диалози сред водещи онколози, представители на изпълнителната и законодателната власт, с цел да са намерят най-хубавите решения и те да намерят място в Националния антираков проект, който е подготвен в примитивен тип.
У нас липсва сложна онкологична грижа, няма скрининг, предварителната защита и профилактиката на рака на практика са изоставени, стадирането на раковото заболяване идва прекомерно късно и положителното лекуване не може да компенсира забавянето, в здравната система няма отношение към болния човек, палиативните грижи са напълно подценени. Около тези заключения се сплотиха участниците в полемиката, множеството от които – водещи онколози с дълготраен клиничен опит.
Според доста от тях е извънредно обезпокоителен фактът, че Специализираната болница за интензивно лекуване по онкология към този момент не извършва водещата си роля като народен противораков център, през последните години равнището на работата й е мощно влошено, тя е натрупала доста негативи и доста изгубено доверие от страна на пациентите. Лош сигнал е и прекратяването на активността на Националния раков указател, считат онколозите.
Депутатът от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев разясни, че Националният раков указател в познатия си тип не може да съществува повече, само че увери, че до 2 месеца указател ще има, той ще бъде на ново, модерно равнище като част от функционалността на Националната здравна осведомителна система. В него ще бъдат включени 68 значими параметри, предложени от специалисти в региона, стана ясно от думите на доктор Симидчиев. Той прикани също по този начин да се мисли за стандартизиране на лекуването с одобрени гайдлайни, защото лечебният метод се разграничава значително в доста случаи. Депутатът от Има Такъв Народ доктор Ивайло Христов заяви, че скринингът е изрично нужен и в скоро време той и сътрудниците му ще внесат в Министерство на здравеопазването планове за 7 скринингови стратегии.
Да бъде въведен календар за онкологична предварителна защита по сходство на имунизационния календар, предложи доцент Антон Тонев. Той аргументира концепцията си с потвърдения факт, че през избран закрепен период и на избрана възраст провеждането на профилактични прегледи и проучвания е извънредно потребно за откриването на някои типове рак и това икономисва доста средства на здравеопазната система.
Най-същественото е ограниченията, които ще се включат в Националния антираков проект, да бъдат финансово обезпечени, акцентира депутатът от Движение за права и свободи доктор Хасан Адемов.
Тази работна среща е първата, тя ще бъде последвана от още такива, с цел да бъдат открити най-ефективните решения, даде обещание доцент Антон Тонев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ