Оливия Лазард, Carnegie: Критичните суровини са сред причините за войната в Украйна
Оливия Лазард работи в брюкселския мозъчен концерн Carnegie Europe. Тя специализира в климатична геополитика, рисковете пред енергийния преход и войната като средство за климатичните проблеми. Интервюто е взето от немския публицист Максимилиян Пробст и немското издание ZEIT, като е предоставено на " Капитал " особено от създателя. Г-жо Лазард, вие смятате, че войната против Украйна има и други измерения. Какво тъкмо визирате?
Добре знае се, че Украйна е една от най-богатите на сила страни на европейския континент, с огромни ресурси от въглища и газ. Но постоянно се подценява фактът, че Украйна също има доста разнообразни типове редки първични материали като литий, кобалт, исполин, берилий и редица редкоземни детайли. Стойността на запасите сега се прави оценка на 6-7 трилиона евро.
Реклама Русия желае да присвои тези първични материали?
Хронологията на събитията ме кара да се замисля. През юли 2021 година Европейски Съюз подписа контракт за стратегическо партньорство с Украйна за тези редки първични материали. А смисъла му мъчно може да бъде надценено или подценено. Единствената друга страна, с която Европейски Съюз има сходно съдействие е Канада. През есента последва първи търг, с цел да могат фирмите да изследват находищата. И през февруари последва съветската офанзива.
Това не е ли малко пресилено и спекулативно? Защо тези първични материали да са значими за Русия?
Защото те са от решаващо значение за Европа. Първичните първични материали от сериозна значимост ( така наречен CRM, за които Европейски Съюз има съответна политика) са гръбнакът на енергийния преход. Европа се нуждае от доста от тях, те се употребяват в електрическите автомобили и слънчевите панели. Изчислено е, че Украйна има 20 от 30-те минерала и руди, които Европейски Съюз класифицира като сериозни първични материали.
Много специалисти споделят: войната е исторически спор, роден от остарели империалистически хрумвания. Това не е ли правилно?
Да, това е правилно. Става въпрос за остарели империалистически хрумвания - само че империалистически хрумвания, проектирани в бъдещето и приспособени към актуалните исторически събития. Става въпрос за основаването на взаимозависимост във веригите за доставки и потреблението на недостатъци за печелене на власт.
Според вас какъв е тъкмо съветският предлог?
Войната пристигна в миг, когато стратегическото партньорство на Европейски Съюз с Украйна имаше за цел да интегрира страната по-силно стопански и индустриално и да я интегрира в енергийния преход. Русия не може да има интерес от това. Още преди войната климатичните проекти предвиждаха еманципиране на Европейски Съюз от съветската изкопаема сила. Енергийният преход беше опасност за политическото и икономическо въздействие на Русия върху Европейски Съюз. Чрез достъпа до запасите на Украйна от сериозни първични материали Русия може да направи енергийния преход по-несигурен в бъдеще. Между другото, доста от упоменатите запаси се намират в източните, в този момент анексирани територии.
Реклама От ваша позиция звучи по този начин, като че ли Русия работи доста стратегически и съзнателно, в действителност, като че ли изменението на климата и енергийният преход в Европа дефинират дейностите и. Но Путин сподели, че няма световно стопляне. Това опонира ли на вашия метод?
Публично Путин е оценявал световното стопляне доста друго през годините, отхвърляйки го, класифицирайки го като проблем на Запада, само че и даже приемайки го поради земеделските благоприятни условия, които ще открият в Русия. Бях още по-изненадана да открия изцяло друга теза във вътрешни съветски документи като тактиката за национална сигурност или тактиката за сериозните първични материали. Кремъл позволява, че светът ще навлезе в най-нестабилната фаза в човешката история заради изменението на климата, и че Русия би трябвало да се приготви за това във връзка с интернационалната сигурност и геополитиката. Особено в региона на енергетиката, селското стопанство, водите и технологиите.
Можете ли да обясните това по-подробно?
Изменението на климата ще засегне от ден на ден питателните и водните системи. В опит да се подсигури, Кремъл насочва селскостопанските си браншове към по-високо произвеждане от няколко години. Напоследък обаче реколтата е намаляла заради климата и сушата, давайки визия за това, което следва, и намеквайки, че Русия би трябвало да прегледа други тактики за подсилване на личната си хранителна и селскостопанска резистентност. Все отново към този момент Русия се издигна до най-големия експортьор на пшеница в света през последните години и осъзна, че тази стока може да се употребява като лост, в случай че не и като оръжие, както преди малко видяхме във войната против Украйна.
Виждате ли тази тактика и в енергетиката?
Да. Русия диверсифицира енергетиката си в отговор на изменящото се световно търсене и актуалните политики. Тя разчита на тройна взаимозависимост: изкопаеми горива, нуклеарна сила и значими минерали. Европейски Съюз и Съединени американски щати форсират енергийния си преход, което прави минералите все по-важни. Някога някогашният Съветски съюз беше суперсила в тази област, а в този момент Русия желае още веднъж да стане такава. Следователно Кремъл желае да получи достъп до дейни и евентуални залежи, от които другите огромни стопански системи се нуждаят също за своите енергийни, цифрови, софтуерни и военни потребности. Минералните находища и преработвателните мощности са два съществени лоста в днешната геоикономика.
Извън спекулациите какво тъкмо виждате, тъй че сериозните първични материали в Украйна могат да бъдат претекст за война за Русия?
Нека погледнем към съветската тактика в Африка паралелно с това, което се случва в Украйна. Континентът е извънредно значим в конкуренцията за възобновима сила. Русия желае да завоюва повече въздействие там. Бях на място през 2018 година, когато паравоенните сили на Вагнер пристигнаха в Централноафриканската република (ЦАР). В рамките на четири години наемниците на Вагнер поемат надзор над авторитетни и въоръжени групировки, значими за търговията. Наемниците на Вагнер са се засилили в доста региони, където се допуска, че има залежи на значими минерали, само че също и в Мали, Мадагаскар или Мозамбик.
Добре знае се, че Украйна е една от най-богатите на сила страни на европейския континент, с огромни ресурси от въглища и газ. Но постоянно се подценява фактът, че Украйна също има доста разнообразни типове редки първични материали като литий, кобалт, исполин, берилий и редица редкоземни детайли. Стойността на запасите сега се прави оценка на 6-7 трилиона евро.
Реклама Русия желае да присвои тези първични материали?
Хронологията на събитията ме кара да се замисля. През юли 2021 година Европейски Съюз подписа контракт за стратегическо партньорство с Украйна за тези редки първични материали. А смисъла му мъчно може да бъде надценено или подценено. Единствената друга страна, с която Европейски Съюз има сходно съдействие е Канада. През есента последва първи търг, с цел да могат фирмите да изследват находищата. И през февруари последва съветската офанзива.
Това не е ли малко пресилено и спекулативно? Защо тези първични материали да са значими за Русия?
Защото те са от решаващо значение за Европа. Първичните първични материали от сериозна значимост ( така наречен CRM, за които Европейски Съюз има съответна политика) са гръбнакът на енергийния преход. Европа се нуждае от доста от тях, те се употребяват в електрическите автомобили и слънчевите панели. Изчислено е, че Украйна има 20 от 30-те минерала и руди, които Европейски Съюз класифицира като сериозни първични материали.
Много специалисти споделят: войната е исторически спор, роден от остарели империалистически хрумвания. Това не е ли правилно?
Да, това е правилно. Става въпрос за остарели империалистически хрумвания - само че империалистически хрумвания, проектирани в бъдещето и приспособени към актуалните исторически събития. Става въпрос за основаването на взаимозависимост във веригите за доставки и потреблението на недостатъци за печелене на власт.
Според вас какъв е тъкмо съветският предлог?
Войната пристигна в миг, когато стратегическото партньорство на Европейски Съюз с Украйна имаше за цел да интегрира страната по-силно стопански и индустриално и да я интегрира в енергийния преход. Русия не може да има интерес от това. Още преди войната климатичните проекти предвиждаха еманципиране на Европейски Съюз от съветската изкопаема сила. Енергийният преход беше опасност за политическото и икономическо въздействие на Русия върху Европейски Съюз. Чрез достъпа до запасите на Украйна от сериозни първични материали Русия може да направи енергийния преход по-несигурен в бъдеще. Между другото, доста от упоменатите запаси се намират в източните, в този момент анексирани територии.
Реклама От ваша позиция звучи по този начин, като че ли Русия работи доста стратегически и съзнателно, в действителност, като че ли изменението на климата и енергийният преход в Европа дефинират дейностите и. Но Путин сподели, че няма световно стопляне. Това опонира ли на вашия метод?
Публично Путин е оценявал световното стопляне доста друго през годините, отхвърляйки го, класифицирайки го като проблем на Запада, само че и даже приемайки го поради земеделските благоприятни условия, които ще открият в Русия. Бях още по-изненадана да открия изцяло друга теза във вътрешни съветски документи като тактиката за национална сигурност или тактиката за сериозните първични материали. Кремъл позволява, че светът ще навлезе в най-нестабилната фаза в човешката история заради изменението на климата, и че Русия би трябвало да се приготви за това във връзка с интернационалната сигурност и геополитиката. Особено в региона на енергетиката, селското стопанство, водите и технологиите.
Можете ли да обясните това по-подробно?
Изменението на климата ще засегне от ден на ден питателните и водните системи. В опит да се подсигури, Кремъл насочва селскостопанските си браншове към по-високо произвеждане от няколко години. Напоследък обаче реколтата е намаляла заради климата и сушата, давайки визия за това, което следва, и намеквайки, че Русия би трябвало да прегледа други тактики за подсилване на личната си хранителна и селскостопанска резистентност. Все отново към този момент Русия се издигна до най-големия експортьор на пшеница в света през последните години и осъзна, че тази стока може да се употребява като лост, в случай че не и като оръжие, както преди малко видяхме във войната против Украйна.
Виждате ли тази тактика и в енергетиката?
Да. Русия диверсифицира енергетиката си в отговор на изменящото се световно търсене и актуалните политики. Тя разчита на тройна взаимозависимост: изкопаеми горива, нуклеарна сила и значими минерали. Европейски Съюз и Съединени американски щати форсират енергийния си преход, което прави минералите все по-важни. Някога някогашният Съветски съюз беше суперсила в тази област, а в този момент Русия желае още веднъж да стане такава. Следователно Кремъл желае да получи достъп до дейни и евентуални залежи, от които другите огромни стопански системи се нуждаят също за своите енергийни, цифрови, софтуерни и военни потребности. Минералните находища и преработвателните мощности са два съществени лоста в днешната геоикономика.
Извън спекулациите какво тъкмо виждате, тъй че сериозните първични материали в Украйна могат да бъдат претекст за война за Русия?
Нека погледнем към съветската тактика в Африка паралелно с това, което се случва в Украйна. Континентът е извънредно значим в конкуренцията за възобновима сила. Русия желае да завоюва повече въздействие там. Бях на място през 2018 година, когато паравоенните сили на Вагнер пристигнаха в Централноафриканската република (ЦАР). В рамките на четири години наемниците на Вагнер поемат надзор над авторитетни и въоръжени групировки, значими за търговията. Наемниците на Вагнер са се засилили в доста региони, където се допуска, че има залежи на значими минерали, само че също и в Мали, Мадагаскар или Мозамбик.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ