За НАТО в Черно море слънце не пече
Окупацията на Крим от Руската федерация през 2014-та година в допълнение наклони военния дисбаланс в Черно море в интерес на Москва и за сметка на НАТО. Последното не може да бъде обезщетено нито от годишните военни образования като " Морски бриз " на Алианса и сътрудници, нито от националните политики на Турция и Румъния за разширение на зоните за стеснен достъп и въздържане (A2/AD, anti-access/area denial) в черноморския басейн като реципрочни на съветската такава.
Но за комплицираната и неподходяща позиция на НАТО в района има аргументи, които не произтичат единствено от разширението на съветския периметър на сигурност. Така да вземем за пример, ролята на Турция като основен детайл на Югоизточния фланг на Алианса е задоволително амбивалентна сама по себе си.
От една страна, Турция е единствената членка на НАТО в черноморския район, която има написана и изпълняваща се идея за лично произвеждане на военноморски бойни съдове, които могат да бъдат въоръжавани с локални муниции и пускови установки (като противокорабната ракета " Атмаджа ", чийто сполучлив тест бе осъществен по-рано този месец, и която ще бъде инсталирана на фрегата TSG " Истанбул " ).
Турция наподобява и най-прекият инструмент от района, който Алиансът има разполагаем, когато става дума за насърчаване на връзките с сътрудници на НАТО като Украйна и Грузия. Властите в Анкара, възползвайки се от действителен вакуум от страна на европейските членки на НАТО, усилват размера на съдействието с сътрудниците си от Киев и Тбилиси. При това, в съответен бранш: военноотбранителния. Последното се наблюдава по няколко параграфа. Това са предоставяните военни помощи от страна на Анкара (под формата на парични средства за Украйна и военно снаряжение за Грузия), основаването на взаимни отбранителни производства (турски корвети от клас Ada ще се създават в украинската корабостроителница " Океан " в гр. Николаев), реализирането на военно-търговски покупко-продажби (Украйна ще добави тази година нови безпилотни самолети Bayraktar TB2 към към този момент наличните такива в авиационния си парк) и практикуването на общи бойни учения (каквито се организират сред във формат Турция, Грузия и Азербайджан).
А когато става дума за ограничение на съветското въздействие в Кавказ, Анкара се ангажира с политика, с каквато европейската квота на НАТО нито има механизми разполагаем, нито предпочитание да прокарва. Турция е най-вокалният бранител на участието на Грузия в Алианса (докато евро-атлантическият съюз имаше различен приоритет, обвързван с разширението на мрежата си в Западните Балкани). Междувременно Анкара е и " вход " на Украйна за покриване на стандартите на НАТО за произвеждане на военна техника. Събитията в Нагорни Карабах де факто демонстрираха, че НАТО няма лични принадлежности за въздействие в Южен Кавказ, каквито има Анкара. Наличието и дислоцирането на татарското население в Кримския полуостров след завземането му от Русия пък вършат тематиката по-чувствителна за управляващите в Анкара, в сравнение с тя е за дистанцираната Западна Европа.
От друга страна, ревизионисткото държание на Анкара в Източното Средиземноморие провокира напрежение с Гърция, а придобиването на съветския зенитно-ракетен комплекс С-400 е най-чувствителната тематика в връзките сред Съединени американски щати и Турция. С оглед на турския интерес към технологията на съветските зенитно-ракетни комплекси и този на Москва по отношение на тази на безпилотните самолети на Анкара, то сред Турция и Русия се отварят благоприятни условия за съдействие в областта на отбранителната промишленост също. На този декор, както знаем, присъединяване на Анкара в програмата за производството на многоцелевия изтребител F-35 бe суспендирано от Съединени американски щати, а производството на локалния танк Altay се забавя около усложнените връзки на Турция с Германия (която трябваше да достави мотори и трансмисия за проекта) и Франция (на която се разчиташе да обезпечи бронята на танка).
Стандартен проблем за НАТО е и това, че Турция по принцип има споделено схващане с Русия във връзка с ограничението на въздействието в Черно море на страни, които не са литорални (крайбрежни) на морския басейн. Този относителен руско-турски консенсус се спомага, изключително във боен аспект, от Конвенцията от Монтрьо, която лимитира времевия престой и тонаж на бойните съдове на некрайбрежни страни, които влизат в Черно море.
За Турция повече НАТО в черноморския басейн би означавало на процедура повече Съединени американски щати в него. С оглед на комплицираните турско-американски връзки това не е сюжет, който да е вкусен за управляващите в Анкара. Особено на фона на това, че те към този момент би трябвало да регистрират все по-видимото военно наличие в Източното Средиземноморие на друга западна страна, с която турските управляващи имат обтегната връзка: Франция. Военноморско наличие на Съединени американски щати на север от Турция в Черно Море и френско такова на запад в Източното Средиземноморие е вероятност, която предизвика раздразнителност в Анкара.
А предвид на работния разговор, който турският президент Ердоган има с съветския си сътрудник Путин, Анкара смята, че по-сериозно наличие на Съединени американски щати в Черно море може да изкара турско-руските връзки от руслото, което тя смята за умерено работещо. Или с други думи, Ердоган не желае връзката му с Путин да бъде предопределяна от фактори, които не произлизат директно от двустранните им връзки.
Това схващане за недопускане на непознато въздействие в Черно море е общоприетоо за Турция, въпреки същата да го релативизира съгласно събития от преходен темперамент. Когато Русия окупира Крим, а след това Турция смъкна съветски СУ-24 на границата си със Сирия, се отвори подобен краткотраен прозорец, в който Анкара изглеждаше подготвена да отстъпи от това си общоприетоо разбиране. След последвалата деескалация на напрежението и нормализация на връзките сред Анкара и Москва, както и основаването на работещи формати сред двете столици по отношение на събитията в Сирия, Либия и Нагорни Карабах, Турция още веднъж се завърна към разбирането си за по-малко въздействие на непознати за района страни в Черно море.
Като артикул на това си разбиране, Анкара обичайно се афишира против основаването на перманентна флота на НАТО в черноморския басейн и избира тези формати на Алианса, в които водещи са литоралните членки на НАТО. Последното обаче не е работещ вид за Румъния, която желае да редуцира освен съветската заплаха, само че и турската районна доминация в междусъюзническите връзки.
Неблагоприятната обстановка на НАТО на Източния фланг обаче не се дефинира единствено от разширените стратегически благоприятни условия на Русия и от амбивалентното държание на Турция. В това направление на Алианса има все по-тежък дисбаланс на фокуса и вниманието по отношение на балтийския вектор, за сметка на балканския подобен.
Когато Русия откри надзор върху Крим, Алиансът реагира двояко. Един път, НАТО сътвори проект за защита на балтийските страни и Полша (на който Турция, въпреки и по други аргументи, постановяваше несъгласие до последно). Втори път, Алиансът разположи в прибалтийските страни и Полша Засилено предно наличие (Enhanced Forward Presence), до момента в който в България и Румъния бяха дислоцирани сили в режим на Адаптирано предно наличие (Tailored Forward Presence). Разликата сред двете е в интерес на първото, което има по-качествени и количествени боеспособни благоприятни условия. Т.е. при ексцесия, случила се в Черно море, отговорът на НАТО ще пристигна в Прибалтика и Полша.
За сходно стичане на събитията способства това, че за разлика от балтийския вектор на НАТО, то в балканския няма консенсус по отношение на оценката на ролята на Русия в локалната архитектура на сигурността. В допълнение - Турция има напрегнати двустранни връзки с държави-членки на Алианса от района и оттатък него.
Така да вземем за пример, това буксуване на балканския вектор в границите на Източния фланг на НАТО стимулира Румъния да влага повече внимание другаде. Последното се случва през усилване на двустранното съдействие на северната ни съседка със Съединени американски щати в региона на отбранителната промишленост: Букурещ достави предходната година първата си батерия от зенитно-ракетната система Patriot, като до 2026-та година би трябвало да получи още шест акумулатори, а локалната компания Romaero Defense Industry Company ще оперира местен център за поддръжка и произвеждане на съставни елементи от системата.
Румъния също по този начин преследва по-интензивно съдействие и интеграция с държавите-членки на Алианса от балтийския вектор: било посредством инициирането на платформата " Букурещ 9 " (B9), в която вземат участие всички държави-членки на НАТО от Източния фланг, било посредством интензивно лансиране на самодейността " Три морета " ( The Three Seas Initiative), на която северната ни съседка е един от стълбовете, дружно с Полша и Хърватска.
Тази цялост от такива и сродни условия, съпроводени от надвисналия над района съветски полумесец вършат по този начин, че НАТО е надалеч от пълноценното развиване на опциите си в района на Черно море. Ако парафразираме рефрена от в миналото известна ария, то за НАТО в Черно море не е добре и слънце не пече.
Руският полумесец над Черно море
Чрез политиката на „ паспортни руснаци ” Москва дублира наличието на зелените човечета/силовите формирования на Москва в сенчестата мембрана на съветския полумесец към Черно море. И съветските малцинства се трансформират в мнозинства…
Но за комплицираната и неподходяща позиция на НАТО в района има аргументи, които не произтичат единствено от разширението на съветския периметър на сигурност. Така да вземем за пример, ролята на Турция като основен детайл на Югоизточния фланг на Алианса е задоволително амбивалентна сама по себе си.
От една страна, Турция е единствената членка на НАТО в черноморския район, която има написана и изпълняваща се идея за лично произвеждане на военноморски бойни съдове, които могат да бъдат въоръжавани с локални муниции и пускови установки (като противокорабната ракета " Атмаджа ", чийто сполучлив тест бе осъществен по-рано този месец, и която ще бъде инсталирана на фрегата TSG " Истанбул " ).
Турция наподобява и най-прекият инструмент от района, който Алиансът има разполагаем, когато става дума за насърчаване на връзките с сътрудници на НАТО като Украйна и Грузия. Властите в Анкара, възползвайки се от действителен вакуум от страна на европейските членки на НАТО, усилват размера на съдействието с сътрудниците си от Киев и Тбилиси. При това, в съответен бранш: военноотбранителния. Последното се наблюдава по няколко параграфа. Това са предоставяните военни помощи от страна на Анкара (под формата на парични средства за Украйна и военно снаряжение за Грузия), основаването на взаимни отбранителни производства (турски корвети от клас Ada ще се създават в украинската корабостроителница " Океан " в гр. Николаев), реализирането на военно-търговски покупко-продажби (Украйна ще добави тази година нови безпилотни самолети Bayraktar TB2 към към този момент наличните такива в авиационния си парк) и практикуването на общи бойни учения (каквито се организират сред във формат Турция, Грузия и Азербайджан).
А когато става дума за ограничение на съветското въздействие в Кавказ, Анкара се ангажира с политика, с каквато европейската квота на НАТО нито има механизми разполагаем, нито предпочитание да прокарва. Турция е най-вокалният бранител на участието на Грузия в Алианса (докато евро-атлантическият съюз имаше различен приоритет, обвързван с разширението на мрежата си в Западните Балкани). Междувременно Анкара е и " вход " на Украйна за покриване на стандартите на НАТО за произвеждане на военна техника. Събитията в Нагорни Карабах де факто демонстрираха, че НАТО няма лични принадлежности за въздействие в Южен Кавказ, каквито има Анкара. Наличието и дислоцирането на татарското население в Кримския полуостров след завземането му от Русия пък вършат тематиката по-чувствителна за управляващите в Анкара, в сравнение с тя е за дистанцираната Западна Европа.
От друга страна, ревизионисткото държание на Анкара в Източното Средиземноморие провокира напрежение с Гърция, а придобиването на съветския зенитно-ракетен комплекс С-400 е най-чувствителната тематика в връзките сред Съединени американски щати и Турция. С оглед на турския интерес към технологията на съветските зенитно-ракетни комплекси и този на Москва по отношение на тази на безпилотните самолети на Анкара, то сред Турция и Русия се отварят благоприятни условия за съдействие в областта на отбранителната промишленост също. На този декор, както знаем, присъединяване на Анкара в програмата за производството на многоцелевия изтребител F-35 бe суспендирано от Съединени американски щати, а производството на локалния танк Altay се забавя около усложнените връзки на Турция с Германия (която трябваше да достави мотори и трансмисия за проекта) и Франция (на която се разчиташе да обезпечи бронята на танка).
Стандартен проблем за НАТО е и това, че Турция по принцип има споделено схващане с Русия във връзка с ограничението на въздействието в Черно море на страни, които не са литорални (крайбрежни) на морския басейн. Този относителен руско-турски консенсус се спомага, изключително във боен аспект, от Конвенцията от Монтрьо, която лимитира времевия престой и тонаж на бойните съдове на некрайбрежни страни, които влизат в Черно море.
За Турция повече НАТО в черноморския басейн би означавало на процедура повече Съединени американски щати в него. С оглед на комплицираните турско-американски връзки това не е сюжет, който да е вкусен за управляващите в Анкара. Особено на фона на това, че те към този момент би трябвало да регистрират все по-видимото военно наличие в Източното Средиземноморие на друга западна страна, с която турските управляващи имат обтегната връзка: Франция. Военноморско наличие на Съединени американски щати на север от Турция в Черно Море и френско такова на запад в Източното Средиземноморие е вероятност, която предизвика раздразнителност в Анкара.
А предвид на работния разговор, който турският президент Ердоган има с съветския си сътрудник Путин, Анкара смята, че по-сериозно наличие на Съединени американски щати в Черно море може да изкара турско-руските връзки от руслото, което тя смята за умерено работещо. Или с други думи, Ердоган не желае връзката му с Путин да бъде предопределяна от фактори, които не произлизат директно от двустранните им връзки.
Това схващане за недопускане на непознато въздействие в Черно море е общоприетоо за Турция, въпреки същата да го релативизира съгласно събития от преходен темперамент. Когато Русия окупира Крим, а след това Турция смъкна съветски СУ-24 на границата си със Сирия, се отвори подобен краткотраен прозорец, в който Анкара изглеждаше подготвена да отстъпи от това си общоприетоо разбиране. След последвалата деескалация на напрежението и нормализация на връзките сред Анкара и Москва, както и основаването на работещи формати сред двете столици по отношение на събитията в Сирия, Либия и Нагорни Карабах, Турция още веднъж се завърна към разбирането си за по-малко въздействие на непознати за района страни в Черно море.
Като артикул на това си разбиране, Анкара обичайно се афишира против основаването на перманентна флота на НАТО в черноморския басейн и избира тези формати на Алианса, в които водещи са литоралните членки на НАТО. Последното обаче не е работещ вид за Румъния, която желае да редуцира освен съветската заплаха, само че и турската районна доминация в междусъюзническите връзки.
Неблагоприятната обстановка на НАТО на Източния фланг обаче не се дефинира единствено от разширените стратегически благоприятни условия на Русия и от амбивалентното държание на Турция. В това направление на Алианса има все по-тежък дисбаланс на фокуса и вниманието по отношение на балтийския вектор, за сметка на балканския подобен.
Когато Русия откри надзор върху Крим, Алиансът реагира двояко. Един път, НАТО сътвори проект за защита на балтийските страни и Полша (на който Турция, въпреки и по други аргументи, постановяваше несъгласие до последно). Втори път, Алиансът разположи в прибалтийските страни и Полша Засилено предно наличие (Enhanced Forward Presence), до момента в който в България и Румъния бяха дислоцирани сили в режим на Адаптирано предно наличие (Tailored Forward Presence). Разликата сред двете е в интерес на първото, което има по-качествени и количествени боеспособни благоприятни условия. Т.е. при ексцесия, случила се в Черно море, отговорът на НАТО ще пристигна в Прибалтика и Полша.
За сходно стичане на събитията способства това, че за разлика от балтийския вектор на НАТО, то в балканския няма консенсус по отношение на оценката на ролята на Русия в локалната архитектура на сигурността. В допълнение - Турция има напрегнати двустранни връзки с държави-членки на Алианса от района и оттатък него.
Така да вземем за пример, това буксуване на балканския вектор в границите на Източния фланг на НАТО стимулира Румъния да влага повече внимание другаде. Последното се случва през усилване на двустранното съдействие на северната ни съседка със Съединени американски щати в региона на отбранителната промишленост: Букурещ достави предходната година първата си батерия от зенитно-ракетната система Patriot, като до 2026-та година би трябвало да получи още шест акумулатори, а локалната компания Romaero Defense Industry Company ще оперира местен център за поддръжка и произвеждане на съставни елементи от системата.
Румъния също по този начин преследва по-интензивно съдействие и интеграция с държавите-членки на Алианса от балтийския вектор: било посредством инициирането на платформата " Букурещ 9 " (B9), в която вземат участие всички държави-членки на НАТО от Източния фланг, било посредством интензивно лансиране на самодейността " Три морета " ( The Three Seas Initiative), на която северната ни съседка е един от стълбовете, дружно с Полша и Хърватска.
Тази цялост от такива и сродни условия, съпроводени от надвисналия над района съветски полумесец вършат по този начин, че НАТО е надалеч от пълноценното развиване на опциите си в района на Черно море. Ако парафразираме рефрена от в миналото известна ария, то за НАТО в Черно море не е добре и слънце не пече.
Руският полумесец над Черно море
Чрез политиката на „ паспортни руснаци ” Москва дублира наличието на зелените човечета/силовите формирования на Москва в сенчестата мембрана на съветския полумесец към Черно море. И съветските малцинства се трансформират в мнозинства…
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ