Окръжната прокуратура във Варна с допълнителни данни за пожара, при който загина пациент от психиатричната клиника в града
Окръжната прокуратура във Варна изнесе спомагателни данни за пожара, при който почина пациент от психиатричната клиника в града. Разследващите са безапелационни, че пациентът е бил обездвижен. Тепърва ще се открива за какво.
Разследването досега посочило, че в 57-годишния мъж е имало запалка. С нея той евентуално се е опитвал с нея да прогори това, с което е бил вързан. Тепърва ще се обяснява за какво е позволено психологично болен пациент в изолатор да има запалка. Докато тече следствието по случая, още веднъж се повдигна въпросът за пробойните в психиатричната грижа.
Пациентът от Варна е станал жертва на пожара, само че и жертва на хронично недофинансираната и с все по-осезаем апетит за експерти здравна система, споделят експертите. Последният драматичен случай сложи на масата въпроси за кадровата, материалната и финансова обезпеченост. Че има потребност от незабавни ограничения демонстрира и инспекцията на обмудсмана – пациентът е бил обездвижен, без съществуване на видеонаблюдение в стаята, личният състав бил непълен, липсвала е и система за пожароизвестяване, макар че за това е имало наставления. Коментар от болница " Св. Марина " към момента няма.
" Вещо лице, което ще изготви пожаро-техническата експертиза при оглед на местопроизшествието, е открило елементи от запалка. Вероятно жертвата се е пробвала да прогори това, с което е била обездвижена. Как се появява запалката там - ще бъде изяснено в края на следствието. Възможно е да е имало пропуск при инспекцията, или да не е могло да бъде осъществена щателна такава с оглед положението на пациента ", изясни представителят на Окръжна прокуратура – Варна Радослав Лазаров. Според прокуратурата видеонаблюдение в помещението не е залог за попречване на сходен случай. " Дори и да има видеонаблюдение в едно помещение, то има смисъл, в случай че зад монитора има човек 24 часа, 7 дни в седмицата ", твърди Лазаров пред NOVA.
" За част от психиатричните пациенти дори не е належащо да има 24-часово наличие. Достатъчно е подготвена сестра или експерт, които да бъдат поръчител за съответното лекуване на индивида ", счита доцент Михаил Околийски от Националния център за публично здраве и разбори. Достатъчно подготвени експерти обаче няма. " Преди години са се слагали усмирителни ризи. Аз хванах този интервал, само че тогава в отделенията имаше по две дежурни медсестри и едната непрекъснато упражняваше надзор. Когато пациентите са доста, а личният състав малко – няма по какъв начин да се обърне внимание на всички ", акцентира психиатърът доктор Веселин Герев.
Затова казусът от Варна не е казус, припомнят специалистите. През октомври предходната година пациент почина при пожар психиатрична болница в Ловеч.
" Това е систематична неточност заради неналичието на режим – по какъв начин тези хора да бъдат изолирани, когато това се постанова в рискови случаи – наблюдението да бъде непрестанно и да няма риск от това човек да се самозапали и изгори като факла ", твърди доцент Околийски.
Решението съгласно него е деинституционализация на психологично здравните услуги.
" Те би трябвало да бъдат в общностите, в които хората живеят –дневни центрове, предпазени домове, които по най-хубав метод дават отговор на потребностите на хората ", добавя специалистът.
От Здравното министерство показаха за медията, че реформирането на психиатричната помощ у нас е техен приоритет и подсетиха, че е в ход осъществяването на тактика за психологично здраве. С цел възстановяване на изискванията и усъвършенстване на личния състав в някои държавни психиатрични лечебни заведения се преструктурират отделения. Предвиждат се и поправки в 18 лечебни заведения. Очаква се правенето на проект за деинституциализация.
Разследването досега посочило, че в 57-годишния мъж е имало запалка. С нея той евентуално се е опитвал с нея да прогори това, с което е бил вързан. Тепърва ще се обяснява за какво е позволено психологично болен пациент в изолатор да има запалка. Докато тече следствието по случая, още веднъж се повдигна въпросът за пробойните в психиатричната грижа.
Пациентът от Варна е станал жертва на пожара, само че и жертва на хронично недофинансираната и с все по-осезаем апетит за експерти здравна система, споделят експертите. Последният драматичен случай сложи на масата въпроси за кадровата, материалната и финансова обезпеченост. Че има потребност от незабавни ограничения демонстрира и инспекцията на обмудсмана – пациентът е бил обездвижен, без съществуване на видеонаблюдение в стаята, личният състав бил непълен, липсвала е и система за пожароизвестяване, макар че за това е имало наставления. Коментар от болница " Св. Марина " към момента няма.
" Вещо лице, което ще изготви пожаро-техническата експертиза при оглед на местопроизшествието, е открило елементи от запалка. Вероятно жертвата се е пробвала да прогори това, с което е била обездвижена. Как се появява запалката там - ще бъде изяснено в края на следствието. Възможно е да е имало пропуск при инспекцията, или да не е могло да бъде осъществена щателна такава с оглед положението на пациента ", изясни представителят на Окръжна прокуратура – Варна Радослав Лазаров. Според прокуратурата видеонаблюдение в помещението не е залог за попречване на сходен случай. " Дори и да има видеонаблюдение в едно помещение, то има смисъл, в случай че зад монитора има човек 24 часа, 7 дни в седмицата ", твърди Лазаров пред NOVA.
" За част от психиатричните пациенти дори не е належащо да има 24-часово наличие. Достатъчно е подготвена сестра или експерт, които да бъдат поръчител за съответното лекуване на индивида ", счита доцент Михаил Околийски от Националния център за публично здраве и разбори. Достатъчно подготвени експерти обаче няма. " Преди години са се слагали усмирителни ризи. Аз хванах този интервал, само че тогава в отделенията имаше по две дежурни медсестри и едната непрекъснато упражняваше надзор. Когато пациентите са доста, а личният състав малко – няма по какъв начин да се обърне внимание на всички ", акцентира психиатърът доктор Веселин Герев.
Затова казусът от Варна не е казус, припомнят специалистите. През октомври предходната година пациент почина при пожар психиатрична болница в Ловеч.
" Това е систематична неточност заради неналичието на режим – по какъв начин тези хора да бъдат изолирани, когато това се постанова в рискови случаи – наблюдението да бъде непрестанно и да няма риск от това човек да се самозапали и изгори като факла ", твърди доцент Околийски.
Решението съгласно него е деинституционализация на психологично здравните услуги.
" Те би трябвало да бъдат в общностите, в които хората живеят –дневни центрове, предпазени домове, които по най-хубав метод дават отговор на потребностите на хората ", добавя специалистът.
От Здравното министерство показаха за медията, че реформирането на психиатричната помощ у нас е техен приоритет и подсетиха, че е в ход осъществяването на тактика за психологично здраве. С цел възстановяване на изискванията и усъвършенстване на личния състав в някои държавни психиатрични лечебни заведения се преструктурират отделения. Предвиждат се и поправки в 18 лечебни заведения. Очаква се правенето на проект за деинституциализация.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ