Галъп: 45% от българите не са се ваксинирали и няма да го направят
Около една пета от пълнолетните българи към този момент са изцяло имунизирани, друга една пета още не са, само че споделят, че ще го създадат - немалка част от тях евентуално отсрочват имунизацията след прекарано заболяване, демонстрират данни от постоянното, без значение проучване от тридесетгодишната стратегия на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено сред 2 и 10 септември по метода " лице в лице " измежду 1007 души.
Има обаче и 45 %, които заявяват, че нито са се ваксинирали, нито имат намерение да го създадат. Сред тях личат най-много млади и представители на " гетоизираните и маргинализираните общности ", разясняват анализаторите.
Около една десета не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за имунизирането.
От " Галъп интернешънъл болкан " обобщават, че обществото ни се оказва разграничено на две - едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата - нито се е ваксинирала, нито счита да го направи. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор, означават анализаторите.
Анкетираните са помолени да изберат всред няколко варианти. Според данните пет % дават отговор " Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина против ковид ". 19,2 на 100 заявяват, че са имунизирани с две дози. Тези 19,2 на 100 са условно над милион от пълнолетните българи, прецизират от социологическата организация, като показват, че се вижда генералното покриване на заявления на респондентите и формалната статистика. Някои от употребените у нас ваксини обаче плануват единствена доза, а имунизация към този момент има и при малолетните - по тази причина и не трябва да се търси изцяло дословна съпоставимост на декларативните данни с формалната статистика, разясняват анализаторите.
21,5 на 100 споделят, че не са имунизирани, само че ще се имунизират. Оказва се, че най-забележимият аршин в тази група е, че в нея са в по-голяма степен показани хора, които настояват, че към този момент са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали заболяването, то в групата на отговорите " не съм се ваксинирал/а, само че ще го направя " делът на прекаралите заболяването е по-висок - към две пети, показват от " Галъп интернешънъл болкан ". Затова съгласно тях е годна хипотезата, че част от изоставането с имунизирането се дължи точно и на това, че мнозина са прекарали заболяването и не бързат с имунизирането или то не е на дневен ред.
Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно - доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика, също така, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване, разясняват анализаторите, само че допълват, че, въпреки всичко, индикаторите записват консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно, означават от " Галъп интернешънъл болкан ".
В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива, считат анализаторите и показват, че това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.
45,1 на 100 избират опцията " Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид ". Техният дял се равнява условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече. Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането, респективно - по-ниско е нежеланието за имунизиране, и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване, установяват от социологическата организация.
Причините за отвод от имунизиране подлежат на разискване и по-задълбочено проучване. При всички положения обаче, дял от 45 на 100 кардинален отвод разсънва паника, разясняват анализаторите, като означават, че, освен това, в отговори от вида " не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам " напълно не са изключени и неискрени, обществено желателни отговори.
След датите на проучването имунизираните са повече, само че това не трансформира обстоятелството, че делът от към 45 на 100 отказващи е резистентен в няколко талази на проучване, показват от организацията и допълват, че в това време тематиката към този момент търпи и частична идеологизация.
Има обаче и 45 %, които заявяват, че нито са се ваксинирали, нито имат намерение да го създадат. Сред тях личат най-много млади и представители на " гетоизираните и маргинализираните общности ", разясняват анализаторите.
Около една десета не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за имунизирането.
От " Галъп интернешънъл болкан " обобщават, че обществото ни се оказва разграничено на две - едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата - нито се е ваксинирала, нито счита да го направи. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор, означават анализаторите.
Анкетираните са помолени да изберат всред няколко варианти. Според данните пет % дават отговор " Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина против ковид ". 19,2 на 100 заявяват, че са имунизирани с две дози. Тези 19,2 на 100 са условно над милион от пълнолетните българи, прецизират от социологическата организация, като показват, че се вижда генералното покриване на заявления на респондентите и формалната статистика. Някои от употребените у нас ваксини обаче плануват единствена доза, а имунизация към този момент има и при малолетните - по тази причина и не трябва да се търси изцяло дословна съпоставимост на декларативните данни с формалната статистика, разясняват анализаторите.
21,5 на 100 споделят, че не са имунизирани, само че ще се имунизират. Оказва се, че най-забележимият аршин в тази група е, че в нея са в по-голяма степен показани хора, които настояват, че към този момент са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали заболяването, то в групата на отговорите " не съм се ваксинирал/а, само че ще го направя " делът на прекаралите заболяването е по-висок - към две пети, показват от " Галъп интернешънъл болкан ". Затова съгласно тях е годна хипотезата, че част от изоставането с имунизирането се дължи точно и на това, че мнозина са прекарали заболяването и не бързат с имунизирането или то не е на дневен ред.
Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно - доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика, също така, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване, разясняват анализаторите, само че допълват, че, въпреки всичко, индикаторите записват консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно, означават от " Галъп интернешънъл болкан ".
В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива, считат анализаторите и показват, че това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.
45,1 на 100 избират опцията " Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид ". Техният дял се равнява условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече. Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането, респективно - по-ниско е нежеланието за имунизиране, и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване, установяват от социологическата организация.
Причините за отвод от имунизиране подлежат на разискване и по-задълбочено проучване. При всички положения обаче, дял от 45 на 100 кардинален отвод разсънва паника, разясняват анализаторите, като означават, че, освен това, в отговори от вида " не съм ваксиниран/а, само че ще се имунизирам " напълно не са изключени и неискрени, обществено желателни отговори.
След датите на проучването имунизираните са повече, само че това не трансформира обстоятелството, че делът от към 45 на 100 отказващи е резистентен в няколко талази на проучване, показват от организацията и допълват, че в това време тематиката към този момент търпи и частична идеологизация.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ