Всеки трети българин заплашен от бедност
Около 30 % от българското население или съвсем всеки трети българин живее в сериозен риск от беднотия, демонстрират данни от разбор на Евростат за делът на хората в тежки материални ограничения в Европейски Съюз през 2017 година Средният индикатор за Европейски Съюз на хора, живеещи в тежки материални ограничения, е 6,7 на 100.
Все отново страната ни е постигнала забележителен растеж в обществената си политика, защото през 2010 година делът на хората в тежки материални ограничения у нас е бил 46 %, до момента в който за предходната година той е регистриран на 30 %, демонстрират данните на Евростат.
Отнесени към популацията на страната цифрите демонстрират, че през 2010 година в материални ограничения са живели към 3,5 милиона българи, до момента в който през 2017 година техният брой е бил към 2,1 милиона или понижение от 1,4 млн. души на лицата у нас, които са имали съществени материални ограничения.
Според настоящи данни на Национален статистически институт най-голям дял на хората у нас, които живеят в сериозен риск от беднотия или материални ограничения, е максимален измежду българите на възраст 65 + години - към 46 на 100 от сънародниците ни в тази възрастова категория или близо над 670 хиляди души, съобщи Българска телеграфна агенция.
Втората група, за която също се регистрират индикатори на беднотия и материални ограничения е на младите българи до 17-годишна възраст, които са към 42 % или над 550 хиляди. Сред българите в дейна трудова възраст 18-64 години процентът на риск от беднотия е 37 на 100, демонстрират данните на родната статистика.
Около 33 милиона европейци или 6,7 на 100 от жителите на Евросъюза са били в обстановка на съществени материални ограничения през 2017 година, регистрират данните на Евростат.
Най-ниски равнища на материални ограничения са регистрирани в следните страни-членки: Швеция /0,8 на сто/, Люксембург /1,6 на сто/, Финландия /2 на сто/ и Холандия /2,6 на сто/, демонстрират данните на европейската статистика.
В другия завършек на скалата, страните от Европейски Съюз, в които се записва най-голям % на хора в материални ограничения, са: България - 30 на 100, Гърция - 21 на 100, Румъния - 19, 4 на 100 и Унгария - 14, 5 на 100.
Най-високи дялове на хората в Европейски Съюз, които са били в тежки материални ограничения са регистрирани измежду семействата с един възрастен човек - към 10 на 100. Още по-висок е делът на хората с материални ограничения измежду възрастните семейства с деца - 14 %.
За семействата с двама или повече членове /с деца или без деца/ индикаторът за беднотия е доста по-нисък и варира сред 5-6 %.
Според европейската процедура се смята, че един човек е изложен в риск от беднотия, когато не може да си разреши най-малко четири от следните неща, за които множеството хора считат, че са желателни или нужни, за съответен обществен живот: да заплащат сметките си навреме; да поддържат дома си топъл; изправени пред непредвидени разноски да ги поемат без проблеми; да ядат месо /или вегетариански еквивалент/ редовно; да могат да си разрешат една седмица отмора надалеч от дома; да употребяват без проблеми тв приемник, пералня, кола, телефон.
Все отново страната ни е постигнала забележителен растеж в обществената си политика, защото през 2010 година делът на хората в тежки материални ограничения у нас е бил 46 %, до момента в който за предходната година той е регистриран на 30 %, демонстрират данните на Евростат.
Отнесени към популацията на страната цифрите демонстрират, че през 2010 година в материални ограничения са живели към 3,5 милиона българи, до момента в който през 2017 година техният брой е бил към 2,1 милиона или понижение от 1,4 млн. души на лицата у нас, които са имали съществени материални ограничения.
Според настоящи данни на Национален статистически институт най-голям дял на хората у нас, които живеят в сериозен риск от беднотия или материални ограничения, е максимален измежду българите на възраст 65 + години - към 46 на 100 от сънародниците ни в тази възрастова категория или близо над 670 хиляди души, съобщи Българска телеграфна агенция.
Втората група, за която също се регистрират индикатори на беднотия и материални ограничения е на младите българи до 17-годишна възраст, които са към 42 % или над 550 хиляди. Сред българите в дейна трудова възраст 18-64 години процентът на риск от беднотия е 37 на 100, демонстрират данните на родната статистика.
Около 33 милиона европейци или 6,7 на 100 от жителите на Евросъюза са били в обстановка на съществени материални ограничения през 2017 година, регистрират данните на Евростат.
Най-ниски равнища на материални ограничения са регистрирани в следните страни-членки: Швеция /0,8 на сто/, Люксембург /1,6 на сто/, Финландия /2 на сто/ и Холандия /2,6 на сто/, демонстрират данните на европейската статистика.
В другия завършек на скалата, страните от Европейски Съюз, в които се записва най-голям % на хора в материални ограничения, са: България - 30 на 100, Гърция - 21 на 100, Румъния - 19, 4 на 100 и Унгария - 14, 5 на 100.
Най-високи дялове на хората в Европейски Съюз, които са били в тежки материални ограничения са регистрирани измежду семействата с един възрастен човек - към 10 на 100. Още по-висок е делът на хората с материални ограничения измежду възрастните семейства с деца - 14 %.
За семействата с двама или повече членове /с деца или без деца/ индикаторът за беднотия е доста по-нисък и варира сред 5-6 %.
Според европейската процедура се смята, че един човек е изложен в риск от беднотия, когато не може да си разреши най-малко четири от следните неща, за които множеството хора считат, че са желателни или нужни, за съответен обществен живот: да заплащат сметките си навреме; да поддържат дома си топъл; изправени пред непредвидени разноски да ги поемат без проблеми; да ядат месо /или вегетариански еквивалент/ редовно; да могат да си разрешат една седмица отмора надалеч от дома; да употребяват без проблеми тв приемник, пералня, кола, телефон.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ