Какво очаквахме от конференцията COP26?
Около 1500 година пр.Хр. нахлуване, предвождано от Яхмос I, първия фараон от 18-ата династия, връща целия Египет под ръководството на Тива. Тогава равнището на въглероден диоксид в земната атмосфера е било към 277 частици на милион (чнм). Когато Сидхарта Гаутама Буда реализира прояснение под дървото Бодхи хилядолетие по-късно и даже когато Сократ пресушава чашата си, цялостна с отрова, век по-късно, равнището на CO2 е съвсем непроменено. Подобно остава и когато династията Тан и Праведният халифат пораждат през VII век, а когато империята на ацтеките пада под властта на испанските завоеватели девет века по-късно, нещата са напълно същите. На фона на трагичната човешка история през по-голямата част от времето съставът на атмосферата е бил съвсем неизменен.
През средата на XIX век обаче това стартира да се трансформира доста внезапно за историческите и геоложките стандарти. При междинни равнища сред 275 и 285 частици на милион в продължение на хилядолетия през 1910 година CO2 доближава 300. Същият този индикатор през 2020 година е 412 чнм (виж графиката). За към век значим аспект в живота на Земята е претърпял смяна, 100 пъти по-голяма, в сравнение с в миналото е била следена преди този момент през хилядолетието.
Също толкоз шокираща, само че доста по-забележима би била една смяна в подредбата на континентите. Едва ли обаче следствията биха били от толкоз плашещо естество. Въпреки че високото равнище на въглероден диоксид в атмосферата и въздействието му върху биологичните, химичните и физичните процеси на планетата не разбърква тектонските плочи, а трансформира значително света върху тях.
Ефектите
Повече въглероден диоксид значи повече растителност. През 30-годишния интервал сред 1980 до 2009 година сателитни наблюдения разкриват, че сред 25 и 50% от покритата с растения повърхнина на планетата, обхващаща повърхност колкото тази на Африка, Азия и Европа, взети дружно, са станали видимо по-зелени. Самият растителен живот процъфтява в среда, обогатена с CO2, добавяйки десетки милиарди тонове към биомасата на планетата. Океаните от своя страна стават по-киселинно наситени, като поемат част от спомагателния CO2 в атмосферата - този развой е съпоставим с 10 реки от чиста втечнена оловно-киселинна батерийна течност с размерите на р. Темза да се излеят в океаните.
Реклама
А физиката? Въглеродният диоксид всмуква инфрачервеното излъчване, посредством чието лъчение повърхността на Земята се охлажда оптимално. Повече CO2 в атмосферата прави този развой по-труден, тъй че това значи по-топла Земя. Увеличението на CO2 от средата на XIX век в сходство с промишленото и селскостопанското произвеждане и отделянето на други парникови газове като метан, азотен оксид и промишлени газове като хлорофлуоровъглероди покачва междинната температура на повърхността на планетата сред 1.1° С и 1.2°С.
Неблагоприятен е резултатът върху земеделските реколти и секторът става съществена жертва на климатичните промени. Увеличили са се значително честотата, интензивността и продължителността на сушите и горещите талази. Това също е повода огромни сектори от замръзнали преди площи да се топят, планински ледници да изчезват и намаляването с 90% на площта на леда в Северния ледовит океан. Следователно това води до дестабилизиране на огромните ледени покривки на Гренландия и Западна Антарктида и улеснява средноголеми урагани да се трансформират в доста мощни стихии. Освен това се затруднява достигането на питателните субстанции до зависещи от тях живи организми, които живеят покрай повърхността, до момента в който самото морско ниво се повишава със сантиметър на всеки три години.
Ако това можеше да се съпостави с континентално пренареждане, би било един голям тектонски конвулсия, който мести всички континенти и техните поданици надалеч от полюсите към екватора, като в това време изтласква хладните планински върхове към горещи равнини, а бреговите линии остават под вълните. Но, несъмнено, с ангажимента, че този развой единствено набира скорост.
Няма подозрение, че смяната в равнищата на CO2 е провокирана от човечеството основно посредством изгаряне на изкопаеми горива и посредством превръщането на гори и други естествени екосистеми в земеделска земя. Докато тези действия не престават в сегашната си форма, равнището на CO2 ще продължи да нараства, а светът ще се отдалечава все по-разрушително от обичайното си положение.
Реклама
Когато през 1992 година равнището на CO2 доближава 356 чнм и доказателствата за антропогенно породеното стопляне са към този момент забележими, международните водачи се съгласяват да създадат въпреки всичко нещо във връзка с евентуално задаващата се злополука. В Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата е контрактувана среща в Рио де Жанейро през същата година, която да се ангажира със " стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до равнище, което би предотвратило рискова антропогенна интервенция в климатичната система ". По проект това е трябвало да бъде свършено в период, който да разреши на екосистемите да се приспособяват естествено към изменението на климата и да се подсигурява, че производството на храни не е застрашено, като се дава гаранция за ненарушаване на икономическото развиване.
Към оня миг това беше най-амбициозното интернационално съглашение от подобен вид. Мнозина не биха подписали евентуално, в случай че знаеха че, общо взето, Организация на обединените нации се ангажира посредством това съглашение да постави завършек на промишлеността с изкопаеми горива. Но няма по какъв начин да стабилизира климатичното изменение, без да се спре повишението на равнищата на парникови газове в атмосферата.
Нова епоха
Изкопаемите горива са от решаващо значение за развиването на стопанската система от два века насам. Те играят съществена роля в най-важната промяна на човешкото богатство - промяна, която означи голям напредък както на международното население, по този начин и на благосъстоянието на хората. Но тяхното потребление също е причина за големите равнища на CO2, което освен е значителен, а и екзистенциален проблем, който би трябвало да се сложи под надзор и да се стабилизира.
Докато тези възвишени желания се носят без съответна база, безспорната големина на задачата може да бъде пренебрегната и значително се случва тъкмо това. През 2015 година в Париж същата група страни обвързаха своите желания към набор от съответни цели, като по този метод предоставиха големи обещания. " Предотвратяване на рискови антропогенни промени ", се споделя в Парижкото съглашение, което на процедура цели да задържи повишението на междинната световна температура до под 2°C над прединдустриалните равнища и ограничение на повишението на температурата до 1.5°C над прединдустриалните равнища. Що се отнася до времевата рамка, съгласно експертите пикът на излъчванията от парникови газове би трябвало да настъпи скоро, като следва да има внезапен спад по-късно и в последна сметка баланс. Баланс сред излъчвания от антропогенни източници и тяхното попиване, като задачата е нулеви чисти излъчвания до втората половина на този век. (Именно това е концепцията за Net Zero Economy - записка на " Капитал ".)
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Телекоми 3 Земеделие 1 Свят 2 Здравеопазване 3 Земеделие 1 Телекоми 2 Здравеопазване Реклама
Моментът, в който равнището на CO2 е почнало да се покачва, е бил неволното начало на нова епоха, в която индустриалната стопанска система и естествените процеси се преплитат. В процесите, които предстоят, е нужна същата поредност и ангажираност, каквито е имало в апогея на индустриализацията. Споразуменията в Рио и Париж въпреки всичко демонстрират, че пътят напред има нужните цели и своята еднаквост. Стабилизирането на климата ще бъде резултат от преднамерени намеси както в стопанската система, по този начин и в природата в световен мащаб. И то ще бъде поддържано, в случай че е поддържано, от институции, които ще имат за цел да ръководят земната атмосферата.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
През средата на XIX век обаче това стартира да се трансформира доста внезапно за историческите и геоложките стандарти. При междинни равнища сред 275 и 285 частици на милион в продължение на хилядолетия през 1910 година CO2 доближава 300. Същият този индикатор през 2020 година е 412 чнм (виж графиката). За към век значим аспект в живота на Земята е претърпял смяна, 100 пъти по-голяма, в сравнение с в миналото е била следена преди този момент през хилядолетието.
Също толкоз шокираща, само че доста по-забележима би била една смяна в подредбата на континентите. Едва ли обаче следствията биха били от толкоз плашещо естество. Въпреки че високото равнище на въглероден диоксид в атмосферата и въздействието му върху биологичните, химичните и физичните процеси на планетата не разбърква тектонските плочи, а трансформира значително света върху тях.
Ефектите
Повече въглероден диоксид значи повече растителност. През 30-годишния интервал сред 1980 до 2009 година сателитни наблюдения разкриват, че сред 25 и 50% от покритата с растения повърхнина на планетата, обхващаща повърхност колкото тази на Африка, Азия и Европа, взети дружно, са станали видимо по-зелени. Самият растителен живот процъфтява в среда, обогатена с CO2, добавяйки десетки милиарди тонове към биомасата на планетата. Океаните от своя страна стават по-киселинно наситени, като поемат част от спомагателния CO2 в атмосферата - този развой е съпоставим с 10 реки от чиста втечнена оловно-киселинна батерийна течност с размерите на р. Темза да се излеят в океаните.
Реклама
А физиката? Въглеродният диоксид всмуква инфрачервеното излъчване, посредством чието лъчение повърхността на Земята се охлажда оптимално. Повече CO2 в атмосферата прави този развой по-труден, тъй че това значи по-топла Земя. Увеличението на CO2 от средата на XIX век в сходство с промишленото и селскостопанското произвеждане и отделянето на други парникови газове като метан, азотен оксид и промишлени газове като хлорофлуоровъглероди покачва междинната температура на повърхността на планетата сред 1.1° С и 1.2°С.
Неблагоприятен е резултатът върху земеделските реколти и секторът става съществена жертва на климатичните промени. Увеличили са се значително честотата, интензивността и продължителността на сушите и горещите талази. Това също е повода огромни сектори от замръзнали преди площи да се топят, планински ледници да изчезват и намаляването с 90% на площта на леда в Северния ледовит океан. Следователно това води до дестабилизиране на огромните ледени покривки на Гренландия и Западна Антарктида и улеснява средноголеми урагани да се трансформират в доста мощни стихии. Освен това се затруднява достигането на питателните субстанции до зависещи от тях живи организми, които живеят покрай повърхността, до момента в който самото морско ниво се повишава със сантиметър на всеки три години.
Ако това можеше да се съпостави с континентално пренареждане, би било един голям тектонски конвулсия, който мести всички континенти и техните поданици надалеч от полюсите към екватора, като в това време изтласква хладните планински върхове към горещи равнини, а бреговите линии остават под вълните. Но, несъмнено, с ангажимента, че този развой единствено набира скорост.
Няма подозрение, че смяната в равнищата на CO2 е провокирана от човечеството основно посредством изгаряне на изкопаеми горива и посредством превръщането на гори и други естествени екосистеми в земеделска земя. Докато тези действия не престават в сегашната си форма, равнището на CO2 ще продължи да нараства, а светът ще се отдалечава все по-разрушително от обичайното си положение.
Реклама
Когато през 1992 година равнището на CO2 доближава 356 чнм и доказателствата за антропогенно породеното стопляне са към този момент забележими, международните водачи се съгласяват да създадат въпреки всичко нещо във връзка с евентуално задаващата се злополука. В Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата е контрактувана среща в Рио де Жанейро през същата година, която да се ангажира със " стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до равнище, което би предотвратило рискова антропогенна интервенция в климатичната система ". По проект това е трябвало да бъде свършено в период, който да разреши на екосистемите да се приспособяват естествено към изменението на климата и да се подсигурява, че производството на храни не е застрашено, като се дава гаранция за ненарушаване на икономическото развиване.
Към оня миг това беше най-амбициозното интернационално съглашение от подобен вид. Мнозина не биха подписали евентуално, в случай че знаеха че, общо взето, Организация на обединените нации се ангажира посредством това съглашение да постави завършек на промишлеността с изкопаеми горива. Но няма по какъв начин да стабилизира климатичното изменение, без да се спре повишението на равнищата на парникови газове в атмосферата.
Нова епоха
Изкопаемите горива са от решаващо значение за развиването на стопанската система от два века насам. Те играят съществена роля в най-важната промяна на човешкото богатство - промяна, която означи голям напредък както на международното население, по този начин и на благосъстоянието на хората. Но тяхното потребление също е причина за големите равнища на CO2, което освен е значителен, а и екзистенциален проблем, който би трябвало да се сложи под надзор и да се стабилизира.
Докато тези възвишени желания се носят без съответна база, безспорната големина на задачата може да бъде пренебрегната и значително се случва тъкмо това. През 2015 година в Париж същата група страни обвързаха своите желания към набор от съответни цели, като по този метод предоставиха големи обещания. " Предотвратяване на рискови антропогенни промени ", се споделя в Парижкото съглашение, което на процедура цели да задържи повишението на междинната световна температура до под 2°C над прединдустриалните равнища и ограничение на повишението на температурата до 1.5°C над прединдустриалните равнища. Що се отнася до времевата рамка, съгласно експертите пикът на излъчванията от парникови газове би трябвало да настъпи скоро, като следва да има внезапен спад по-късно и в последна сметка баланс. Баланс сред излъчвания от антропогенни източници и тяхното попиване, като задачата е нулеви чисти излъчвания до втората половина на този век. (Именно това е концепцията за Net Zero Economy - записка на " Капитал ".)
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Телекоми 3 Земеделие 1 Свят 2 Здравеопазване 3 Земеделие 1 Телекоми 2 Здравеопазване Реклама
Моментът, в който равнището на CO2 е почнало да се покачва, е бил неволното начало на нова епоха, в която индустриалната стопанска система и естествените процеси се преплитат. В процесите, които предстоят, е нужна същата поредност и ангажираност, каквито е имало в апогея на индустриализацията. Споразуменията в Рио и Париж въпреки всичко демонстрират, че пътят напред има нужните цели и своята еднаквост. Стабилизирането на климата ще бъде резултат от преднамерени намеси както в стопанската система, по този начин и в природата в световен мащаб. И то ще бъде поддържано, в случай че е поддържано, от институции, които ще имат за цел да ръководят земната атмосферата.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ