Митът, че ИТ-тата живеят по-богато в чужбина, отколкото тук
Оказва се, че не парите, а други фактори предопределят избора на софтуерните експерти да работят и живеят отвън родината си
Българите, които работят и живеят в чужбина, в действителност жертват парите за сметка на друго
Дигиталните специалности имат бъдеще и дават по-висок стандарт на живот в България, в сравнение с в чужбина, твърди Светлин Наков, съосновател на СофтУни. Неговото мнение, изразено във Фейсбук, провокира вълна от мнения, само че любопитното е, че множеството участници в полемиката не оспорват материалните преимущества за ИТ-тата, които работят и живеят тук, а по-скоро други аспекти от понятието „ стандарт на живот “.
„ Наскоро пътувах до Силициевата котловина (Сан Франциско, Пало Алто, Мауинтин вю и Сан Хосе). Срещнах се с доста българи от софтуерната промишленост. Общата картинка беше, че не живеят оскъдно, само че не могат да си разрешат стандарта на живот, който са имали в България “, споделя Светлин Наков във Фейсбук.
Примерно, те не могат да вечерят на ресторант всеки ден, тъй като им е скъпо, не могат да живеят в положително жилище покрай работата, тъй като им е скъпо, заплащат по $2500-3000 за детска градина и в случай че имат по 2 деца, би трябвало и двамата родители да работят, тъй като им е скъпо, и така нататък „ В Сан Франциско с приход под $12000 на месец си дрипльо “, акцентира Наков, цитирайки изследване на CNBC.
„ Вие какво мислите? Наистина ли вярвате, че софтуерен инженер в чужбина живее по-богато от софтуерен инженер в България? Аз считам, че това е мит! “, предизвика аудиторията съоснователят на СофтУни. Да, има разлика, по-уредено е в Долината, въпреки че тук-там е по-мръсно от България и има повече бездомници и неприятни хора, в сравнение с тук, споделя още той.
„ Аз в действителност имам вяра, че в България цифровите специалности имат бъдеще и дават по-висок стандарт на живот, в сравнение с в чужбина. Вярвам, че множеството ИТ експерти нямат причина да работят отвън България “, безапелационен е Наков.
Той приказва за стандарта на живот. В България добър програмист живее богато и може да си разреши всичко: къщи, коли, екскурзии, заведения за хранене, почивки. В чужбина на множеството места не е по този начин, в случай че в фамилията и двамата не са програмисти.
Ох, къщи, заведения за хранене, почивки… Хайде в този момент си намерения, че имаш две деца в България, всеки ден ядете на ресторант и ги возиш в финален модел кола. До тук е ужасно, само че те ще порастват в среда, която е надалеч от тази на на „ белите “ страни, разяснява Иван Карпов. „ Образованието ни е кофти, медицинските услуги са ни кофти, инфраструктурата ни е кофти, без значение какъв брой пари взимаш. Хората с ум си вършат сметката и с цел да отидат някъде, където живеят „ по-бедно “, си има аргументи. Най-малко са на място, където има общество към тях “, счита той.
Парите са до „ едно състояние “, съгласно Александър Владимиров. „ Имам доста познати, които не могат и да си помислят децата им да се образоват в България. За тях там не е несъмнено, не желаят децата им да станат жертва на чалга просвета и стандарти “, споделя той от позицията на човек, който работи и живее в чужбина.
Да „ живеят по-богато “ и да „ живеят по-добре “ са две радикално разнообразни неща, е мнението на Иван Харалампиев. „ Без значение какъв брой пари изкарваш, има услуги, за които би трябвало да разчиташ на страната – опазване на здравето, правосъдна система, просветителна система, даже няма да загатвам пенсионна система. Твоят по-богат живот тук с какво ще подсигурява, че няма да бият подправена турска ваксина на детето ти, че родителите ти я дочакат, я не кола за спешна помощ 30-40 минути, или пък теб те опустоши джип на пешеходна пътека? “, пита риторично Харалампиев.
още по тематиката
И съгласно Венци Динев, парите не са всичко и в един миг „ колкото и пари да изкарваш, не можеш да си платиш разноските по медикаментите за нервите и други здравословни проблеми, които ти основават държавните чиновници “.
„ И аз персонално не бих желал да отпътува – обичам си страната, само че мафията, която краде отвред и унищожава всичко, е огромният източник на проблеми “, споделя Костадин Маринов. Програмистите с високия си приход към този момент се оправят, само че рано или късно, „ в случай че опреш до държавни институции и неща, които зависят от нея, ще се опариш доста крепко – Министерство на вътрешните работи, здравна система, пътища, квартали, замърсен въздух, демографски проблеми “, разяснява той.
„ Аз съм (може би към този момент не чак толкова) оптимист за смяна, само че откакто никой от сякаш интелигентните хора не се разсънва да променим нещата, към този момент не виждам по какъв начин нещо може да се промени “, споделя Маринов. „ Въпреки, че съм вложил доста в моето бъдеще тук (апартаменти, кредити), към този момент съм сигурен, че няма да се оправим и би трябвало бързо да се преориентирам и да се махам от тук, преди тази страна да се срине тотално от елементарния си и озлобен народ “.
По думите на Петър Гешков, хората в чужбина в действителност жертват парите за сметка на друго. „ Тоест, подготвени са да дават повече пари, само че да получават по-голяма сигурност, повече улеснения, по-голяма последователност. Всички тези неща, които ни липсват и/или ни се поставят, само че са ни отнети, поради олигархичната конструкция, която ни се постанова да поносим “, споделя той.
Не всичко е въпрос на пари, е мнението и на Владислав Зоров. „ Въпрос е и на родственици, другари, разходки в планината, вървене по вили и морета, хората по улицата да не гледат на теб като на чужденец, а да имате обща история и сходна ценностна система и да се разбирате без да би трябвало да се обяснявате “. Според него, тези неща в чужбина няма по какъв начин да се случат, без значение какъв брой пари получава човек и какви са цените. „ Живял съм 5 години в Германия, даже тук стандартът на живот да беше по-нисък (а той несъмнено не е), България си е България, просто няма база за съпоставяне “, безапелационен е Зоров.
Доходите са относителни – някои могат да получат по аршин стандарт/доходи повече в други страни, други по-малко, съгласно Георги Аврамов. По неговите думи, главните проблеми в България са тоталната корупция и ужасната администрация. Всички електронни системи на държавното управление са от N-ти век преди новата епоха, нито един публичен бранш не работи добре и по-всички сравними критерии сме на дъното на Европейския съюз. България не е напред в региона на ИТ, при действителното положение на електронни системи – информация „ счупеният “ търговски указател
„ Откъм услуги в никакъв случай не можеш да имаш тукашния стандарт в чужбина, просто тъй като ИТ-тата тук сме в пъти по-добре платени от останалите “, счита Никола Марчев. Но, съгласно него, има и доста неща, на които цените са интернационалните – техника, коли, пътувания и така нататък Тези неща живеещият в страна с по-висок стандарт ще може доста по-лесно да си разреши. „ Има и друго – вероятността да живееш с 10-15 години повече на Запад е много по-голяма “, отбелязва Марчев.
В последна сметка всяко място си има плюсове и минуси. „ Зависи къде си в чужбина, зависи къде си и в България. Най добре бих бил на тропически остров, почтено казано, като цифров бродяга “ – като че ли това резюме на Галимир Гитев отразява най-вярно настроенията на младежите, които се образовани, способени, мобилни и ценят най-вече свободата, във всичките й аспекти.
Българите, които работят и живеят в чужбина, в действителност жертват парите за сметка на друго
Дигиталните специалности имат бъдеще и дават по-висок стандарт на живот в България, в сравнение с в чужбина, твърди Светлин Наков, съосновател на СофтУни. Неговото мнение, изразено във Фейсбук, провокира вълна от мнения, само че любопитното е, че множеството участници в полемиката не оспорват материалните преимущества за ИТ-тата, които работят и живеят тук, а по-скоро други аспекти от понятието „ стандарт на живот “.
„ Наскоро пътувах до Силициевата котловина (Сан Франциско, Пало Алто, Мауинтин вю и Сан Хосе). Срещнах се с доста българи от софтуерната промишленост. Общата картинка беше, че не живеят оскъдно, само че не могат да си разрешат стандарта на живот, който са имали в България “, споделя Светлин Наков във Фейсбук.
Примерно, те не могат да вечерят на ресторант всеки ден, тъй като им е скъпо, не могат да живеят в положително жилище покрай работата, тъй като им е скъпо, заплащат по $2500-3000 за детска градина и в случай че имат по 2 деца, би трябвало и двамата родители да работят, тъй като им е скъпо, и така нататък „ В Сан Франциско с приход под $12000 на месец си дрипльо “, акцентира Наков, цитирайки изследване на CNBC.
„ Вие какво мислите? Наистина ли вярвате, че софтуерен инженер в чужбина живее по-богато от софтуерен инженер в България? Аз считам, че това е мит! “, предизвика аудиторията съоснователят на СофтУни. Да, има разлика, по-уредено е в Долината, въпреки че тук-там е по-мръсно от България и има повече бездомници и неприятни хора, в сравнение с тук, споделя още той.
„ Аз в действителност имам вяра, че в България цифровите специалности имат бъдеще и дават по-висок стандарт на живот, в сравнение с в чужбина. Вярвам, че множеството ИТ експерти нямат причина да работят отвън България “, безапелационен е Наков.
Той приказва за стандарта на живот. В България добър програмист живее богато и може да си разреши всичко: къщи, коли, екскурзии, заведения за хранене, почивки. В чужбина на множеството места не е по този начин, в случай че в фамилията и двамата не са програмисти.
Ох, къщи, заведения за хранене, почивки… Хайде в този момент си намерения, че имаш две деца в България, всеки ден ядете на ресторант и ги возиш в финален модел кола. До тук е ужасно, само че те ще порастват в среда, която е надалеч от тази на на „ белите “ страни, разяснява Иван Карпов. „ Образованието ни е кофти, медицинските услуги са ни кофти, инфраструктурата ни е кофти, без значение какъв брой пари взимаш. Хората с ум си вършат сметката и с цел да отидат някъде, където живеят „ по-бедно “, си има аргументи. Най-малко са на място, където има общество към тях “, счита той.
Парите са до „ едно състояние “, съгласно Александър Владимиров. „ Имам доста познати, които не могат и да си помислят децата им да се образоват в България. За тях там не е несъмнено, не желаят децата им да станат жертва на чалга просвета и стандарти “, споделя той от позицията на човек, който работи и живее в чужбина.
Да „ живеят по-богато “ и да „ живеят по-добре “ са две радикално разнообразни неща, е мнението на Иван Харалампиев. „ Без значение какъв брой пари изкарваш, има услуги, за които би трябвало да разчиташ на страната – опазване на здравето, правосъдна система, просветителна система, даже няма да загатвам пенсионна система. Твоят по-богат живот тук с какво ще подсигурява, че няма да бият подправена турска ваксина на детето ти, че родителите ти я дочакат, я не кола за спешна помощ 30-40 минути, или пък теб те опустоши джип на пешеходна пътека? “, пита риторично Харалампиев.
още по тематиката
И съгласно Венци Динев, парите не са всичко и в един миг „ колкото и пари да изкарваш, не можеш да си платиш разноските по медикаментите за нервите и други здравословни проблеми, които ти основават държавните чиновници “.
„ И аз персонално не бих желал да отпътува – обичам си страната, само че мафията, която краде отвред и унищожава всичко, е огромният източник на проблеми “, споделя Костадин Маринов. Програмистите с високия си приход към този момент се оправят, само че рано или късно, „ в случай че опреш до държавни институции и неща, които зависят от нея, ще се опариш доста крепко – Министерство на вътрешните работи, здравна система, пътища, квартали, замърсен въздух, демографски проблеми “, разяснява той.
„ Аз съм (може би към този момент не чак толкова) оптимист за смяна, само че откакто никой от сякаш интелигентните хора не се разсънва да променим нещата, към този момент не виждам по какъв начин нещо може да се промени “, споделя Маринов. „ Въпреки, че съм вложил доста в моето бъдеще тук (апартаменти, кредити), към този момент съм сигурен, че няма да се оправим и би трябвало бързо да се преориентирам и да се махам от тук, преди тази страна да се срине тотално от елементарния си и озлобен народ “.
По думите на Петър Гешков, хората в чужбина в действителност жертват парите за сметка на друго. „ Тоест, подготвени са да дават повече пари, само че да получават по-голяма сигурност, повече улеснения, по-голяма последователност. Всички тези неща, които ни липсват и/или ни се поставят, само че са ни отнети, поради олигархичната конструкция, която ни се постанова да поносим “, споделя той.
Не всичко е въпрос на пари, е мнението и на Владислав Зоров. „ Въпрос е и на родственици, другари, разходки в планината, вървене по вили и морета, хората по улицата да не гледат на теб като на чужденец, а да имате обща история и сходна ценностна система и да се разбирате без да би трябвало да се обяснявате “. Според него, тези неща в чужбина няма по какъв начин да се случат, без значение какъв брой пари получава човек и какви са цените. „ Живял съм 5 години в Германия, даже тук стандартът на живот да беше по-нисък (а той несъмнено не е), България си е България, просто няма база за съпоставяне “, безапелационен е Зоров.
Доходите са относителни – някои могат да получат по аршин стандарт/доходи повече в други страни, други по-малко, съгласно Георги Аврамов. По неговите думи, главните проблеми в България са тоталната корупция и ужасната администрация. Всички електронни системи на държавното управление са от N-ти век преди новата епоха, нито един публичен бранш не работи добре и по-всички сравними критерии сме на дъното на Европейския съюз. България не е напред в региона на ИТ, при действителното положение на електронни системи – информация „ счупеният “ търговски указател
„ Откъм услуги в никакъв случай не можеш да имаш тукашния стандарт в чужбина, просто тъй като ИТ-тата тук сме в пъти по-добре платени от останалите “, счита Никола Марчев. Но, съгласно него, има и доста неща, на които цените са интернационалните – техника, коли, пътувания и така нататък Тези неща живеещият в страна с по-висок стандарт ще може доста по-лесно да си разреши. „ Има и друго – вероятността да живееш с 10-15 години повече на Запад е много по-голяма “, отбелязва Марчев.
В последна сметка всяко място си има плюсове и минуси. „ Зависи къде си в чужбина, зависи къде си и в България. Най добре бих бил на тропически остров, почтено казано, като цифров бродяга “ – като че ли това резюме на Галимир Гитев отразява най-вярно настроенията на младежите, които се образовани, способени, мобилни и ценят най-вече свободата, във всичките й аспекти.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ