Хакери източиха близо 500 000 лв. от сметката на българин
Оказа се, че източването на банковите сметки на карловските предприемачи не е изолиран случай. Хакерска група е съумяла да измами различен българин с превод от близо един милион лв..
Всяка седмица в ГДБОП получават най-малко по два сигнала от излъгани български компании. Пострадалите са от дребни вериги книжарници до огромни компании, които внасят индустриална техника.
" Сумите, които българските компании губят всяка седмица са от 70 до 100 хиляди евро, 300 хиляди евро. Веднъж два пъти годишно имаме българска компания, която губи от заменен IBAN няколко милиона евро ", съобщи началникът на отдел " Киберпрестъпност " към ГДБОП комисар Владимир Димитров.
Най-сериозни вреди на бизнеса нанася по този начин наречената машинация,,смяна на IBAN ". Най-често всичко стартира от хакването на фирмен компютър, което може да стане посредством фишинг имейл. Целта на хакерите е да прихванат междуфирмената връзка и да наблюдават за идни заплащания по разнообразни покупко-продажби. След това подправят виртуалната идентичност на законни компании, а жертвите се заблуждават, че си пишат с бизнес сътрудник, който познават от години. При идващ превод измамниците изпращат имейл, в който упорстват парите да се преведат в друга сметка на дъщерно сдружение. Този вид скица се управлява от разнообразни незаконни групи, които се намират в Нигерия.
" Централното бюро на Съединени американски щати е единствената правоохранителна организация, която има ресурсите и опциите да направи нещо против тези киберпрестъпници. През последните години съвсем всяка година бюрото за следствие прави профилирана интервенция от няколкостотин сътрудника от Съединени американски щати до Нигерия и арестува 200 - 300 киберизмамници, които извършават тези заменени IBAN-и ", добави комисар Димитров.
За да източат парите, нигерийците употребяват услугите на над 10 незаконни групи, които се занимават единствено с пране на пари. За задачата се отварят банкови сметки на финансови мулета, които дават данните за онлайн банкиране нагоре по веригата. Комисионната за уредниците е 40 % от цялата сума. Според специалисти в България има хиляди инфектирани компютри, които са част от разнообразни ботнет мрежи, следени от хакериски групи. Информацията, която се продава може да включва описи с банкови карти, фирмени документи и даже персонални фотоси.
" Някои от хакерите оферират далечен достъп до няколкостотин инфектирани компютъра. Ти си избираш в коя страна да бъдат ", изясни началникът на отдел " Киберпрестъпност ".
От банковия бранш също регистрират, че киберпрестъпленията се усилват и стават все по-сложни и многокомпонентни. Фишинг измамите към момента са способ номер едно за кражба на данни и профили на консуматори.
" Моля актуализирайте данните за банкирането си. Или вашата банкова карта е блокирана. Трябва неотложно да въведете данни. Има отличителни белези, по които може да бъде разпознато едно такова известие ", отбелязва Гергана Чолова - началник на отдел за сигурност на електронните канали за разплащане и противопоставяне на измами.
" Никога клиентите да не кликат на къси линкове или линкове, които водят към уеб сайтове, които не са тествани ", поучава Чолова.
Основна неточност, която потребителите позволяват, е да се предоверяват на разнообразни имейли и телефонни позвънявания.
" Никоя банкова институция няма да изисква от тях даването на каквито и да е пароли, идентификатори за тяхното банкиране, цялостни картови номера или други секюрити детайли нужни за осъществяване на платежни интервенции, акцентира специалистката.
Според специалисти безразборното инсталиране на приложения, които не са тествани, също крие риск от източване на данни. Най-лесният метод за отбрана е честата промяна на паролите за онлайн банкиране, както и да не се запаметяват потребителски имена и пароли на интернет браузъри.
Всяка седмица в ГДБОП получават най-малко по два сигнала от излъгани български компании. Пострадалите са от дребни вериги книжарници до огромни компании, които внасят индустриална техника.
" Сумите, които българските компании губят всяка седмица са от 70 до 100 хиляди евро, 300 хиляди евро. Веднъж два пъти годишно имаме българска компания, която губи от заменен IBAN няколко милиона евро ", съобщи началникът на отдел " Киберпрестъпност " към ГДБОП комисар Владимир Димитров.
Най-сериозни вреди на бизнеса нанася по този начин наречената машинация,,смяна на IBAN ". Най-често всичко стартира от хакването на фирмен компютър, което може да стане посредством фишинг имейл. Целта на хакерите е да прихванат междуфирмената връзка и да наблюдават за идни заплащания по разнообразни покупко-продажби. След това подправят виртуалната идентичност на законни компании, а жертвите се заблуждават, че си пишат с бизнес сътрудник, който познават от години. При идващ превод измамниците изпращат имейл, в който упорстват парите да се преведат в друга сметка на дъщерно сдружение. Този вид скица се управлява от разнообразни незаконни групи, които се намират в Нигерия.
" Централното бюро на Съединени американски щати е единствената правоохранителна организация, която има ресурсите и опциите да направи нещо против тези киберпрестъпници. През последните години съвсем всяка година бюрото за следствие прави профилирана интервенция от няколкостотин сътрудника от Съединени американски щати до Нигерия и арестува 200 - 300 киберизмамници, които извършават тези заменени IBAN-и ", добави комисар Димитров.
За да източат парите, нигерийците употребяват услугите на над 10 незаконни групи, които се занимават единствено с пране на пари. За задачата се отварят банкови сметки на финансови мулета, които дават данните за онлайн банкиране нагоре по веригата. Комисионната за уредниците е 40 % от цялата сума. Според специалисти в България има хиляди инфектирани компютри, които са част от разнообразни ботнет мрежи, следени от хакериски групи. Информацията, която се продава може да включва описи с банкови карти, фирмени документи и даже персонални фотоси.
" Някои от хакерите оферират далечен достъп до няколкостотин инфектирани компютъра. Ти си избираш в коя страна да бъдат ", изясни началникът на отдел " Киберпрестъпност ".
От банковия бранш също регистрират, че киберпрестъпленията се усилват и стават все по-сложни и многокомпонентни. Фишинг измамите към момента са способ номер едно за кражба на данни и профили на консуматори.
" Моля актуализирайте данните за банкирането си. Или вашата банкова карта е блокирана. Трябва неотложно да въведете данни. Има отличителни белези, по които може да бъде разпознато едно такова известие ", отбелязва Гергана Чолова - началник на отдел за сигурност на електронните канали за разплащане и противопоставяне на измами.
" Никога клиентите да не кликат на къси линкове или линкове, които водят към уеб сайтове, които не са тествани ", поучава Чолова.
Основна неточност, която потребителите позволяват, е да се предоверяват на разнообразни имейли и телефонни позвънявания.
" Никоя банкова институция няма да изисква от тях даването на каквито и да е пароли, идентификатори за тяхното банкиране, цялостни картови номера или други секюрити детайли нужни за осъществяване на платежни интервенции, акцентира специалистката.
Според специалисти безразборното инсталиране на приложения, които не са тествани, също крие риск от източване на данни. Най-лесният метод за отбрана е честата промяна на паролите за онлайн банкиране, както и да не се запаметяват потребителски имена и пароли на интернет браузъри.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ