Ожесточаването на наказателната репресия не води до намаляване на престъпността

Ожесточаването на наказателната принуда не води до понижаване на престъпността и това е потвърдено с голям брой проучвания
Това съобщи деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев пред Българска национална телевизия.

По думите му системата на санкции в Наказателния кодекс се е объркала напълно, а намесите на Народното събрание са трансформирали по неприемлив метод логиката на санкции в Наказателен кодекс.

Велчев уточни, че през последните шест месеца във връзка с развиването на законодателството Народното събрание е надминал " личните си спортни достижения ". Като образци Велчев цитира измененията в Кодекса за общественото обезпечаване, който е изменян и допълван 13 пъти за една година, както и закона за бюджета на здравната каса, посредством който се вършат ремонти в 17 други закона.

Продължава и отклонението от правилото, че нормативните актове влизат в действие три дни след обнародването им. Това се прави, с цел да може обществото да се запознае с тях и този период не трябва да се съкратява, уточни юристът.

Помолен да разяснява препоръчаните от правосъдния министър промени, с които да се вкара опция за следствие на ръководителите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, както и на основния прокурор, Велчев разяснява, че правилото е че всеки би трябвало да може да бъде разследван. Това би трябвало да се уреди обаче, като се подсигурява намирането на баланс, тъй че да не се стигне до разпра.

Според Вълчев двойните стандарти са присъщи за посткомунистическите общество. Те не са единствено в правосъдната система, по този начин е в образованието, в опазването на здравето. Зависи от какво семейство си. Няма еднакъв старт.

Той цитира Владимир Зарев, който споделя: „ Младите желаят образец, а получават препоръки “. Според Вълчев това се случва сега с младото поколерие - не получават положителни образци.