Огромен брой дефицити се наблюдават в образователната система у нас

Огромен брой дефицити се следят в просветителната система у нас в последните години. За последните пет години броят на учениците, получаващи тапия за приблизително обучение, е понижен с 25%, а тези, които избират професионално обучение – с над една трета. Над половината деветокласници са функционално необразовани съгласно последните интернационалните оценки. Такива данни изнесоха от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) на среща с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, на която бе разисквано стартирането на неотложни промени в просветителната система, като главен фокус беше подложен върху потребностите на пазара на труда през днешния ден и на следващия ден и обвързваните с това промени на план-приема, образователните проекти и стратегии.

Според АОБР макар напъните за адаптиране на просветителните стратегии към потребностите на бизнеса, системата остава незадоволително гъвкава, а финансирането съгласно правилото „ парите следват ученика “ не подтиква качеството. Представителите на национално приетите работодателски организации подчертаха нуждата от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите учебни заведения, по този начин и в междинното професионално обучение. 

„ Развитието на света и стопанските системи сега изисква децата ни да имат необятен кръг от сложни умения. Затова за Министерство на образованието и науката най-важната и неотложна промяна е смяната на образователните проекти и стратегии в междинното обучение. Те би трябвало да бъдат по-гъвкави и динамични. По отношение на висшето обучение ще работим за в допълнение поощряване на висшите учебни заведения за увеличение на условията за банкет на студенти и приемане на повече младежи в механически специалности. Ще предложа експертно и политическо обединяване към тези и още няколко промени и политики, които смятам за основополагащи за българското обучение “, съобщи министър Вълчев.