Очертава се особено лято: лятото на контрапротеста. Сезон, в който

Очертава се изключително лято: лятото на контрапротеста. Сезон, в който предходните водещи политически сили ще се озоват в непривична за тях обстановка. Например: този път няма да се постанова в продължение на 100 дни и от горната страна (златният стандарт), да се абстрахират от броженията под прозорците на Министерски съвет. Няма да се постанова да демонстрират друг междинен пръст от друг прикрит прозорец, не запомнили, че съществуват смарт телефони и обществени мрежи, които бързо да популяризират всеки сладкодумен политически жест. Няма да се постанова да се разисква дядото на, нито да е належащо да се чака месеци наред, с цел да се схваща дали журналистът Димитър Кенаров е обичай, какъв брой, по какъв начин, доколко и дали си го е заслужил.

Предстои лятото на контрапротеста - обстановка, в която идва доста съществено драпане - сходна на сложена върху огромен надолнище котка - в което разнообразни основни играчи ще работят от името на репресията и ще базират на нея. Не че не е допустимо таман към ГЕРБ да има репресивни дейности - напълно допустимо е. Просто мъчно, както, би имало кой знае какви възражения. И надали този вик за по-голяма внимателност към отминалата власт ще реализира огромна чуваемост. Очакват ни, най-вероятно, още куп  ала Стъки тук и там, които най-малко за момента не съумяват да провокират чувството за правдивост, а по-скоро напомнят какви бяха методите за деяние на предходните политически елити. Сега просто са в по-умален мащаб: обособени флаш-мобове, едвам припомнят за мутренската политика, на която, като че ли има вяра да се постави край. Би могло да се назова " асиметрична война " - тъй като изборите решаващо отсъдиха кой да господства в политиката, не остава друго с изключение на да се работи по фланговете. 

Когато имаше митинги преди година, пък и тези през 2013-та, се роди нов жълто журналистически род. Би могъл да се наименуван - " присмехулно-оскърбителен етюд за неблагонадежността на протестиращите ". Номерът беше да се покаже, че всичко това е малко афиф работа, че главно се пият бирички, вършат се селфита и се уринира безконтролно на обществени места, които дори се затварят и пречат на жителите да се придвижват от точка А до точка Б - и това е по-важно да вземем за пример от събитието, че политическите процеси не се придвижват, а буксуват горе-долу от началото на прехода. Ако на други места историята обаче се повтаря като фарс, тук в никакъв случай не е била в различен род - по тази причина с неспокойствие чакаме летните контрапротести. Биха могли да бъдат добър ентъртейнмънт на полувремето. А преди близо година се опитахме да предвидим таман това - какво би станало. Е, към този момент наподобява доста допустимо. На едни избори разстояние. 

 

Автор: Райко Байчев