Очаквано парламентът отхвърли законопроектът на ГЕРБ за промени в Изборния

Очаквано Народното събрание отхвърли законопроектът на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс за смяна на изборната система с въвеждане на напълно мажоритарен избор. Мнозинството от депутатите в пленарна зала гласоподаваха срещу - общо 121 избраници от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти ", а 1 се въздържа. Популисткият план, въодушевен от неуспелия референдум на Слави, пък бе подсилен единствено от 98 народни представители - надлежно от вносителите от ГЕРБ и глупата на Веселин Марешки от партия " Воля ". След като двама депутати от Движение за права и свободи - Хамид Хамид и Йордан Цонев, изненадващо гласоподаваха " за " мажоритарен избор и по този начин разрешиха планът на ръководещата партия да мине на първо четене в правната комисия във вторник, през вчерашния ден на съвещание на групата придвижването реши в пленарна зала да не го поддържа. Законопроектът се предвиждаше въвеждане на мажоритарни избори за Народно заседание, съгласно резултатите от инициирания от " Шоуто на Слави " референдум. " Със законопроекта се вкарва мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура посредством основаване на 240 едномандатни изборни региона в страната ", написа в претекстовете на вносителите. За българите в чужбина не се предвиждаше обособен регион, а да се записват авансово по интернет и гласовете им да се разпределят по " местоживеене " в България. Със законопроекта на ГЕРБ се предлага мажоритарно гласоподаване в два тура в 240 едномандатни изборни региона, чиито граници се дефинират от президента. Днес обаче президентът Румен Радев за следващ път отхвърли изрично опцията законово да се вменява това обвързване на президентстката институция. Според плана за определен още на първия тур се смята претендент за народен представител, който е получил над 50% от гласовете в едномандатния регион. Предлага се и намаляването на партийната дотация съгласно параметрите на референдума - от 11 на 1 лев, за получен глас на парламентарни избори, като смяната трябваше да влезе в действие още тази година. Според различен текст при избор на народен представител за министър би трябвало да се организират частични избори за негов заместител, не по-късно от 40 дни след известието на ЦИК, че мястото в Народното събрание се е опразнило. По време на дебатите в пленарна зала депутатът от Движение за права и свободи Джейхан Ибрямов разгласи, че придвижването няма да поддържа мажоритарната система, тъй като се управлява само от националния интерес. Припомняме, че съпартиецът му Хамид Хамид пък сподели преди два дни в правната комисия, че народните представители от Движение за права и свободи ще поддържат плана и за пръв път ще слагат партийния интерес пред националния. " Няма съображение да чакаме позитивни резултати върху политическата система, а тъкмо противоположното. Ще има понижаване на политическия плурализъм в демократична България, понижаване на конкуренцията и понижаване на представителството на жителите ", аргументира се през днешния ден Ибрямов. Според представителя на Българска социалистическа партия Филип Попов мажоритарната система облагодетелства огромните партии и ще нанесе тежък удар върху демокрацията. " Чистата мажоритарна система убива демокрацията, представителността в Народното събрание, плурализма. Пропорционалната изборна система е основана, с цел да компенсира минусите на мажоритарната и е приложена за първи път през 1889 година в Белгия. Мажоритарна система води до липса на парламентарно показване на огромен % от българските гласоподаватели. Системата се ползва в 58 страни по света, множеството от които се намиран в Азия и Африка”, аргументира се социалистът. Бившият парламентарен арбитър и екс народен представител от Съюз на демократичните сили Георги Марков - в този момент от ГЕРБ, пък отбрани плана с претекстовете, че " мажоритарният избор прави изборите забавни " и че в тази система " личностният принцип е неоспорим ". " Хората желаят да избират в едномандатен регион претенденти лице против лице, които не са анонимни. Връзката сред определения депутат и гласоподавателя е по-голяма”, счита Марков.