Очакванията не могат да бъдат по-големи. След избирането на Еманюел

Очакванията не могат да бъдат по-големи. След избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция имаше вяра, че еврозоната най-сетне е допустимо да продължи напред с " главен ремонт " на икономическото си ръководство, с цел да стане то по-устойчиво при рецесия.

Очертанията на плануваната договорка бяха доста ясни: фискално консервативните страни като Германия ще се съгласят с по-голямо " шерване на риска ", да вземем за пример основаване на взаимен механизъм за гарантиране на депозитите или фонд " за черни дни " за подкрепяне на страни в рецесия. Междувременно уязвимите страни като Италия или Португалия ще се съгласят на понижаване на рисковете в балансите на банките и на държавните финанси.

Липсващото парче в пъзела бе държавно управление в Германия. На Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и на нейната сестринска партия в Бавария - Християнсоциалния съюз (ХСС), бяха нужни близо шест месеца, с цел да образуват огромна коалиция с Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Вътрешен избор в ГСДП преди седмица разчисти последното затруднение. " Френско-германският мотор ", както постоянно е именуван, изглеждаше подготвен да поведе Европа за следващ път.

И за следващ път става все по-очевидно, че Германия и Франция са на едно мнение по доста по-малко неща, в сравнение с се смяташе. В събота списание " Шпигел " заяви, че Меркел и Макрон са отсрочили проектите си да предложат промени в еврозоната на срещата на върха на Европейски Съюз този месец.

Различията са ясни от седмици.

Германия би желала банките да понижат количеството държавни облигации в своите салда, с цел да бъде предотвратено превръщането на суверенна рецесия в банкова. Берлин също по този начин желае мощно да бъде основан механизъм, улесняващ преструктурирането на върховен дълг, когато съответната страна изиска помощ от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), избавителния фонд на еврозоната. Досега Брюно льо Мер, френският министър на финансите, отхвърля на всеослушание и двете хрумвания.

Неясно е също какъв брой въодушевени в действителност са други страни членки за такива промени. Миналата седмица осем северни страни, в това число Финландия, Ирландия и Холандия, обявиха, че една по-строга фискална дисциплинираност и по-голям прогрес по структурните промени би трябвало да дойдат преди каквото и да било широкообхватно предложение за промени. Те остават ангажирани с довършването на построяването на " банковия съюз ", само че не и склонни за започване на по-амбициозни планове.

" Едно по-силно показване по националните структурни и фискални политики в унисон с общите правила наред с тези европейски начинания, по-специално банковият съюз, би трябвало да има приоритет над широкообхватните оферти ", написаха осемте страни в общ документ.

Най-сетне имаме

Италия - гигантския явен проблем, за който никой не приказва.

На парламентарните избори на 4 март антисистемни партии като Лигата и Движение " Пет звезди " (ДПЗ) завоюваха 50 % от гласовете с стратегии, съдържащи великодушни обещания, в това число плосък налог от страна на Лигата и " цивилен приход " - от ДПЗ, които недвусмислено са в несъгласие с фискалните правила на еврозоната. Нито една от двете партии не съумя да завоюва болшинство и най-малко към този момент няма признаци те да желаят да образуват " популистки съюз ". Техният триумф обаче е явен знак, че италианските гласоподаватели не желаят да бъдат подложени на по-строга фискална дисциплинираност.

Изборите в Италия служат като увещание за страни като Германия, че те не могат да разчитат на фискално благоразумни държавни управления в цялата еврозона. След като те се съгласят на по-голямо шерване на риска, с такива механизми ще може да се злоупотребява, в случай че не бъде въведена съответна система за инспекции и салда. Това ще направи Берлин по-скептичен за промяната в еврозоната.

Европейските водачи ще се срещнат след две седмици, с цел да обсъдят редица тематики, свързани с бъдещето на еврозоната, само че

действителният тест ще е през юни,

когато се чака те да подхващат по-конкретни стъпки. По-специално две области ще покажат дали еврозоната желае да реализира действителен прогрес: първата е дали ръководителите ще се спогодят да укрепят " единния гаранционен фонд " - обща " каса с пари ", които са употребявани за преструктуриране на банки, изпаднали в затруднено състояние, като им се дава опция да получат кредитна линия от ЕСМ. Това ще обезпечи на фонда задоволително средства, с цел да се оправи с огромни банкови рецесии.

Втората област е постигането на прогрес по обща скица за обезпечаване на депозитите. Разбира се, би било нереалистично да се има вяра, че страните ще могат да синхронизират неотложно своите защитни мрежи.

Необходимо е обаче да бъдат подхванати някои първични стъпки, които да подсигуряват да вземем за пример, че националните схеми ще се подсигурят взаимно, ако някоя от тях не може да се оправи с даден потрес. Единственият метод това да бъде политически задоволително е да продължи намаляването на рисковете в банковите салда, по-конкретно като бъде ускорено понижаването на каузи на необслужваните заеми.

Тези ходове в този момент наподобяват по-трудни отпреди. Те обаче остават от жизненоважно значение за преуспяването на еврозоната. При всичките разлики посред им и скептицизма на техните сътрудници Германия и Франция не трябва да се отхвърлят от своята упоритост./БТА