Магична поява на Янините девет братя от Любомир Пипков
Очакването на музикалната ни общност напълно скоро ще бъде възнаградено с новата режисура на Софийската опера и балет на ненадминатия шедьовър на Любомир Пипков – величавата му оперна творба „ Янините девет братя “!
Режисьорът Пламен Карталов е пристъпил към реализацията на това знаменателно произведение от националната ни музикална съкровищница, мобилизирайки за тази заветна цел един креативен екип от най-изтъкнатите и от напълно млади актьори на първия ни оперен спектакъл.
На времето той бе споделил: „ Янините девет братя е тематика, в която се оглеждат доста аргументи и доста мотиви, с цел да кажем, че тази тематика както през вчерашния ден, по този начин и през днешния ден, и постоянно ще остане да отеква като мрачен звън от камбана, звън, напомнящ за една цяла национална покруса. В нея като че ли всички настоящи лица с постъпките си от предишното са останали да живеят и през днешния ден “.
Самият Любомир Пипков през 1957 споделя: „ В тази опера желаех да видя предишното на своя народ от модерни позиции, да разкрия правото на един живот, цялостен с мъдрост, опит и религия в бъдещето … Върху фона на средновековието аз противопоставих два облика – светлия облик на резбаря Ангел против облика на Георги Грозника. Помъчих се да насочва упрек към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. Може ли да се каже, че това е бягство от съвременността? Струва ми се, че с историческия сюжет аз решавах модерни задания “. И още нещо прибавя той:
„ Творчески постоянно ме е вълнувал казусът за създаване на български музикален жанр. Винаги съм считал, че той би трябвало да се оформи благодарение на три големи фактора: опита от международната класическа музика, нашето песенно и ритмично благосъстояние и историческия миг, който внася наличие в творбата “. Това верую на незабравимия ни композитор дава съображение да се направи заключението, че „ Любомир Пипков преодолява етнографското боравене с локалната музикална традиция и консерватизма в креативната последователност, откривайки новите хоризонти на едно независимо творчество “.
С небивало просветление френският учител Пол Дюка прави оценка още в началния стадий креативното начинание на младия си ученик Любомир Пипков: „ Вие изравяте от земята един жанр. Ако това произведение приключи по този начин, както е почнало, ще бъде един шедьовър! “ Константин Илиев след четвъртата режисура на „ Янините девет братя “ през 1984 година продължава да назовава тази творба „ най-българската от всички български опери. Този катехизис на нашето национално музикално творчество! “ Според него: „ Само една кръвна връзка с манталитета, бита и изкуството на народа, една безгранична синовна обич към напуканите ръце на българина могат да родят произведение, като „ Янините девет братя “.
По-късно изтъкнати музикални дейци ще насочат към достолепията на това оперно заглавие своите откровени похвални слова:
„ Когато един оперен спектакъл сложи „ Янините девет братя “, това значи, че той се включва в решаването на съдбоносни проблеми на българската музикална просвета “ (Иван Хлебаров).
„ Сред многочислените му съществени достолепия ще се огранича да акцентира на едно: доколко необичайността на музикално-театралното мислене на Пипков в тази творба, тези така съвременни като днешно средство обрати и вметки в хода на събитията вътре в самото деяние, проехтява с двойна мощ при откритата еднаквост на стилистиката „ ключът “ за средновековно представление. Зрелище пъстро и надълбоко като народопсихология, постигнало пределна четливост в решението с коренището и родовото дърво на българина, от което злокобно изригва Злото и по този начин красиво и тъжно звучи Доброто. … Чрез тази опера ние би трябвало да демонстрираме на какво е кадърен българският талант и би трябвало да я поддържаме с всички сили. Любомир Пипков заслужава нашето поклонение! “ (Розалия Бикс)
В новата режисура на Софийската опера и балет ще забележим и чуем в основните функции: Майката – Иванка Нинова и Румяна Петрова; Яна – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Мариана Цветкова; Георги Грозника – Петър Бучков и Светозар Рангелов; Ангел – Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов; другите братя – Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров.
В останалите функции вземат участие изтъкнати солисти от креативния състав и хорът на Операта.
Премиерата е на 22 март 2018 година от 19,00 ч. Останалите представления ще бъдат на 28, 29 и 30 март 2018 година също от 19,00 ч.
Режисьорът Пламен Карталов е пристъпил към реализацията на това знаменателно произведение от националната ни музикална съкровищница, мобилизирайки за тази заветна цел един креативен екип от най-изтъкнатите и от напълно млади актьори на първия ни оперен спектакъл.
На времето той бе споделил: „ Янините девет братя е тематика, в която се оглеждат доста аргументи и доста мотиви, с цел да кажем, че тази тематика както през вчерашния ден, по този начин и през днешния ден, и постоянно ще остане да отеква като мрачен звън от камбана, звън, напомнящ за една цяла национална покруса. В нея като че ли всички настоящи лица с постъпките си от предишното са останали да живеят и през днешния ден “.
Самият Любомир Пипков през 1957 споделя: „ В тази опера желаех да видя предишното на своя народ от модерни позиции, да разкрия правото на един живот, цялостен с мъдрост, опит и религия в бъдещето … Върху фона на средновековието аз противопоставих два облика – светлия облик на резбаря Ангел против облика на Георги Грозника. Помъчих се да насочва упрек към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. Може ли да се каже, че това е бягство от съвременността? Струва ми се, че с историческия сюжет аз решавах модерни задания “. И още нещо прибавя той:
„ Творчески постоянно ме е вълнувал казусът за създаване на български музикален жанр. Винаги съм считал, че той би трябвало да се оформи благодарение на три големи фактора: опита от международната класическа музика, нашето песенно и ритмично благосъстояние и историческия миг, който внася наличие в творбата “. Това верую на незабравимия ни композитор дава съображение да се направи заключението, че „ Любомир Пипков преодолява етнографското боравене с локалната музикална традиция и консерватизма в креативната последователност, откривайки новите хоризонти на едно независимо творчество “.
С небивало просветление френският учител Пол Дюка прави оценка още в началния стадий креативното начинание на младия си ученик Любомир Пипков: „ Вие изравяте от земята един жанр. Ако това произведение приключи по този начин, както е почнало, ще бъде един шедьовър! “ Константин Илиев след четвъртата режисура на „ Янините девет братя “ през 1984 година продължава да назовава тази творба „ най-българската от всички български опери. Този катехизис на нашето национално музикално творчество! “ Според него: „ Само една кръвна връзка с манталитета, бита и изкуството на народа, една безгранична синовна обич към напуканите ръце на българина могат да родят произведение, като „ Янините девет братя “.
По-късно изтъкнати музикални дейци ще насочат към достолепията на това оперно заглавие своите откровени похвални слова:
„ Когато един оперен спектакъл сложи „ Янините девет братя “, това значи, че той се включва в решаването на съдбоносни проблеми на българската музикална просвета “ (Иван Хлебаров).
„ Сред многочислените му съществени достолепия ще се огранича да акцентира на едно: доколко необичайността на музикално-театралното мислене на Пипков в тази творба, тези така съвременни като днешно средство обрати и вметки в хода на събитията вътре в самото деяние, проехтява с двойна мощ при откритата еднаквост на стилистиката „ ключът “ за средновековно представление. Зрелище пъстро и надълбоко като народопсихология, постигнало пределна четливост в решението с коренището и родовото дърво на българина, от което злокобно изригва Злото и по този начин красиво и тъжно звучи Доброто. … Чрез тази опера ние би трябвало да демонстрираме на какво е кадърен българският талант и би трябвало да я поддържаме с всички сили. Любомир Пипков заслужава нашето поклонение! “ (Розалия Бикс)
В новата режисура на Софийската опера и балет ще забележим и чуем в основните функции: Майката – Иванка Нинова и Румяна Петрова; Яна – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Мариана Цветкова; Георги Грозника – Петър Бучков и Светозар Рангелов; Ангел – Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов; другите братя – Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров.
В останалите функции вземат участие изтъкнати солисти от креативния състав и хорът на Операта.
Премиерата е на 22 март 2018 година от 19,00 ч. Останалите представления ще бъдат на 28, 29 и 30 март 2018 година също от 19,00 ч.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ